И ДИМът ДА ГО НЯМА!

Изпито лице и дълги ръце... между тънките пръсти - цигара. Мътни очи, угрижен вид и поглед забит в тротоара. Детско гласче, слаби ръце... между малките пръсти - цигара. Светли очи, безгрижен вид и поглед, насочен към бара. Широки рамене, силни ръце... между мъжките пръсти – цигара. Присвити очи, страшничък вид и хищен поглед, издаващ поквара. Наистина всякакви хора... с цигара.

„Ева”, „Средец”, „Мерилин”, „Кинг”... „Виктори”, „Камел”, „Карелия” – сантиментална извадка от многото тютюневи изделия. Нека си поговорим и за тяхната употреба в България.

Няма значение дали е навик, порок или мания. Дали го правиш от необходимост, от „гъзария” или от липса на знания. Важното е да не го правиш навсякъде. Така решиха мнозинството от депутати, такъв закон и приеха. От вчера той влезе в сила. Забраниха пушенето в кафенета, офис сгради, работни места и нощни заведения. Вече не може да се пуши и на стадиони, спортни обекти, кина, театри и места, където се провеждат културни прояви. Забраната важи и за училищни дворове, детски площадки, ясли и градини – общо взето навсякъде, където учат, играят и ходят деца.

Та като стана въпрос за деца... точно в тази фаза от живота си повечето хора се запознават с „Господин Никотин” и наизустяват фразата „Пафкаш кат комин”. Когато бяхме на 14 години, в зората на своите бурни години, криехме цигарите в ботушите, категорично отговаряхме: „Не, не пуша. Дори не съм опитвал!” пред родителското тяло, дъвчехме по 2 пакета Орбит, за да не лъхаме на лайна и изпръсквахме по едно C-true на вечер, за да не ухаем на контейнер. Правехме всичко възможно да се върнем вкъщи във вида, в който сме излезли. Но тялото ни миришеше, зъбите пожълтяваха, а устата вонеше на кенеф. Някои от нас се пристрастиха, други се отказаха навреме, а трети палеха рядко и по повод.

Преди още повече години пък с нетърпение се криехме от големите и с още по-голямо нетърпение се опитвахме да запалим от онези ‘Мелник’ с червената точка отпред. Кашляхме, кихахме и се давехме със собствената си слюнка. Плюехме, дишахме и опитвахме отново. Храчки, сълзи и сополи... Така 3-4 пъти докато свикнем. И сами се научихме на навиците, които обществото прилагаше. Пред павилиона с кифли всяка сутрин се пушеше, дебелите лелички от детската градина веднага палеха цигари след като ни натиснеха да спим, а гостите на мама и татко винаги превръщаха хола в детройтски смог.

Да кажем, че от няколко дни тропосферата над България си извоюва малко чист въздух. Битка, която трябваше да бъде спечелена преди доста години, но тъй като в България обичаме да си клатим краката, а не да мислим с главата, победите закъсняват...

Та какво са цигарите? Напаст? Отрова? Катран? Какво са? Храна? Неустоим Казанова? Капан? Или може би загуба на пари? Потреба? Съвременен обичай? Емоционално лекарство или обречена кауза без край? Затвор? Лъч светлина? Облекчение? Позор? Грешен завой? Възкресение? ... За мен са чисто мъчение... за вас може би имат друго значение.

И както се пее в една нова песен на Графа, Бобо и Печенката: „Свършвам работа и ДИМ ДА МЕ НЯМА, стягам багажа и ДИМ ДА МЕ НЯМА, изключвам телефона и ДИМ ДА МЕ НЯМА”, така ще продължим и с „влезе забрана – ДИМЪТ ДА ГО НЯМА!” Остава само ограниченията да се спазват и „чудото” да не е за три дни. Защото колкото и да им е кофти на пушачите, има старо писано правило – всяка жаба да си знае гьола. Не се бунтувайте - фасовете в пепелника! Вместо да се чудите дали може да пушите с един крак в офиса и друг на терасата илии с един крак на детската площадка, а с другия навън, просто се научете на малко ред. Не само заради скапаната забрана, която в известна степен до 2-3 месеца ще потъне в забрава. А защото е някак грозно да пушите на 5 метра от детска площадка и да гасиш фаса си в пясъчника, където цял ден лазят хлапета. Някак си е тъпо да не можеш да изчакаш 5 минути тролея на спирката, без да запалиш. Има къщи, апартаменти, квартири, коли... в които все още е разрешено.