Актуално
Пост-Терористично

--- | 26/07/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Или какво се случва на летището в Бургас, когато медиите си заминат?

Шест дни след атентата летище Сарафово се наблюдаваше странна смесица от дезорганизация, български непукизъм, малко „майната му, нали съм жив” и орди отлитащи туристи.

Още на контролно-пропусквателния пункт /коли и таксита не се допускат до летището, но автобуси от градския транспорт – да, явно в тях не може да се качи терорист с бомба/ полицаите гледат през пръсти документите за самоличност. Забелязват татуировките на момичетата и пропускат небрежно брадатите ги придружаващи младежи. Пред сградата на летището има гневни руснаци, които не искат и да знаят какво е станало и защо мерките за сигурност са засилени. Те си купуват огромни сандвичи срещу шест лева парчето, преживят и предявяват простичките си изисквания към туроператорите - да не вървят пеша, да не чакат и да не ровят в багажа им.

Шест дни след атентата на летището върху една пейка лежи самотна найлонова и непрозрачна торба. Около нея няма хора. Един полицай, сигнализиран за наличието й, я поглежда с презрение и констатира - Спокойно! Знам я тая торба, видях я. Туристи - яли, пили и я оставили – след което продължава спокойно към кафенето.

Шест дни след атентата на Сарафово у хората, работещи на летището, няма и помен от уплах или страх. Авиослужителите разказват за преживяното с широки усмивки, даже в гласовете им се долавя гордост, че са били свидетели на случилото се: Нещо страшно беше! Смърт и трупове навсякъде, а онези еврейски туристи, които оцеляха ме бутат и викат „Карайте ни към хотела, че казиното нас чака! разказва служител, който помага с пренасянето на багажа на летището. Колкото и изумително да е твърдението му, го потвърждават стюард и жена, работещи в „България еър”. Пиколото  споменава между другото и за свой колегата си, който се спасил по чудо. Той подреждал куфарите във взривения автобус, но се дръпнал, за да изхвърли фаса си в кошче. Удaрната вълна го съборила на земята и той видял как хвърчат крайници.

…Няколко часа след взрива израелците вече се намират на сигурно място в ресторант, където се напиват и по стар гръцки обичай трошат чаши и чинии в земята. Българският персонал ги разпитва за случилото се с недоумение: Тези туристи, преживели терористично покушение в същия ден, сега залагат всичките си спестявания в хазартни игри… Целият им живот е рулетка. Те са свикнали да са мишени и постоянно отговаряха, че обичат България и тя все още е най-сигурната туристическа дестинация на света.

Персоналът допълва, че след полунощ еврейското пиянство ескалира в цинизъм. В разговорите се появяват разсъждения: нали аз съм жив, какво да го мисля атентатът, умрелите няма да ги върнем, налей още едно уиски!

*Служителите на летище Сарафово пожелаха да останат анонимни.

 



Други статии от този автор



Коментари