Актуално
14 000 Евро делят човека без лице от последния пъзел

Симона Милкова | 29/10/2011

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Д-р Виктор Франкенщайн от едноименната книга на Мери Шели създава чудовище, обречено да изживее адски страдания, обречено на ненавист от обществото и безкрайни мъки. В началото то не желае зло на никого, но хората се ужасяват от външността му и се отнасят зле с него. В последствие чудовището започва да върши зло и да убива, първо по невнимание, а след това за отмъщение.



 

Петър Железов преди да бъде обезобразен

Сюжетът на историята, която разказваме, донякъде прилича на този от книгата, но и се различава съществено с едно - човекът, превърнат в чудовище, е съумял да запази своите ценности и не търси отмъщение. Дори напротив, иска да помага на други хора, изпаднали в подобна трагична ситуация. Това е история за доброто у едни и глупостта на онези, които нямат очи за вътрешната красота.
 

Лицето на Петър е сглобено парче по парче

Мъките на Петър Железов от Шумен започват през 1991 година. Заради безобидна болка в горния кътник той отива на зъболекар. Нормална постъпка, която се оказва фатална за живота на един обикновен човек. Явно немърлив или просто некадърен стоматолог изважда зъба, но не почиства корените и те остават в челюстта на пациента. Вследствие на това се развива абцес, по-късно и екзема. Осем месеца по-късно Петър Железов става известен като „човекът без лице".

След стоматолога лекари „довършват" започналото обезобразяване. Поставят му неправилната диагноза – рак на лимфните жлези. Следват нагревки, от които образът му буквално ерозира. Цялото лице на мъжа започва да гние. Налага се животоспасяваща операция, при която биват отрстанени бузата, носът и горното му чене. От анфаса на Петър остават само кости и една огромна дупка, стигаща чак до синусите. От болката в зъба до цялостното премахване на лицето изминават около 8 месеца. Годината е 1992 - най-тежката в живота на Петър Железов.

Следват 14 години ходене по мъките и куп безрезултатни манипулации в България. Лекарите ползвали Петър за опитно зайче и всячески се опитвали да му присадят тъкани, за жалост безуспешно. В началото на 21 век здравното министерство отпуска 25 000 франка на Железов. Той претървя три успешни операции в чужбина, но те се оказват недостатъчни, а България отказва да плаща повече. Петър тъкмо видял светлина в тунела и всичко започнало от начало. Останала единсвената надежда, че парите за новото лице да бъдат събрани чрез дарителски кампании.

И в тази трагедия се намират хорица, които да злорадстват и да твърдят, че той събира пари за други цели. Петър обаче не обръща внимание на това, а благодари на онези, които са му повярвали и помогнали.

Днес той с ужас си спомня годините, в които е бил принуден всеки път като излиза от вкъщи да слага маска. Трудно му е да обясни как се чувства човек, когато в продължение на 20 години първото усещане, което предизвиква у околните, е отвращение. Не са малко и случаите, когато е чувал кикот и обиди зад гърба си. „Изрод", „болен", „прокажен", „чудовище" са само част от определенията, които са му давали хората с лица и които се е налагало да преглъща.

Днес Петър е буквално сглобен сам от себе си - от челото му е взета кожа и е ползвана за носа му, от ръката му е взета вена, за да има буза и нормално лицево кръвоснабдяване, от крака му е взета подбедрена кост, за да се изгради ново чене. Досега той е претърпял 16 операции на обща на стойност около 200 000 лева.

Човекът, който и родните медии ползваха за интересно плашило почти 20 години и когото „оригинално" нарекоха „българският Франкенщайн", не обвинява никого нито за физическите си мъки, нито за личното си нещастие и самота, породени от заобикалящата го жестокост. Той вярва във възмездието свише и затова се стреми да е добър пред другите и Господ. Затова Петър не търси справедливост и отмъщение. Плаши го това, че 20 години по-късно у нас ситуацията с медицината не се е променила много, че тук все още няма специалисти и че вероятността неговата драма да се случи на други не е е никак малка. Тъжно му е, защото в собствената му страна адекватна помощ и възмездие за човешкото страдание няма.

Има обаче едно прекрасно нещо в живота на човека без лице. Онова, което го крепи по време на всичките му изпитания и мъки. Нещо, което и хората с лица често не съумяват да задържат до себе си. Любовта. През всички страшни години неотлъчно до Петър стои една жена, която преживява заедно с него всичките му нещастия и не го оставя нито за миг. Тя се казва Милена и спокойно може да бъде обявена за най-добрата съпруга и най-свестния човек в България. С Петър се запознават едва година преди той да бъде обезобразен. И въпреки че тогава нямат деца и е било лесно, според повечето хора - дори нормлано да го напусне, когато го превръщат в чудовище, Милена остава. Днес, казва, че ще е с него завинаги. И няма защо да се съмняваме в думите й. Двамата са заедно от 20 години, време, през което успяват да си направят дете и да го отгледат. За тези хора семейство значи света, а любим човек е човек с красива душа.

Петър Железов през целия си живот си мечтаел за наследник, но бил силно притеснен от външния си вид и как ще бъде приет от обществото като баща. Единсвеното, което му се искало, е да си има лице, за да не се срамува детето му, че татко му прилича на чудовище. Така след последната операция, при която му изграждат нос, двамата с Милена се решават на голямата стъпка. Днес имат прекрасна 4-годишна дъщеря, която обожава родителите си.

Днес за семейство Железови предстои една от последните операции - устната на Петър трябва да се отлепи от небцето, има нужда от корекция на челюстта и от нови зъби. Около 14 000 евро го делят от момента, в който отново ще има лице. Но тъй като е пенсионер по болест, с пенсия от 170 лв., подобна сума е непосилна за него. Жена му работи, но парите едва стигат, за да се храни семейството им. Петър дори и с ново лице няма да може да се върне на работа, тъй като е услужил сам на себе си с резервни части, за да бъде сглобен. Вече просто не разполага със силата, която е имал преди 20 години.
 

Днес Петър не моли за помощ и не проси милостиня. Той само предлага мъдростта на изживяната болка и опита от отъпканата пътека на страданието. Дано предлага и уроци

 



Други статии от този автор



Коментари