От Читателя
По пътеките на здравната каса...

Читател | 03/04/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Ако сте млад и любопитен човек и искате да разберете, що е това социализъм, то има един начин, който не препоръчвам: разболейте се и тръгнете по пътеките на здравната каса. Ако не ви се боледува, то прочетете този материал.

Без да изпитвам голямо желание се разболях. За да започна поредното лечение искат от мен резултати от цистоскопия. Няма да споменавам имената на лекарите и наименованията на болниците. Те не са важни. Навсякъде е едно и също.

Първо отивам в диспансера, където се лекувам. Там ми отговарят, че може, но ще стане чак след един месец.  Това не ме устройва. Отивам при лекар, който ми е правил операцията. След един час чакане му звъня и разбирам, че той е на частпрома в другата болница. Договаряме се за утре в 8.30. Утре в  8.30 съм на място. Два часа по-късно той ми попълва малка зелена бланка и ми каза да отивам в урологията на същата болница.

Урологията е в мазето. Мирише на урина и като изтребители хвърчат комари. След един час чакане сестрата ме праща при джипито, защото зелената бланка не върши работа, а трябва бланка номер 4. При джипито ми провървя – нямаше хора. Тя попълни на компютъра бланка номер четири. Доволен с бланката пак слизам в мазето. Свиквайки с миризмата на урина и борейки се с комари чакам няколко часа  и влизам при доцента. Той е много деен и любезен. Прибира бланката номер четири  и на познатата малка зелена бланка пише посланието за джипито. Иска се анализ на кръв и ЕКГ. Кръвта ми анализират всяка седмица в диспансера. С интервал от две седмици ми правят ЕКГ. Но тези изследвания не вършат работа.

На следващия ден пак съм при джипито. Тя се кара, че зелената бланка не е попълнена както трябва, но ми дава бланката за кръв и съседната стая ми правят ЕКГ. Освен това попълва и бланка номер 7 за влизане в болница. За съжаление хапнах сутринта и давам кръв следващата сутрин. Добре е, че до нас има медицински център. В понеделник резултатите са готови и въоръжен със заветните бележки съм в познатото мазе. Доцентът е на операцията и ще бъде на линия след 12. След дванадесет, значи някъде към един, решавам аз и пак съм там - в 13.00. Действително след още един час се появява доцентът. Взема  бележките и без да ги поглежда казва да дойда в сряда в 8.30.

В сряда в 8.30 съм в мазето. То се е затоплило поради летните жеги и идващата от  тоалетната миризмата на урина е по-изразена. Комарите също са доста по-пъргави и колкото и да се старая не мога да убия и един. Трябва да мина интернистка и анестезиолог. Сдобивам се с десетина бланки и декларации, които попълвам докато чакам интернистката. Интернистката за един час успява да се справи със сутрешното си кафе и започва да преглежда пациентите. Горе-долу след още  половин час идва и моят ред. Тя е ухапана от комар и бузата й е леко подута. Маже ухапаното място с йод, за да няма инфекция. Задава ми същите въпроси, отговорите, на които попълних преди малко. Попълва част от бланките.

В коридора ми казват, че ме чакат в отделението, но трябва да мина и през анестезиолога. Анестезиологът докато попълва неговата порция от бланки и ми задава написаните там въпроси обяснява, че по времето на социализма имахме комбинация от немска и съветска здравна система. Тази система е работила много по-успешно от настоящата.

Въоръжен от куп листа минавам първо през регистратура на първия етаж, след това през още една на четвъртия и накрая съм в отделението. Оказва се, че в бланките има още празни места, които любезно попълва млад доктор. Чакам доцента, който много делово се появява в 13 часа.  Дават ми зелена престилка. Свалям всичките си дрехи. Обличам престилката. Полите й са отзад. Прикривайки голия си задник отивам в операционната. Разкрачвам се в гинекологично кресло. Деловият доцент и медсестрата ме убеждават, че процедурата е абсолютно безболезнена. Пикочният ми мехур  ще бъде напълнен с вода. Действително напълват го с вода и след това младият доктор под ръководството на доцента ми напъхва в пишката дълга пръчка. Подскачам от болката. Тримата гледат монитора и доцентът ръководи вкарването и изкарването на пръчката. Накрая пикочният мехур е внимателно разгледан и пръчката е извадена. С мехура всичко е наред.

Прикривайки задника си отивам да се облека. След още малко чакане получавам от доцента толкова желаната малка зелена бланка. Подпечатвам я в регистратурата.

Баланс. Загубени са три работни дни за манипулация с  продължителност половин час. За здравната каса тези тридесет минути са златни. Тя, касата, е платила две посещения при джипито, едно посещение при доцента, анализ на кръв, ЕКГ, един ден престой в болницата, посещение при интернистката и анестезиолога и естествено самата манипулация. Манипулацията мина без анестезия. Защо тогава бях при анестезиолога? Вероятно по документи съм бил упоен. Така че на здравната каса се наложило да плати и за упойка, и за специалист- анестезиолог, който да я постави. С други думи от почти нищо става доста нещо...

Ей такъв чист, истински, нерафиниран социализъм нямаше и по време на социализма.

Решихме със съпругата ми да успокоим носталгичните емоции като вечеряме в местната пицария. Младата сервитьорка ни изслушва, каква точно пица искаме и доста бързо донася поръчката. Пицата е много хубава. Докато вечеряме сервитьорката минава покрай нас 5-6 пъти проверявайки, дали ни трябва още нещо и прибирайки празните чинии. Накрая донася картонена кутия, в която прибира останалата част от пицата. Заведението ни черпи с диня. Срещу двадесет лева сме доволни, сити и с осигурена закуска.

Защо в пицарията става бързо, хубаво и евтино? Защото до нея има още едно заведение. Ако не ни харесва тук, то отиваме там. Това е пазарната икономика. В тази икономика, който търси - намира. Например, намерих фризьорка, която ме подстригва срещу 5 лева, от които един лев е бакшиш, и стоматолог, който ми оправя зъб срещу 10 лева. И двамата работят в нашия квартал и то в удобното за мен време. По същия начин бих могъл да намеря и по-добри лекари, ако здравната система беше направена на пазарни, а не социалистически принципи. Последното не е чак толкова сложно и отдавна е измислено в други несоц държави.

Здравето е стока, която се застрахова като къща или кола. Ако се разболееш, то отиваш при съответния лекар, а твоят застраховател плаща. Тогава не аз ще чакам лекаря, а той мене. Ще доживея ли обаче тези времена? Едва ли. От анестезиолога чух, че пътеките ще бъдат заместени с диагностични групи и се сетих за един виц от времето на Горбачовата перестройка. Напомням за младото поколение, че Горбачов  се е опитал да „перестрои социализЪма”. Естествено от това не се получило нищо. Тогава Горбачов обявява перестройка с ускорение. Та: „Питат радио Ереван, какво е това перестройка с ускорение. Радиото отговаря, че това е все едно да имаш стомашно разстройство – същото лайно, но с ускорение.”

 

Гост-автор: Анатоли
Диагноза: Рак

 



Други статии от този автор



Коментари