СОЦВЕЛИЧИЯ: Последното интервю на червения деец Йордан Йотов. От върха на държавата до дълбока старост

СОЦВЕЛИЧИЯ: Последното интервю на червения деец Йордан Йотов. От върха на държавата до дълбока старост
12-07-2012г.
125
---

 

Йордан Йотов е роден през 1920 година в село Липница, член на РМС и БКП. Изключен от гимназията за антифашистка дейност, многократно интерниран. По време на Втората световна война е член на Съпротивителното движение. През април 1944 година става партизанин в бригадата „Чавдар”. Издига се до политкомисар на чета, после и на батальон. След войната работи като асистент по марксизъм-ленинизъм към Софийски университет и като главен редактор на вестник „Работническо дело”. Избран е за член на Политбюро през 1968 година и за секретар на ЦК на БКП . Носител на орден „Георги Димитров”.  

Без излишна патетика може да се обобщи, че Йордан Йотов беше един от последните идеолози на комунизма. Наследникът на Дон Кихот в соцвариант си отиде на 21 юни тази година. Днес малко хора си спомнят името му, защото след промените през 1989 година той в потъва в забвение, предава партийната си книжка, спира да плаща членски внос и се отказва от политиката. Няколко месеца преди смъртта му екипът на Карбовски го откри в дома му в Банкя - почти обездвижен и поразен от старостта.  Другарят Йотов сподели възгледите си за света и за българското несоциалистическо общество. Посмъртно публикувано блиц интервю с един истински комунист, двадесет и пет години по-късно:

Светът в момента:
Вече не съм активен политик, изобщо не участвам активно в живота на страната и не мога да дам конкретно описание на случващото се около нас. Все пак виждам, че се движим една напред - две назад. Икономиката загива, обществото замира – какво друго ни остава? Какво ще се случи с нас след още двадесет години?
Носталгия:                                                                         
Понякога ми става мъчно, изпитвам носталгия за свободата, която имаше в миналото, по времето на Живков и социализма. Сега се твърди, че сме по-свободни, но не е така. За свободата трябва да има равност между хората. Не бива да има милионери и безработни. Къде са младежите днес, вие ми кажете? Хукнаха по чужбина, за да търсят препитание. Кой ги прогони – социалното неравенство, следователно тези хора нямат свобода на действие в родината си. Тук те нямат условия за развитие.
Партизански подвизи:                                                                 
Не отричам партизанското си минало. Борил съм се за социализма - за онзи строй, който беше преди 89-та. Борил съм се против фашистите и буржоазията, а сега на какво съм свидетел – не е социализъм… Възражда се капитализмът в най-отрицателните му черти – масова безработица, примерно. Ядосан съм на това, което се случва, но съм безсилен, за да съдействам за нова промяна. Ако бях млад, бих хванал гората, ако има с кого да тръгна. Сега идеите нямат съмишленица. Младежите не мислят за революции, бунтове и промяна. Сега няма организираща сила за борба, няма партия.



БКП:                                                                          

Няма такова понятие вече. Не мога да посоча кой разби партията, но е факт, че след погрома на социализма тя стана капиталистическа и олигархическа структура. Тя е буржоазна партия, нищо, че не го пише в устава й. Ако в сърцето си БСП беше социалистическа, щеше да се чуе поне една социалистическа идея. Фактически ние комунистите нямаме партия в момента. Нямаме.

БСП:                                                                                
Сергей Стани шев е син на мой близък другар чавдарец, но няма никакъв опит в политиката. Партията е безлична според мен. Ако мога да го посъветвам, бих му казал да се оттегли. Питам го, какви успехи има БСП в момента? Авторитетът й се дължи на историята, не на сегашния й ръководител.

