Поредно самоубийство в затвора в Плевен

Миналия петък /15.06.2012 г./ зад решетките на плевенския затвор  издъхна още един млад мъж. Румен Ганиев /35 г./, излежаващ 18 ефективни присъди за кражби и грабежи, се самоуби.  Оставали са 7 месеца до освобождаването му. Въпреки това мъжът избира да сложи край на живота си. Намерен е мъртъв с примка на врата. За да се обеси използвал анцуга си.


Борислав Цонков Минчев, който също излежава присъдата си в Плевен  потърси екипа на Lentata.com, за да  разкаже за несправедливостите, с които затворниците са длъжни да живеят. Според него самоубийството на Румен е знак на протест срещу управата на зандана:


Разкажи ми  какъв е проблемът в Плевенския затвор, това не е първият случай, в който някой се самоубива там? 
Разказвам ти за последните два случая – докато и аз съм бил тук… Една сутрин, преди около седмица, ме сложиха в наказателната килия, защото ме хванаха с телефон, а както знаеш, е забранено. Там беше и едно друго момче - Румен Ганиев. На него лека му пръст, защото малко след като бяхме заедно в килията, той се обеси.                         Страшното е, че неотдавна имаше и друг такъв случай - с Малкия Джамбаз. А този Ганиев е брат на онзи, който измъчваше Джамбаза.  Мариян, по-известен като малкия Джамбаз, е от богата ромска фамилия от град Левски. Та и той почина миналата година на територията на Плевенския затвор. Версията на директора на затвора Иван Петков беше, че момчето се е самоубило от любов. Думите на управата обаче бяха опровергани от десетки затворници, станали свидетели на масовите изнудвания, побои и дори сексуален тормоз, които са били налагани периодично на Мариян. В един момент той или е нямал друг избор и се е самоубил, или просто някой от съкилийниците му го е довършил по време на поредната масова гавра с него. Престъплението остана неразкрито, а виновните - ненаказани.  Всъщност управата го потули и го нарече „самоубийство от любов”. Несправедливостите в Плевен обаче продължават и до днес.
Ето например, Румен – момчето, което се обеси преди седмица – беше кокошкар, лежеше за дребни кражби, също като Малкия Джамбаз. Та Румен опита да води дела срещу администрацията, срещу самия затвор – за абсолютно всичко – за дажбите храна и качеството й, за лошото отношение на управата към лишените от свобода, за мизерните условия, в които изтърпяваме присъдите си, за липсата на адекватна медицинска грижа,за абсолютно всичко…  Искът му беше за 70 000 лева и на първа инстанция го спечели. Съответно управата започна да го тормози още повече и го изолираха. Например, когато много го заболя зъб, никой не се погрижи за него, дори едно хапче аналгин не му дадоха. А са длъжни поне едно обезболяващо да ти дадат... След това го вкараха в  карцера, защото обжалваше един такъв карцер и беше пуснал молба за насрочване на дело. Управата трябва да ти даде изходящ номер, щом пуснеш молба – това означава, че тя е изпратена до съответния съд. На Румен обаче не му дадоха номер цяла седмица… Вместо това го качиха пак в карцера и казаха на отрядната Ваня Йосифова да му занесе изходящия номер там. Но тя направо отговори категорично, че в карцера няма да стъпи! А би трябвало това да й е работата. Румен още тогава ги заплаши, че ще се обеси и Йосифова му каза: „Че беси се, нас какво ни интересува!”                                            

А защо никой не го е видял, когато е подготвял обесването си?                                     
Ами, няма как да види, те затворниците са в отделни килийки и има един полицай, който трябва да ги наблюдава, но той си седи на едно бюро и нищо не прави. Ганиев се е качил на леглото, сложил си примката и е скочил. Счупил си е врата. По-късно, когато го видяха, че виси мъртъв, един полицай му сряза въжето. Същия ден имаше разследващи и гледаха какво и как е станало. Сто процента и те бяха близки на управата и случая ще се потули, както стана с Малкия Джамбаз. Както на Джамбаза не обърнаха никакво внимание и сега така ще стане. Виж вече повече от седмица и в никоя медия не излезе случая… Иначе мен ако питаш и останалите затворници смятаме, че пряко виновна за смъртта на Румен е Ваня Йосифова – отрядната. Тя и старшината си мислеха, че се шегува момчето и май осъзнаха, че е говорил сериозно едва когато  срязаха въжето и тялото падна безжизнено на земята.
 

Как може да се промени положението в Плевенския затвор, какво очакваш да се случи оттук нататък. Щом има втора жертва, не мислиш ли, че настъпят някакви положителни промени?
Ами, честно да ти кажа, не! Аз много се надявам да сменят управата, но искрено се съмнявам. А ако нещата продължават както досега или ще се избием помежду си или ще се самоубием един по един.