Като няма хляб – не яжте пасти!
Седми март изглежда като един напълно обикновен ден за единаесетокласничката Мадлин. На път за вкъщи след училище тя решава да купи десерт. В магазина са останали само две пасти, които момичето взима без да погледне срока на годност. След вечеря напълно здравата Мадлин изяжда пастите. Часове по-късно е приета в интензивно отделение в изключително тежко състояние. Лекарите се съмняват, че момичето е получило алергичен пристъп, но до онзи миг не са виждали толкова много поражения, причинени от храна за толкова кратко време. Цялото лице и долните и крайници на единадесетокласничката са покрити с тъмни некротични петна, които и причиняват изгаряща болка. Момичето стене в агония. Температурата и достига четирдесет градуса. Краката и се подкосяват на няколко пъти и тя губи съзнание в ръцете на родителите си. Изследванията показват нарушени функции на бъбреците и черния дроб. Диагнозата е „токсична епидермална некролиза”. Тази инфекция убива 40% от заразените. Почти сигурно е, че Мадлин си отива. Онова, което е изяла, сега изяжда нея.
Лекарите твърдят, че са направили всичко възможно, за да стабилизират момичето и я изписват. Лечението им обаче не може да спре инфекцията. Двадесет дни по-късно кошмарът за семейството на Мадлин започва отначало. Мускулите на краката и са стопени. Спасението е ампутация до коляно. Момичето трябва да избере да умре или да живее без крака.Девет месеца по-късно краката на Мадлин са отрязани. Инфекцията не успява да разяде цялото й тяло, но животът в Долна Митрополия продължава по старо му. Кошмарът не е свършил. Собственикът на магазина, в който се продават развалени пасти, се разхожда на свобода, а жертвата му е прикована към леглото, а телевизорът е нейният прозорец към света. Семейството на момичето разпродава имущество и затъва в заеми, за да замени отрязаните крака с протези, а търговецът вече е отрязал от паметта си спомена за инцидента. Сигурно и днес той не проверява срока на годност на стоките си. Реалността, в която живеем, е такава! Сатрапите остават недосегаеми от закона, защото могат да си го позволят, а жертвите не живеят – те тлеят пред телевизорите си в Долна Митрополия. Тлеят, блеят, мечтаят за живот в турски сериал и похапват пасти след вечеря.През май Мадлин ще бъде абитурентка. Всеки ден разглежда рокли в интернет, които не може нито да премери, нито да си позволи. На десети декември предстои поставяне на протези, за които не достигат 2800 лева. Докторите са казали на семейството, че ако нямат парите в брой, операция няма да има.
Животът е несправедлив, особено в Долна Митрополия. Някои абитурентки ще изхарчат 2800 лева за силиконов бюст и рокли, които ще носят само веднъж в живота. Други – никога няма да отидат на бал и никога повече няма да ядат пасти!
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.