Тодор Живков:                                                                  

Той беше народен човек и остана такъв до края. Произхожда от низините, извиси се до поста ръководител на държавата, но остана народен в мислите и идеалите си. След 10-ти той си беше все тъй човечен и се държеше другарски. Не се чувстваше като недостижим господар, излязъл от политическия прожектор… Запознах се с него в отряда „Чавдар”. Партизанското му име беше Янко. Под негово ръководство се формира  въпросната бригадата, от която бях част и аз. Той не е бил на ръководна длъжност в „Чавдар”, но е бил в битките. Спомням си 3-ти май – настъпление на фашистката полиция срещу отряда и Живков беше в планината Мургаш с мен. Той пътуваше между планината и София, за да координира действията на бригадата, но повечето време беше с четата… Аз ходих на мисия в Югославия за оръжия, Живков ни изпрати и ни посрещна. Той се грижеше за партизаните. Напразни са опитите на онези, които искат да отрекат присъствието му в отряда.

10-ти ноември 1989:                                                                                     

Не знам чрез какви механизми свалиха Живков от поста му. Дълбоко в себе си съм убеден, че Петър Младенов и Андрей Луканов изпълняваха чужди задачи в борбата срещу Живковизма. Предполагам, че поръчката е дошла от Горбачов… На 10-ти ноември, когато обявиха промяната, бях на Пленума на БКП. Смътно си спомням вече, но искам да ви кажа, че това е последният ден на моето членуване в Партията. Скъсах с политиката окончателно и завинаги, когато разбрах, че се посяга върху историческото минало на страната. Разбрах, че се готви контрареволюция, а за мен това беше страшно. Те, по-младите, тръгнаха в обратна посока и реставрираха капитализма. Социализмът беше предаден от антикомунисти като Горбачов, аз обаче нямам доказателства за това. Знам само, че социализмът вече не съществува и затова са отговорни ръководителите. Според мен и самият Горбачов е изпълнявал поръчка. Обяснения за разгрома на социализма може да има най-различни, но истината е, че соц-а е бъдещето, той е единствената алтернатива на света. Борбата да се върнем на власт ще е жестока, но не е невъзможно. Не забравяйте, че капитализмът не е вечен.
 

След 10-ти ноември:                                                        
9 месеца съм бил в арест без обвинение след 1989-та година. Никога не ми беше издадена присъда, но това задържане почива на нечии мисли и съображения. Не мога да обвиня никого за задържането си, но не го приемам като форма на изкупление заради постъпки, мисли или идеология.
Лагерите в Белене:
Те никога не са били несправедлив затвор. Всеки обществен строй има право и трябва да се бори, за да се защити. В Белене са лежали само доказани врагове на социализма и престъпници. Не е имало невинни там, не е имало хора, затворени за един виц - не са ми известни такива. Не знам за осъден по такава причина.
 

Солженицин:                                                                      
Враг на съветския строй, нямаше как такъв човек да има трибуна в пресата или на книжния пазар. Имаше официална линия на Партията, към която се придържах. Не можеше да се пускат на пазара книги, които хулят социализма. Знам, че капитализмът е позволявал подонби писания, но не искам да се сравняваме с тях. Ние бяхме млад обществен строй и трябваше да се грижим за здравината и запазването на системата.
 

Свобода на словото:                                                               
Това е абстрактно понятие. В условията на социализма не можеше да не се държи сметка за думите на хората. Ако няма порядък в говоренето, на какво прилича държавата като колектив, питам аз?!
 

Пътуване зад граница:                                                                     
Къде е написано, че социалистите са забранявали на обикновените хора да пътуват? На кой му е било забранено да пътува? Всеки, който можеше да покаже задачите, по които отива в чужбина - пътуваше. Забраните за пътуване са клевета.
Право на собственост:
Всеки имаше право да има жилище. Нямаше право на собственост, чрез която да се експлоатират хора. Не смятам, че това е лошо.
 

Гордост:                                                                            
Гордея се с живота си. Влязъл съм в РЕМСА още на 17 години, не съм член на Партията, но по убеждения съм комунист. Вярвам, че тържеството на човечеството е свързано с комунистическия идеал. Бъдещето няма друга перспектива освен комунизма като обществен строй. Горд съм, че съм се борил за този строй, следователно и за бъдещето!

Цялото интервю с Йордан Йотов ще бъде излъчено през септември в предаването “Отечествен фронт”, Нова Телевизия.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.