Актуално
Бебета в/на боклука

--- | 20/06/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.


В България и в българските болници е практика при раждането на мъртво бебе то да бъде третирано като биологичен отпадък, който акушерката завива във вестник и изхвърля в кош или изгаря в екарисаж, заедно с другите болнични остатъци. Мъртвородените не се дават на родителитe, уж, за да им се спести травмата от вида на починалото бебе. Мъртвородените не могат да бъдат погребани, защото не са „правни субекти” – нямат вписани имена и ЕГН-та. Те са просто биологичен боклук.


От правна гледна точка Яна Бюрер Тавание  - един от организаторите на кампанията „Децата ни не са биологичен отпадък" и директор програма "Кампании и комуникации" в Български Хелзинкски Комитет обясни пред Lentata.com защо мъртвородените бебета не трябва да отиват в кошчетата за боклук:


Миналата седмица /13.06.2012/ пред здравното министерство майки на мъртвородени бебета се събраха и пуснаха в небето лилави балони в памет на починалите деца. От правна гледна точка - какво трябва да се направи, за да могат майките да погребват децата си, родени мъртви?
Трябва да се изменят текстовете в Закона за гражданската регистрация и в Наредба № 2 от 21 април 2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове, погребването и пренасянето на покойници. В момента се изисква наличието на акт за раждане и акт за смърт, ЕГН и име, за да се случи погребение или кремация. Мъртвородените бебета няма как да получат всички тези документи. Ние искаме те да могат да бъдат кремирани и погребвани само с наличието на документа, който им се издава сега, а именно акт за раждане.

Мъртвородените деца не се третират като правни субекти, а като биологични отпадъци. Какво е отношението на БХК по въпроса и по какъв начин това нарушава правата на майките?

БХК е един от организаторите на кампанията „Децата ни не са биологичен отпадък", която цели промяна на законодателството така, че родителите, които искат, да могат да погребат децата си. В България всички мъртвородени или починали непосредствено след раждането си бебета на практика стават собственост на болницата, която ги изгаря като биологичен отпадък, заедно с всякакви други болнични отпадъци. Така родителите не могат дори да получат урна с прахта на бебето си или гробно място, което да посещават – което е абсурдно и засилва травмата им. Определям тази практика като жестока, неморална и нехуманна. Това, че едно бебе не се е родило живо не означава, че не е било обичано. Родителите на тези деца имат правото на същото достойнство в скръбта си като всички останали родители.

Колко мъртвородени деца има в България от началото на 2012 и колко от тях са погребани?   

Националният статистически институт  все още няма данни за 2012 г. За 2011 г. обаче в България е имало 556 мъртвородени бебета. Практиката в страната е всички те да бъдат изгаряни като биологичен отпадък, заедно с болничните боклуци, независимо дали родителите им искат да ги погребат.                                                                       

Редно ли е абортираните деца също да се погребват и няма ли законотворците да използват това за аргумент против погребването на мъртви деца?


Абортът може да е вследствие на нежелана бременност, но може и да е спонтанен. Мисля, че на всеки родител, който поиска да кремира или погребе детето си, трябва да бъде дадена възможност да го направи.  Така например в повечето държави в Европейския съюз, децата, родени под съответния определен миунимум на жизнеспособност, обичайно 500 грама или 22-24 гестационни седмици, се третират като „операционни отпадъци”, които или се изгарят или погребват от болницата по хуманен, зачитащ човешкото достойнство начин, или се предоставят на родителите при желание от тяхна страна, за да организират те индивидуално погребение. Водещият принцип тук е изборът. Ако родителите искат, те могат да кремират или погребат бебето си. В останалите случаи, когато са над определените минимални тегло/възраст, бебетата се третират като мъртвите тела на всички останали починали човешки същества. В този смисъл се предвижда и принципно задължение на родителите да извършат погребение, съгласно изискванията на съответното действащото законодателство. При отказ от страна на родителите се предвижда задължение за съответната държавна или общинска институция да извърши анонимно погребение.
Подобна нехуманна практика като в България - всички мъртвородени или починали непосредствено след раждането си бебета да бъдат изгаряни като биологични отпадъци - не съществува другаде в ЕС.


