Кучета ни яли...

Кучета ни яли...
02-04-2012г.
51
Мартин Карбовски

Миналата седмица в „Малинова Долина” беше разкъсан възрастен мъж от глутница гладни псета, хранени със сурово месо. Няколко дни преди това пък имаше няколко случая на одрани бездомни кучета пак в ж.к. „Малинова долина”. Явно себеподобните им си отмъстиха подобаващо. И в двата случая – ако ги нямаше скитащите се животни, това нямаше да се случи. Иначе отговорните институции пак започнаха с оправданията, които обаче няма да върнат нито кожата на одраното животно, нито парчетата месо от тялото на разкъсания мъж.

Всъщност – всичко е пари. Топ проблемите от седмицата нямаше да ги има, ако някой се беше погрижил да финансира превантивно. Всяка година над милион се инвестира в обгрижването на бездомни животни. И те не намаляват. Милион не стига за приют, а само за чипове в ухото и спорадично обезпаразитяване. Както стана ясно от Екоравновесие тия дни – парите не стигат дори за пълно кастриране – затова някои ги кастрирали „частично”. Каквото и да значи. Поредния шеф на общинското дружество изхвърча, за да даде ред на следващия, който ще се грижи да се спазват правата на кучетата и да се гарантира хуманното отношение към тях. А лекарите едва спасиха живота и крайниците на 88-годишния мъж от Малинова долина, докато председателка на неправителствена организация призоваваше гражданите в ефир да осиновят по едно псе, за да ликвидираме проблема с оглозганите старци.

От няколко седмици и Валентин Захариев е в окото на бурята. Защото и неговите работници – кучета ги яли. И пак проблеми, и пак парите са лекарството. Едни яки български мъже не са получавали заплати от 5-6 месеца (според тях), а според шефа им - „два месеца и половина”. Магьосници са и кърджалии, защото още са живи. Милион и двеста хиляди дължи ОЦК-то на работниците си. И тук хрумва една мисъл. Щом държавата тъй или иначе е решила да се меси в частния бизнес (като в доброто старо време) защо същата държава не пренареди перата и не даде на металурзите годишния бюджет на Екоравновесие. Поне децата ще са сити. Така де – и с, и без милиона – бездомните кучета ще бъдат драни и ще хапят хора, поне работниците да не стачкуват и да има какво да вечерят, докато някой с по-добра идея не оправи нещата...

И милиона на песовете, и заплатите на металурзите са смешни на фона на едни пари, които според средностатистическия зрител на новини, България загуби през изминалата седмица. Белене ноу мор. Понеже? Така и не стана съвсем ясно. Защо аджеба инвестираш близо милиард и половина евро в нещо, което никога няма да използваш, дори ще заклеймиш и спреш завинаги?! А и може да се наложи да продължиш да го изплащаш. Параграф 22 и добре дошли в България. За обществото АЕЦ-а и милиардите са по-маловажни от кучетата, с които трябва да се влизат в ежедневна схватка и от гладуващите металурзи, в чието лице всеки работещ човек в страната може да се припознае. „Никой не е застрахован” – любима родна пословица, и истинска. Единствените редови граждани, за които АЕЦ-а беше равен на насъщния са хората от Белене. Тях обаче никой не ги попита сега за какво ще мечтаят и какво ще очакват. Мярна се само един репортаж, в който един беленски мъж сподели, че така било по-добре за тях, защото нямало да дишат отрови... Моля?! Преди година аз също ходих там. Нямаше човек, който да не каза, че цял град плюс околните села разчитат на този 33-годшен проект, за да има хляб, работа и бъдеще в дунавския град. Ама няма да има. За вземащите големи решения сигурно и това питане ще е профанско и наивистично – но защо не дадоха част от милиарда на хората от Белене? За всеки жител щеше да има 123 456 лева. Поне по 3000 да им бяха раздали, щяха да могат да санират панелките както посъветва Президента и да живеят енергийно ефективно, че да нямат нужда зимно време от екстра ток и екстра атомни електроцентрали. Потърпете, първо държавните дела. Чисто новия министър трябваше да се извини на братска Русия, така че да не ни върнат тъпкано спирането на АЕЦ-а. И да не поискат още стотина милиона, ама и тоя път не от управляващите, а от управляваните данъкоплатци.


Толкова - три неща се случиха последните десетина дни в медийното пространство. Кучета-убийци, гладуващи и стачкуващи металурзи и Белене ноу мор. И трите не зависят от хората. В страната на помиярите всичко, което определя живота на хората, НЕ зависи от тях. Редом с новините се прокраднаха и три народни пословици, които да разведряват ежедневната тегоба на вечно оцеляващите българи:

 

Взимат ли ти – давай!

Кучета ни яли!

Гладът е по-силен и от тока!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.