Актуално
Герои на нашето време

--- | 11/06/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

„Destructive creation” – трансформърите на Паметника на Съветската армия
 

Те се прочуха преди година, когато изрисуваха войниците от Паметника на Съветската армия като герои от комикс. Момчетата дълго време пазеха имената си в тайна, но не за да не си навлекат неприятности, а за да не привличат излишно медийно внимание.  Те не са бунтари в стил английски пънк, но успяха да накарат червените бабички да цъкат с език пред новия вид на Паметника. Не са чужденци, както се говореше. Те са българи с добро възпитани и с цветни идеи. Не са типичните нацупени и неебателни млади хора. Тези момчета имат мнение и знаят как да го „натрапят” в обществото. Наричат себе си „Destructive creation”, но са далеч от разрушителните мисли и идеи. Харесват София такава, каквато е и не се бунтуват срещу всичко българско и родно.  Запознайте се с онези, които „дръзнаха да посегнат“ на българо-съветската дружба, за да ни покажат, че е време да преосмислим ценностите и героите си. Ексклузивно интервю за lentata.com:


Смятате ли се за революционери, „преобличането” на съветските войници е бунт все пак?

Не сме ние тези, които ще дадат определението за себе си. Предпочитаме хората да преценят по делата ни какви сме. Затова продължаваме да рисуваме. 


Колко души са необходими, за да изрисуват Паметника на Съветската армия?
На местопрестъплението бяхме 7 души. В цялата група сме малко повече. Броят не е важен. Сговорна дружина планина повдига. Нашият народ го е казал много на място.


Чувствате ли се удовлетворени от реакциите, които предизвикахте в обществото?
Малка част от нас подозираха, че ще има реакция в такива големи размери. Не сме очаквали такъв силен интерес към себе си. Окачествяваме реакцията на медиите, като положителна до момента, в който официално, почти всички журналисти промениха позицията си на 180 градуса и подписаха един документ, с който ни осъждат и определят като „вандали”… Още по-разочароваща беше реакцията на връсниците ни, които бяха огорчени от това, че някой е дръзнал да се изгаври с паметника на освободителите ни от турско робство. Това не звучи сериозно като се има предвид историята на паметника.
 

Вие учите в чужбина, където графитите не са рядкост. Разбират ли ви в България?
В Западна Европа не са като нас. Тук сме с много по-разчупено мислене. Време е да си вирнем малко носовете. Без зали и без пари взимаме внушителни количества злато и медали по всякакви олимпиади и първенства, освен по футбол. Чужбина е може би най-разочароващото нещо за нас. Спрете да я рекламирате толкова от телевизионните екрани и вестниците!
 

Казвате, че сте избрали точно този паметник, защото според вас е обезценен.Остана ли нещо ценно в София и кое е то?
Всъщност, ние обичаме Паметника на Съветската армия. От малки всеки един от нас си е играл в тази градинка и тя му е любима. Големите империи се нуждаят от големи надгробни паметници - това е отношението ни към Съветската армия. Ние не сме "За" махането му, а "За" това в България от тази епоха да останат само паметниците. Трябва да променим нагласите в мисленето си, тях да преоценим.Относно втората част на въпроса – естествено, че има ценни неща в Столицата. Красивите сгради в София са трансформирани и реставрирани до неузнаваемост, а фонтаните и чешмичките се поддържат в изправност. В последно време се провеждат толкова много фестивали, изложби и концерти, тротоарите и улиците са все по-чисти. Всичко това е чудесно. И СЕ ПРАВЯТ ВЕЛОАЛЕИ в същото време. Ако очаквате „Паметникът" да е изрисуван от група оплакващи се от свободното си време младежи, ще трябва да ви разочароваме. Оценките ни за страната са съвсем обективни. Реалистичната ни гледна точка показва, че въпреки корупцията,мафията и личните интереси, градът и държавата се развиват много добре. Явно отряд от 240 души, оглавявани от пожарникар-охранител е достатъчен само временно да разваля още повече името ни зад граница, но не и да спрат желанието ни за развитие. България върви в правилна посока.


Ценността на вашата група?
С
плотеността.


Ако можете да избирате между социализъм, демокрация и анархия, кое бихте предпочели?
Което и да е, само да е в България. Ако не ни харесва - ще ги свалим и ще сменим режима, само да сме си тук.


Последният ви проект включва стара Лада. Някаква носталгия по отминалия строй ли има у вас?
Радваме се, че не объркахте кое от произведенията е от нас.
Няма как да имаме носталгия, никой от нас не е бил роден в този период.
Произведението е в чест на поколението на майките ни, защото въпреки ръбестата отблъскваща форма на средата и дебелият железен покрив, те са успели да пробият и израснат високо над тази ужасяваща машина.
 

Вече споменатата Лада е превърната в своеобразно дворно пространство, от нея стърчи дърво. Липсва ли ви кислород в София? Как бихте преустроили града, ако можете?
София е много зелен град. Уникалното е, че зелените площи са съчетани много добре с бетона и урбанизацията. Вече поразрешиха и проблема с безразборно паркиралите автомобили. Имаме страхотни паркове. И след като отвориха и парка във Военната академия можем спокойно да си отдъхнем, защото отново сме в играта. Дойде време, в което можем да кажем, че има смисъл да гласуваме. Можехме да си позволим 1300-годишната ни държава да бъде представяна от мутра до този момент. Вече имаме какво да губим. Извоювахме си правото на самочувствие.Всеки голям град е задимен, но смог тук си хващаш петицата и си на Витоша.
 

„В крак с времето” се появи преди година. Промени ли се живота ви за това време? Срещу какво се бунтувате днес?                                                                 
Нещата при нас не са се променили много с изключение на това, че от тогава сме сигурни, че има смисъл в това, което правим и то си заслужава. Вярваме, че гласът ни може да бъде чут.Не се бунтуваме срещу нищо. Нещата, които не ни харесват ще си отидат с или без нашия бунт. Ако се бунтуваме за нещо, то това е за промяна в нагласата. Надяваме се на промяна в хорското мислене. От всички медии се тръби какви сме. По-комерсиалните ни осмиват, по-националистическите заявяват, че сме заспал народ. Един заспал народ не си боядисва Паметника на Съветската армия. Съветските войни са били измислените герои на времето си, комикс-героите са нашите измислени герои. Реалните герои са вътре във всеки един от нас и трябва да знаете, че такива хора като нас на Запад няма.

 


Други статии от този автор



Коментари