От човешка гледна точка -  Бояна Петкова - майка на мътрвородено бебе, изхвърлено в боклука или в пещта:

В 20-та седмица от бремнността с второто ми момиченце, разбрахме, че тя има здравословен проблем. Спомням си момента, в който лекарят-ехографист, при когото бяхме отишли за рутинното ехографско изследване, изведнъж млъкна, сви вежди и си придърпа стола, преди да изрече най-съкрушителните думи, които някога съм чувала: „Сърцето й е много голямо”. Аз самата съм лекар и веднага разбрах какво може да означава това... Животът ми за секунди се преобърна на 180 градуса. Много пъти на ден се връщам към този момент, към тези думи, към вледеняващия ужас, който изпитахме, към топката в стомаха, която се появи в онези секунди, болка, която остана и до днес. В главата ми моментално и паралелно се появиха всички възможни сценарии на края. В онези първи дни плаках най-много, защото мислех за смъртта й, а тя още беше жива в мен и ме риташе, а аз се вслушвах в нея и се питах какво ли изпитва. Изминаха три седмици в търсене на диагноза, изследвания, догадки и сренощно четене на специализирана медицинска литература. В опит да преодолеем „голямото триседмично чакане”, необходимо според друг лекар, за да разберем „накъде вървят нещата”, ходихме къде ли не – по кина и концерти - и тя беше с нас и слушаше музиката, вълнуваше се и реагираше. Почти изминаха трите седмици и аз се разболях тежко (впоследствие разбрах, че това беше отражение на състоянието на дъщеря ми), приеха ме в една болница, после в друга, накрая в трета. Опитахме се да я спасим, но беше твърде късно, а тя беше вече много зле. Все по-малко я усещах. Почина в 24-та гестационна седмица – точно 4 седмици след първия признак за проблем. Никога няма да забравя правата линия на доплера, която показва, че бебето няма сърдечна дейност... Като присъда.


Знам, че някои хора не разсъждават така. Казват, че „така е станало по-добре” (?!), „така е било писано” или „че тя още не е била човек, била е в най-добрия случай - фетус”. Но за нас тя беше дъщеря ни - Мерием. Мери. За нас тя беше бъдещето, с всичките му надежди, планове и очаквания, които си отидоха с нея.


Раждането на мъртво бебе е доста особено преживяване. Отвъд границата на мислимото. Противоречи  на устройството на света. Не са ли именно бебетата въплътената първична искра на самия живот?! Но тя се роди след 10 часа и след доста болезнени контракции и с доста лекарска помощ. Не се изпари просто така от утробата ми. Аз я родих. Тя беше моето бебе, жива или не, аз исках да я видя, да я подържа, да я запомня, защото знаех, че времето ми с нея ще е малко...


Така е, впрочем, в „нормалните” държави, но ние не се намираме в такава. Подържах я малко и после я взеха за аутопсия. Опитвам се да не се замислям какво означава да бъде аутопсирано детето ти... Още от следването си знаех, че в България съществува варварската практика мъртвородените бебета да се изгарят заедно с останалите болнични отпадъци, защото обратното – погребението или кремацията им, за да се запази човешкото им достойство, и да се улесни процесът на траур на родителите им – не е регламентирано от закона. Питах се какво не ни е наред, възможно ли е да сме единствените родители в тази държава, които някога са искали човешки да се сбогуват с детето си? Познавам майка, която до ден днешен се пита дали нейното бебе е починало, а не е дадено за осиновяване. Обаждахме се къде ли не, но навсякъде ни казваха „не може” и „не знаем как”, но също така навсякъде ни казваха „не сте първите, които ни питат”. Значи не сме единствените, помислих си аз, значи има за кого да се боря. И така се озовахме тук... Където започва борбата ни мъртвородените ни деца да бъдат признати за хора…

 



Други статии от този автор



Коментари