Карбовски
Приказки за пораснали деца

Мартин Карбовски | 07/05/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Из „животът на 10-годишните възрастни”



Връщаме се шест години назад. В едно от първите предавания „Отечествен фронт” и историята на Ненка. Тогава Ненка беше 10-годишно ЦИГАНЧЕ ЗА ПРИМЕР. Припомняме я , за да покажем в какво се превръща добрият пример у нас и за да помислим ЗАЩО.



2006 г./град Велико Търново
Едва на 10 Елена Радкова (или както всички я наричат – Ненка) вече има  живот достоен за филм. От около 5 години момичето се e грижи само за четирите си по-малки братчета и сестричета, защото майка им често ги изоставя. Бащата е в затвора. Децата са намерени от полицаи и социални работници в полуизгоряла къща на ул. "Царевец" в квартал "Асенов", град Велико Търново. Там живели при „нечовешки условия”. След това ги настаняват в социален дом, а Елена е записана на училище. Тогава малкото момиче каза, че се чувства добре и не желае да се връща при майка си, тъй като тя щяла да я "натовари с грижи по децата".  Тогава Ненка беше феномен за възрастта си. Не можеше да чете, да пише, но житейският й опит и речникът й бяха възхитителни. Когато я поканихме в зоологическата градина, тя не вярваше, че там животните са истински и мърдат. Но същевременно знаеше всичко за бебетата, децата и готвенето. Светът извън коптора и беше убягнал. Публикуваме част от разговора между Карбовски и Ненка. Годината е 2006-та:


Как се чувстваш в Дома?

Добре. Повече ми харесва. Там има деца, играя си с тях. Просто там е по-хубаво от вкъщи.
 

Ти доколкото знам си се грижила и си хранила всичките си братя и сестри. Но като казваше на майка си, че няма мляко за бебето, например, тя какво ти отговаряше?
Откъде да взема? После аз отивах в магазина и казвах на магазинерката, че няма мляко за бебето и тя ми даваше. И сега има вересия, ма не знам кой ще я плаща. 30 лева за един месец.
 

Ти какво пазаруваше от магазина освен мляко за бебето?
Хляб, мляко, картофи, боб...
 

Ти можеш ли да готвиш боб?
Мога ми - измиваш боба, слагаш да се извари, после изсипваш водата, после слагаш да се вари, слагаш сол, чубрица. Готвила съм и пържени картофи, някой път сварени яйца, някой път сварени картофи... някой път пюре.
 

Кой те е учил?
Баба. Майката на мама. Отдавна... мога да меся и питка... Правих и кашичка за Радко (бебето), когато в събота магазинът е заключен. Слагам вода, топла, малко брашно и захар и разбърквам и му го давам на биберона.;


Вратата на вашата къща заключва ли се?

Не. Само с пирон отвътре...

Случвало ли се е някой да се опитва да влезе, някакви лоши хора?
Не, няма такива работи. Само приятелката ми идва да ми помага. Тя е колкото мене и гледа бебето, като готвя.
 

На училище ходила ли си?
Татко, като беше тука, винаги ме пращаше, а сега, като го няма, не мога да ходя.


Той къде е?
В затвора.


Знаеш ли хората защо ходят в затвора?

Моята приятелка ми е казвала - или за кражба, или за убийство. Откакто татко е в затвора, мама ходи на машинките. Иначе я е страх от татко да ходи на машинките. Тя там си харчи парите - взима 180 лева помощи, обаче не ни ги дава за нас...  

Кое беше най-трудно?
Да гледам бебето. Най-малкият - Радко, много плачеше. Като плачеше, му давах мляко, той заспива и тогава започвам да готвя. И някой път, когато плаче, а приятелката ми е вкъщи, тя го гледа, докато готвя. 


Случвало ли се е да не можеш да го успокоиш?

Ами случвало се е.                      


Какво правеше тогава?

Люлея го, давам му мляко, мия го, мия му дупето...


После ти ли переш пелените?

Ами да. Всичко пера - дрехите на бебетата, дрехите на малкия, моите дрехи. Изплаквам ги и после простирам.


До кой клас учи?

До първи. Една година не съм учила. Би трябвало сега да съм трети, ама съм втори.


Случвало ли се е да плачеш?

Не. Не съм плакала. За какво да ми е мъчно?
 

Когато ти е трудно, когато се измориш, когато бебето плаче и не можеш да го успокоиш?
Еми... не плача.
 

Децата трябва ли да се грижат за други деца?
Не, ама аз се грижа. Така е решила мама. 


Знаеш ли, че за децата трябва да се грижат, а не децата да се грижат за някого?

Да, знам... знаех, ама си ги гледах...грижих се за тях, а за мене никой не се грижеше...


Ти казваше ли нещо на майка си? Че трябва да се прибира по-често?

Не, не съм. Не сме си говорили за такива неща.


А за какво сте си говорили?

За нищо. Тя влиза, излиза... не си говорехме. Аз й бях сърдита, защото все гледам децата. И тя да ми говори нещо, аз не й говоря.


Ти обичаш ли я мама?
Да. Ама повече обичам братчетата и сестрите ми. С тях свикнах, а майка ми я няма, не мога да свикна с нея...
 

И какво - вчера имаше рожден ден?!
Да. Имах много голяма торта. Много ми хареса. Много деца, много подаръци... друг път не съм имала рожден ден.
 

Като пораснеш, какво ще работиш?
Лекарка. Искам да гледам малки бебета, да ги лекувам.


Ти и сега гледаш бебета?

Да, свикнах...
 

Ти колко деца ще имаш?
Две.


Само две? Пет не е ли хубаво като вас?

Не - много са. Няма с какво да ги гледам. Две ми стигат. Иначе ще стане като у нас. Колкото и да оправяш, е разхвърляно. И ще съм бедна.
 

Ти сигурно ще си по-добра от майка ти?
Ми да. Майка ми е много лоша.
 

Удряла ли те е?
Да. Като кажа - не искам да гледам деца - и почва да ме бие. Един път щях да си порежа ръката. Исках самичка да се порежа, щото ми беше омръзнало. С нож исках да се порежа по ръцете, вените - ей тъй. Щото не исках да гледам деца. После влезе приятелката ми, видя ножа и...аз щях почти, малко беше, ето тук - виждаш ли тез, сините белези? Тъкмо бях си придупкала ръката и видя ме приятелката, че ми е текло малко кръв, и ми дръпна ножа. Потече, ама аз го оправих. Слагах мокра кърпичка, тези от 15 стотинки дето са, и ги мокрих...
 

И защо го направи това?
Щото ми омръзна... Не исках да гледам деца. Плаках и не можех повече да ги гледам... Исках да умра. Исках, ама не ми дадоха, даже приятелката ми се скара и... ми казва, че това е самоубийство...
 

Майка ти разбра ли?
Не разбра. Не се прибира да разбере.


Така завърши разговорът на Карбовски с Ненка тогава. Шест години по-късно се оказа, че добрите деца могат да пострадат и от лошо развитие. Четете утре в какво се превръщат мечтите на 10-годишните възрастни. Само в LENTATA.COМ
 

 



Други статии от този автор



Коментари