Бг пациентът - лабораторна мишка

В последните месеци отново зачестяват случаите на лекарски грешки или поне стават обществено достояние. Малко от тях са с фатален край, но за съжаление има и такива. През изминалата седмица излязоха резултатите от проверката на Изпълнителна агенция „Медицински одит" по случая с починалата 4-годишна Гери. Смъртта на детето е настъпила вследствие на професионално нехайство. Лекуващият лекар е подценил здравословното състояние на малкото момиче. През декември 2010 г. Гери е приета в МБАЛ „Царица Йоана" за отстраняване на сливиците. Звучи като рутинна манипулация, краят на която се оказва фатален за едно българско семейство. Лекарската грешка е установена, макар и с година закъснение, и наказани ще има. Но Гери няма да я има. Дали този случай ще остане частен или е дошъл моменът да се обърне каруцата на българското здравеопазване, само времето, медиите и силата на наказанията ще покажат...

Има десетки инциденти, на които ежедневно се натъкваме из вестникарските страници и с които сякаш окото свиква. Практиката показва, че те бързо се превръщат в забравени досиета. Последствията обаче са десетки пациенти, изпаднали в безизходица след оказана им медицинска "помощ". И десетки почернени семейства.

Един от последните примери е случаят на Милко Михалев. Той е на 42 години. Работи като професионален шофьор на ТИР. Живее със семейството си в провадийското село Добрина. Има двама сина, за които казва, че са смисълът на живота му. Иска да ги изучи, за да не станат като татко си, а да имат „хубави и доходни" професии. На 7-ми юли тази година той усеща силни болки в гърдите и веднага търси медицинска помощ, защото е с високо кръвно и се притеснява от инфаркт. Единственият човек, който може да му помогне бързо, е личната лекарка Магдалена Петрова. След консултация с нея Милко се обръща за помощ към кардиолога доктор Недев и заминава за Варна. Уж в големия град докторите са по-добри, медицинската апаратура е нова и човек разчита там да бъде спасен, ако му се наложи. Кардиограмата на Милко отчита добри резултати, но специалистът настоява да се направи коронарография - диагностиялен метод, при който се визуализират кръвоносните съдове на сърцето. В този момент Милко сякаш вижда края на здравословните проблем и постъпва в клиника, за да успокоят болното му сърце. За да бъде направено специалното сърдечно изследване, е необходимо ръката на пациента да бъде стегната с бинт в продължение на пет часа. „Болеше ме много, защото бинтът беше много стегнат", разказва Милко. "Но сестрата се скара на един дядо, с който бях приет в болницата, и каза да търпи. Помислих си, че на млад мъж като мен няма да каже нещо по-различно." И Милко стои и чака, въпреки болката. Търпението и бинтът обаче успяват да унищожават завинаги две главни артерии, снабдяващи китката с кръв.

Два дни по-късно Милко е изписан от болницата. Съпругата му Румяна разказва, че още същия ден ръката започва да тръпне и да губи нормалния си цвят. Семейството отново се обръща към доктор Недев, който ги съветва да извикат Бърза помощ, ако болките не отшумят. Лекарите от спешния екип премерили кръвното, но не обрънали никакво внимание на ръката. През нощта Милко отново изпитва много силни болки, дори губи съзнание. Оттук започва ходенето по мъките. На сутринта семейството отново отива в частната клиника във Варна, откъдето го препращат в друга болница. Престоят на шофьора там е 5 дни, за които претърпява 4 операции - всичките неупешни. Следват прегледи в София. Надеждата отново каца като лястовичка на ръката на Милко, но за кратко. Направена му е поредната несполучлива операция. Лекарите напразно се опитват да затоплят ръката до момента, в който за всички става ясно, че се налага ампутация...

Софийските медици обясняват на Милко, че коронарографията е била напълно излишна. Смята се, че е направена, само за да бъдат усвоени пари от Здравната каса. Екипът ни потърси мнението на Националната пациентска организация, която свидетелства, че в доста клиники се наблюдава практиката да бъдат извършвани ненужни манипулации и да се правят допълнителни и скъпи изследвания с цел облагодетелстване на докторите.

Днес Милко се опитва да продължи живота си. Не знае дали ще може да изпрати синовете си на училище отново през септември. Защото заедно с ръката си е загубил и единствената си професия. Протезата, която иска да си купи, струва 20 000 лева, от които държавата поема само 2000. Тази протеза трябва да се подменя на всеки 4 години.

Милко и семейството му не знаят какво ги чака. До преди месец са били нормално българско семейство и не са се оплаквали. Справяли са се добре. Сега бъдещето е с много неизвестни и още повече страхове. И за съжаление семейство Михалеви са единодушни - това не е личната трагедия на един осакатен човек. Това може да се случи на всеки, на когото му се налага да потърси помощ от човек уж дал Хипократова клетва. Милко е поредната грешка, за която плаща Здравната каса, а заедно с нея плаща и пациентът, но не с пари, а с откраднатата си нормалност. "Сакато в България е здравеопазването и затова осакатява нуждаещите се от него" заключи Милко - един от десетките пострадали от здравната система у нас, който днес се моли да има сили да се бори за справедливо наказание на виновните за съдбата му доктори, за обезщетение и модерна протеза.