Актуално
На власт се възцари крайно либерална коалиция, която обещава да помете и малкото останал здрав разум
“Германия може да полети”

Гост-автор | 05/07/2022

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

На власт се възцари крайно либерална коалиция, която обещава да помете и малкото останал здрав разум

Коалицията желае смяната на регистрацията на пола в гражданското да става само с декларация

Трите партии планират да се откажат и от въглищата до 2030 г.

Два месеца след като СДП победи коалицията ХДС-ХСС на Ангела Меркел на парламентарните избори, се стигна и до споразумението на победителите със Зелените и либералните Свободни демократи, което доведе и до встъпването в длъжността канцлер на вече бившия финансов министър Олаф Шолц.

В коалиционното споразумение се посочва, че:

- Ще въведат контролирано разпространение на канабис за възрастни с цел консумация в лицензирани магазини

- Трите партии планират да се откажат и от въглищата до 2030 г., цели осем години по-рано от преди

- Ще настояват за право на глас от 16 г. (бел. авт. именно либералите и зелените спечелиха гласоподавателите под 25 години)

- Ще насърчат промени, които засягат ЛГБТИ общността, като например „закон за самоопределяне“

- Коалицията желае да създаде процедура в гражданския указател, която разрешава смяна на регистрацията на пола в гражданското само посредством декларация

- Споразумението предвижда, че когато дете се роди от брака на две жени, и двете ще бъдат „автоматично законни майки“

- В раздела, касаещ борбата с екстремизма се посочва, че Германия счита, че нейният най-сериозен проблем със сигурността, е десният екстремизъм

- В текста се посочва, че абортът трябва да стане част от медицинското образование и обучение

Самият Шолц обеща да се справи с предстоящите предизвикателства и каза, че „Германия може да полети“. В първата си официална реч той отново повтори заложеното в споразумението, очертавайки приоритетите през следващите години - по-прогресивна Германия, повече права за мигрантите, имигрантски квоти за всички административни длъжности, повече права за жените, толериране на ЛГБТИ общността.

Безумното послание на Меркел: „Елате, ще се справим“, приемането на гей браковете, квотите, целящи да разпределят мигрантите - сякаш всички това не беше достатъчно на Германия, а сега на власт се възцари крайно либерална коалиция, която обещава да помете и малкото останал здрав разум.

Страната неистово се бори да запази лидерската си позиция в ЕС, опитвайки се да балансира върху все по-засмукващото я неолиберално блато. И радикалните политики, които са заложени в коалиционното споразумение между трите партии, не само, че няма да я възродят, а напротив - ще я засилят по нанадолнището, чиято стръмнина е предначертана не толкова заради друго, а заради разпада на идентичността в страната.

Но политиката на Германия никога не е касаела само нея. Най-малкото, във времена на криза, цяла Европа винаги се е обръщала и обръща към нея като доминираща сила.

Само че посланието на Шулц „Германия може да полети“, което можем да допълним - а с нея и Европа, звучи стряскащо в настоящата си същност - крайни зелени политики, малцинства, бежанци, ЛГБТИ. По-точно би било да кажем - Германия може да експлодира, завличайки и други.

Но надежда дават две неща - преди броени дни от Германия дойде друга, този път хубава новина - ХДС избра Фридрих Мерц за свой водач. Мерц успя в третия си опит да си поеме лидерството на партията, след като беше победен от Анегрет Крамп-Каренбауер през 2018 г. и Армин Лашет по-рано тази година.

Мнозина в ХДС смятат, че за 21 години начело Меркел е преместила партията прекалено наляво. А Мерц, който е представител на дясното крило, отдавна обещава да скъса с курса, следван от нея. Че партията, но и страната - като поглед в бъдещето, се нуждаят от промяна, свидетелства и категоричната му победа - от четвърт милион членове (от общо 400 000) на ХДС, гласували за лидер, той печели с много голяма разлика, получавайки 62,1 процента от гласовете. Самият Мерц нееднократно е заявявал, че е проевропеец, но и застъпник за национална идентичност.

Втората надежда е Франция. Все по-често се чува и въпросът: „Ще успее ли Франция да измести Германия като лидер на Европа?“ Извън предстоящите президентски и парламентарни избори през 2022 година, в страната все по-осезаемо се усеща на пръв поглед нетипично единодушие, като огромна част от хората посочват миграцията като основния проблем, който заплашва държавността. Президентът на Франция Еманюел Макрон също направи десен завой, особено по отношение на въпросите на сигурността и миграцията.

Затова не буди учудване и вероятността, че ако Германия продължава да затъва в неолибералната плесен, именно Франция може да се превърне в новия лидер на промяната, от която се нуждае Старият континент.
Защото политиката на Германия през втората половина на 20-ти век, а и на 21 век, неизменно е водена през призмата на историческата вина, натрупана заради годините преди 1946 г. След обединението през 1990 г., още по-ясно се очертава този контрапункт на някогашната силна и доминираща страна. Но този вина, нагнетявана умело от някои политици, отдавна трябваше да е забравена - не само, защото е част от отдавна платеното минало, а защото продължава да ражда скопени поколения, заченати в грях и самозаблуждаващи се, че за страната им най-сериозният проблем е десният екстремизъм.

    Автор: Виктория Георгиева

    Източник: ТРУД

 



Други статии от този автор



Коментари