От Читателя
Който не знае да прочете!

--- | 09/05/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Едни млади хора подготвяха предаване за 1-ви май. Средната им възраст е 26 години. И понеже имат изискване да намират много снимков материал, ровеха из интернет за кадри от „празника”. На една снимка от преди 1989г, показваща препълнен, бившия площад „9ти септемрви”, сегашен „Демокрация”, възторжено извикаха: „Ей, гледай, колко много хора са излизали тогава!”. Попитах ги: „Как така излизали?!” и те ми отговориха: „Ей, така! Излизали са, защото са вярвали.”. Останах силно разочарован! Започнах да ги разпитвам и се оказа, че най-новата история на България е „тъмна Индия”.Обясненията бяха, че в училище тези части от живота на нацията са били разглеждани отгоре-отгоре. Мислех си, че става дума само за тях. Два часа по-късно се сблъсках с друг млад човек, около 20годишен, който ми повтори същото - хората тогава излизали на манифестация, защото вярвали.


Не знам колко млади хора ще прочетат тази статия. Но да се твърдят подобни неща е нелепо. Хората излизаха на манифестация на 1-ви май, 9-ти септемрви и какви ли още не дати, само защото бяха ЗАДЪЛЖЕНИ. Предният ден получаваха съобщение от партийния секретар, директора или някой висшестоящ чиновник, гласящо: „Утре ще ходим на манифестация! В 8 часа бъдете на портала.” Естествено на другия ден всички се явяваха. Получаваха знамена и специално написани плакати, с които се запътваха към площада. Там строени в редици, подканяни да скандират преминаваха покрай трибуната на мавзолея на „вожда” Георги Димитров, откъдето „вождовете” на комунистическата партия ги поздравяваха. Бил съм в тези редици, помня един 24 май, чувствах се като треска люляна от множеството, надали тогава нещо съм разбирал, но истинският подтекст е бил ЛИПСА НА СМИСЪЛ. Всъщност, след като хората преминеха през площада идваше големият празник. Всички се запътваха към къщите си и по отделно или в компания се нареждаха покрай стъкмени трапези.


По това време живеех с баща си в квартал „ Борово”. Спомням си, че в тези дни целият квартал ухаеше на пържоли, кюфтета и пържени картофи. От всички отишли на манифестация мисля, че огромен брой вярваха преди всичко в сочната пържола след манифестацията.


Не знам дали в училище се разказва достатъчно за това, което се е случвало преди 1989 година. Друг въпрос е, че това, което дойде след тази година беше продължение на предишната пиеса, поставена по друг начин. Има, обаче, достатъчно книги и свидетелтсва как е изглеждал животът по времето на онези огромни манифестации. Има достатъчно живи хора, който да разкажат преживяното. Така че много моля, който не знае да прочете или да попита, преди да се възтрогва!

 



Други статии от този автор



Коментари