Нелечимо бедни

„Ако вземеш синьото  хапче, историята приключва. Събуждаш се в леглото си и вярваш в каквото си поискаш. Ако вземеш червеното хапче, оставаш в Страната на чудесата...”* Ако няма кой да ти п/р/одаде нито едно от двете хапчета, просто не си от тоя филм, по всяка вероятност вече си пътник и със сигурност живееш в България.

На колко от вас, избягали в чужбина българи, наскоро ви се обади изтерзан приятел с молба да му купите по-евтини лекарства от там? Мили емигранти, вашите сънародници тук умират. Част от тях не са неизлечимо болни, а неизлечимо обременени от липса на лекарствени средства на адекватни цени. Министерството на здравеПОгазването обича да издава смъртни присъди. Истината е, че болните у нас са нелечимо бедни. Държавния апарат смуче финансовите им сили през болките и болестите им. А те, болните нямат избор. Или  имат - да умрат по-бързо.

Майка България е една от десетте страни в Европа с изключително ниска минимална работна заплата. Да живееш и не дай си Боже, да се лекуваш с 270 лева на месец е химера.

Оказва се, че една година у нас цените на част от медикаментите драстично са се повишили. По този повод зам.министърът на здравеопазването Гергана Павлова /отговаряща за лекарствената политика/ бе отстранена от поста си. Малко след нея с министерската си длъжност се раздели и Стефан Константинов. Днес тежкото бреме  на този чин пада върху новоназначената Десислава Атанасова. Иначе от години този пост е най-непредпочитаният в Министерския съвет.

Въпросът е върху кого трябва да се хвърли обвинението за неадекватната ситуация с цените на лекарствата. И как всъщност се калкулират те? Например, ако искаш да продаваш „Аналгин” в България, за да определиш сумата, която да бъде заплатена за него, трябва да вземеш под внимание цените на същия препарат в поне 8 страни от ЕС, тогава средноаритметично изчисляваш стойността, която би трябвало да бъде заплатена за него. Необходима е и наредба от Министерство на здравеопазването. Последната дума относно цената има Комисията по лекарствените средства.

НО:

Една ампула от лекарството „Соматостатин” /за болни бъбреци/   в България струва 100 лева, за три ампули от същия препарат италианците плащат 17 евро (33 лева). „КАБАСЕР”/ за Паркинсон/  в Италия  е с фиксирана цена от 25 евро (48 лева), а в България  120 лева. Д-р Симеон Симеонов, който над 50 години живее на Запад ни предостави информация, че инжекции за лечение на рак на бъбречните жлези, което в България струва  1800 лева (900 евро), той набавя от Италия срещу 87 евро (около 170 лева). 10 пъти се е увеличила себестойността на този препарат докато бъде пласиран на българския фармацевтичен пазар. Само за справка – минималната заплата на Ботуша е 860 евро.
Дяволска работа и пагубна за бедните болни.
 

Скоро очаквайте, разследване-ценоразпис за разликите в цените на еднакви лекарствени препарати в страни членки на ЕС и в България.  

*цитат от филма „Матрицата”