ЕКСКЛУЗИВНО интервю за Lentata.com с Никос Аманатидис - президент на ФК „Люлин”. По известен у нас като „Таткото на Таки”.

ЕКСКЛУЗИВНО интервю за Lentata.com с Никос Аманатидис - президент на ФК „Люлин”. По известен у нас като „Таткото на Таки”.
23-04-2012г.
361
---

 Как си?        
(сяда в креслото в офиса синамиращ се на стадиона в „Люлин” и започва да пълни лула)        Благодаря, добре, малко изморен. Досега косих стадиона.

Децата от отбора не ти ли помагат за поддръжката на терена? 

Не особено. Тресат ги хормоните напоследък и нямат време да се занимават с тренировки, камо ли с терена, а „памперсите” (децата, родени след 2003-та) са твърде малки за такава работа.

Как протича един твой ден?


По най-обикновен начин. Ставам рано сутрин, пия кафе, паля лулата. Преди четях вестници, но вече и това не правя, понякога разлиствам само „7 дни спорт”. След това отивам на стадиона. Утре ще слагам седалките и ще разчертавам терена. Прекарвам почти целия ден тук, а после обратно вкъщи. Малко изморен, хапвам и лягам.

Защо реши да се занимаваш с футбол?

Започнах много малък, бях 9-годишен. Тренирах в „Септември”, тогава живеех в квартал „Захарна фабрика”. Почти целият клас бяхме футболисти. Едно единствено момче не се занимаваше с футбол и стана много добър балетист - Деянов. След известно време ни обединиха с ЦСКА „Червено знаме”, станахме „Септемврийско знаме” и така. После играх в Трявна. От там е и първата ми жена. Разведохме се по-късно. Но днес сме добри отношения... След това заминах за Гърция, от 1980 до 1986, бях треньор на „Докса”, Драма и  „Аполон”, Каламария. За кратко бях треньор и на трети отбор, пак в Гърция, този отбор го вкарахме в „Б” група, но разбрах, че са продали мача и аз се оттеглих, по същото време разводът вече течеше... Прибрах се в България и купих женския баскетболен отбор на Левски „Спартак”, вече беше демокрация – 1990 година. Направих ги шампионки три поредни години, след което продадох отбора. Построих първото гръцко заведение „Акрополис” на Герена. Хранех всички футболисти. Точно там дъщеря ми Афродита се запозна със настоящия си съпруг Даниел Боримиров.

Как прие връзката й с Боримиров, каза ли й нещо тогава?

Първоначално чух, че са заедно от другите играчи, носеха се слухове. Какво да й кажа, нищо не съм й казал, животът си е неин, тя избира как да го живее. Предупредих я само да внимава, защото все пак Даниел е футболист (смее се).

Днес от треньор на гръцки отбори си президент на третодивизионния ФК „Люлин”?

Имаше период, в който се откъснах от всичко, защото бях прецакан от разни хора, най-вече финансово. Един ден, преди няколко години кметът на община Люлин - Марио Петров ме покани на събрание и там ме избраха за изпълнителен директор на отбора на квартал „Люлин”. Бях решил да не се занимавам повече, но ми хареса, а и започнах да печеля добри пари. От тогава дейно работя с и за отбора.


Не ти ли липсва Гърция, гръцката култура?

Не, не мога да кажа, че ми липсва. Живял съм едва няколко години в Гърция. Родителите ми са били партизани, родил съм се някъде из Балкана. Живял съм много повече в България, отколкото в Гърция, дори гръцкия език започвам да забравям. А култура вече там няма, ценностите са изкривени и променени. Обаче харесвам гърците, защото са единни. Скачат едните, а след тях и другите, винаги е било така. Тук, при нас това го няма. Смятах българинът за много чист човек, но и това вече не е така. Тук всеки гледа само себе си, другия не го интересува. Това не е хубаво – нито за човека, нито за народа.

Има различни заглавия по вестниците: „Бащата на Таки тъне в мизерия”, „Бащата на Таки пази децата от наркотиците”  - заглавия все започващи с „бащата на Таки”. Това дразни ли те, това ли е причината да не даваш интервюта и както преди малко каза - да не четеш вестници?

Да, „бащата на Таки” вече е нещо като нарицателно, но аз съм Никос. Да, негов баща съм, но съм Никос, отделен човек. Но същото е и при Афродита, тя е „сестрата на Таки”. Смешно е понеже ние сме индивидуалности, не производни на сина ми. Относно това заглавие - „Бащата на Таки пази децата от наркотиците”, това наистина е моят личен избор. Миналата седмица чух футболистите след мач да говорят в съблекалнята нещо за трева. Попитах ги кой пуши, но никой не посмя да ми отговори. Защото в моя клуб не искам да се взимат наркотици. Искам, когато някой има проблем да дойде и да ми каже, докато е време, за да можем да го решим заедно... Винаги, когато някой ме интервюира, все ми задава въпроса „Къде е Таки?”. Това ме дразни! Не знам къде е Таки, нито аз, нито някой друг от близките ни. Знам само, че синът ми е жив и е добре, знам го от други хора, свързва се с мен чрез тези други хора.
... Веднъж се наложи да ми правят едни изследвания и в последствие, когато отидох да оправям сметките, разбрах, че всичко е платено. Попитах „Как така, кой го е платил?”, а те просто ми отговориха, че всичко е точно и да не се притеснявам за нищо. Майката на приятелката ми си счупи тазобедрената кост и пак се случи същото - просто ми казаха „Всичко е платено”. Таки помага, винаги е помагал, от дете е такъв. Веднъж, когато още беше малък, го изпратих до магазина, върна се с празни ръце. Попитах го къде са покупките, той не отговори нищо. Отидох с него обратно до магазина, а продавачът каза, че Таки купил на една бабичка разни продукти, понеже тя нямала пари. Бях изумен и от тогава му имам вяра...

Защо Таки, откъде идва този прякор?

Аз го измислих. Той е Христофорос или Христаки – оттам Таки. И си остана така -Таки.

Мислиш ли, че един ден Таки ще се върне?

Той е добро момче, сигурен съм, че ще се върне. Нямат нищо срещу него. Един ден всичко това ще е минало, ще го водят на бял кон.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.