Баба Ви – фаталната жена

Времената се менят. Ако майка ми е имала страх от съседите, защото те може да са агенти на ДС, то моето поколение няма такъв проблем. Днес баба ти от втория етаж по дефолт е киселяк, който не разбира начина на живот на младите. Тя нахлува на градинското ми парти с писъци:

-Какъв е този студентски купон? Искате да ми сгазите лалетата. Знам, че сте дошли да живеете тук, за да тормозите старите хора! Ще стане като в „Студентски град”, ще запалите блока!

Упреците в стил „разминаване между поколенията” ги подминавам. Тях винаги ги е имало. В новите времена и бабите ъпгрейднаха заниманията си.
Съседката от село се оказва далеч по-отракана от градските си връстнички. ГДБОП откриха плантация марихуана в мазето й. Женицата е грижовен земеделец и плаща 700 лева за ток на месец, за да нагрява любимите си растения с кварцова лампа. 80-годишната гледа невярващо полицаите, които нахлуват в дома й и конфискуват реколтата. Ни лук яла, ни трева помирисвала - тя се измъква от нарколабораторийката и обяснява, че се грижи за цветята на внука. Той пък се оказва стар познайник на наркоотдела.
Така разказана, историята звучи правдоподобно, предимно заради възрастта на зарзаватчийката. В района на Петрич с тази „басня” се оправдава всеки пети пенсионер. На юг климатът е мек и бизнесът е по-голям, а градинките са цели плантации. Там на глава от населението се пада по тон марихуана. Баба Славка от село Долна Рибница не си обяснява защо я притесняват органите на реда и с леко наведен поглед разказва:

- Не съм направила нищо, та да ми влизат в двора! Нито съм убила, нито съм открала, не съм направила престъпление...

Както вече казах, времената се менят, престъпленията също, а горната възрастова граница на престъпниците скача над пенсионната.
Не всички баби са като Славка и „странят” от престъпленията. Някои нямат скрупули и припечелват от измами, не от земеделие. Този бизнес се оказва далеч по-доходоносен. За 6 месеца три ексзатворнички-пенсионерки изкарали 100 хиляди лева. Те обикаляли села и паланки, търсейки финансова помощ от кметовете. По техния пример една възрастна монахиня богоугодно събира подаяния за приют и сираци. Крайната точка на парите в действителност е нейния псевдомонашески джоб.
Времената се менят бързо, моралът – още по-бързо. Границите на моето поколение падат зад бара след втората бира. Връстничките на баба ми са консервирали своите в буркани през далечната 1989 година. Без да имам гадателски способности предричам, че скоро проблемите между поколенията няма да са единствено заради шум във входа. Стари и млади ще започнат да се карат за надмощие на наркопазара. Табута вече няма да има. Плюсовете: най-накрая ще мога да изпуша един коз след вечеря, без баба ми да каже: „Наркоман! Нищо няма да излезе от тебе...”