В началото бе ракията

Автор: Пламен Стоянов

…И ракията беше у Бога, и Бог беше ракията… и тя обичаше хората.
( Из житейската философия на Вуйчо Ваньо-Кюстендилски)

Далеч от памуковите плантации и джаза, по-близо до Европа и по-далече от нея, на 1.169 милиона декара лозови насаждения, неуморен и психясващ земедлски труд осигурява практикуването на спорт, конкурентен по изживяване и физическа устойчивост на най-екстремните видове от спортния свят. И докато в древен Рим богатите пиели вино, а бедните бира, то по нашите балкански ширини състезанието е в една единствена дисциплина - пиене на сливова, гроздова, джанкова и прочее шльокавица.

Народопсихологията  носи тежкия и злокобен белег на ракиения алкохолизъм, превърнал се в гладиаторско състезание от най-висш тип.  И то за едничката наслада на балканския елит, който с изключителен финес и виртуозност чупи рекорд след рекорд, черен дроб след черен дроб, семейство след семейство, чаша след чаша, шише след шише… Лишен от всякаква отборна етика, имащ пълна анархическа самобитност, гарантиращ зрелище, отслабващ психическата самозащита на съзнанието и даващ  като скачен съд опит и нужен професионализъм на родната гастроентерология, пиенето на ракия е запазена световна марка за родната действителност. Далеч от естетика на кулинарното изкуство в България, спортистите в тази дисциплина не носят ризи, вратовръзки, ефирни рокли, бижута и чисти обувки. Спортното облекло е в свободен стил, демек -  дрескод няма, състезателите са облечени предимно в бели потници и плетени обувки, анцузи и черни обуща с метални катарами, носят ретро прически върху мазни си глави, ядат ненарязан лук и имат поддържано нокътче на малкия пръст на лявата, дясната, а понякога и на двете ръце, служещо им за сръчното отстраняване на ушна кал, пъпки и завинтване на винтове. Всичко това придава допълнителна величина на офанзивните качества на състезателите.

Разбира се, многообразието на местните индивиди предполага и добро камуфлажиране на голям брой от състезателите. Голям процент от тях са: деца, жени, учени, шофьори, фризьори, полицаи, хомосексуалисти, политици и артисти…
Иначе както е известно, алкохолът стимулира сърдечната дейност (кръвта ти вдига и самолета), което претоварва системата; стимулира и мозъчната дейност (мислиш повече), което претоварва съзнанието, съответно ставаш ленив и откровено тъп; води и до дехидратирането на организма, съставен 90 % от вода. И в крайна сметка кое е полезното?

Ебеш повече, мислиш по-дълго и се потиш много?! Истината е, че ракията води до чувство за еуфория, сила, липса на комплекси и липса на пари. „Дайте на българите ракия и им гледайте сеира”, казал чешкият посланик насред китен ресторант в столичния квартал „Люлин”, след което бил зверски пребит от враждуващите агитки от страна на младоженеца и булката.

„На народът му е нужно хляб и зрелище” пък са казали древните римляни. „За да има зрелище, на народа му е нужна ракия” – добавили съвременните българи.

Навярно тези неща звучат като модерна приказка на Йордан Йовков, но местният фолклор държи хищно в плещите си балканската истина за личния си алкохолизъм. Крие под кожения си елек подутия си черен дроб, станал основно мезе на метиловата 70-градусова шльокавица и гордо крачи по жълтите павета, миришещ на джибри, гледащ недружелюбно, искащ да ебе до дълбоки старини и да пие до откат. Докато има лозя, докато има джанки, докато има сливи и докато физичните закони на скачените съдове го държат здраво за  гастроентерологията, позволяваща му дори с цироза да държи чашката и да си вари ракията в забранения от ЕС казан. После да ляга вечер, хълцащ до жена си, изморен от поредното състезание, в което има много победители и да държи в шепите си гордо трофея (подутата си чернодробна деформация). А накрая да заспи, знаейки, че ще се събуди по една единствена причина - за да спортува.

 
П.П. Той: Аз съм от Левски.
Тя: Аз съм от ЦСКА
Всички: Ние сме от Винпром Карнобат!