Актуално
Лято в затвора

--- | 06/08/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Всички мъжки  затвори си приличат, когато стане топло. Август 2012 година е. Няма по-зловонно и гнусно място от затвора през лятото. Затворниците живеят в страшна мизерия – в една баня се къпят стотина човека, ядат "помия", както сами определят дневната си дажба, спят средно по 10 човека в килия. И това никак не е най-страшното...

По-зловещото е, че лятно време там върлуват хепатит, СПИН и всякакви други зарази, инфекции, вирусчета и бактерии. Там свободно се вкарват наркотици, после хероиновите за икономия се бодат с една игла – средно около 20 човека. Повечето от момчетата имат мобилни телефони, а някои даже и Фейсбук профили. Все пак през лятото и тези хора мечтаят за море, плаж, разголени жени, но не  на плакат в килията, а на живо. Това, с което се задоволяват обаче са така наречените „булки” на затвора. Те са мъже, които ходят облечени с рокли, носят токчета, гримират се и правят секс почти всеки ден, за  да могат да смогнат на мераците на загорелите мъжкари вътре. Срещу скромно заплащане най-често материализирано в цигари.

Даниела. 24-годишна. Булка

Той се казва Даниел. Държи обаче да го наричам „Даниела”, за да не му подронвам авторитета на една от най-хубавите булки зад решетките. Циганка е. Облечена е в бял панталон, а под него прозират цветни прашки. Ноктите й са лакирани в червено. Лакът е олющен. И червилото й е червено, подчертано с черен контур. Косата  й е  изрусена, с прораснали корени.  Липсват й предните два зъба. Излежава присъда за кражби. Живяла е повече в затвора отколкото навън. Другите й се подиграват пред мен, но вечер, когато лампите угаснат, приготвят цигарите  и отиват в покоите на булката. Сексът с Даниела струва 10  цигари, свирката – 5. С булката си поговорихме си по женски:
Лакирана ли си? Откъде намери лак в затвора?
Лакирана съм, да!  Аз имам гримове и началниците знаят! И отвън  се нося като жена! Имам и чехли, виж!
Чехлите ти с колко сантиметров ток са?
Поне 10 см.
Токчетата кога ги слагаш?

Всеки ден!
Бял панталон, токчета… С поли ходиш ли?
Ходя, разбира се. Даже повече се харесвам в пола.
Колко време ти отнема тоалета сутрин?
Един час и половина. Взимам си вежди-межди. /б.а. да се разбира „мигли”/, лепя си ги, щото са изкуствени. Имам си спирали, имам си всичко!  Аз искам винаги да изглеждам добре!  Знам как да се носят хората, с дрехи ,с всичко. Вънка се нося пак така, проблемът не е никакъв!  Ако има сватби,  нагласям се както  трябва, като жените.
Гей, така ли?
Да,  гей съм.
Много ли момчета идват  при теб да искат да им правиш свирки?
Те искат, но аз не искам. Не си падам по всеки. Искам да си имам сериозна връзка, както отвън,  така и тук,  да съм с него завинаги.
И все пак го правиш . За удоволствие ли го правиш или за цигари?
И за двете, но повече за удоволствие .
Кога за последно прави секс?
Всеки ден правя секс .
Предните зъби нарочно ли си ги извадила?
Не, сега ми паднаха, че не ги мия редовно…
Някои си вадят предните зъби за да правят по-добри свирки. Да не би и ти така?
Не, аз си ги правя свирките добре. От 10-годишна съм почнала.
С колко мъже от отряда си спала?
С двама си спя редовно. С другите по-рядко.
Като правите секс не сте ли шумни, другите не се ли оплакват?
Подхождат с разбиране, не ни бият даже понякога ни гледат, а друг път ни се смеят!
Нормално ли е момчета да правят секс в затвора?

В затвора всичко е нормално!

Продължаваме обиколката. В затвора има неписани правила и всички ги спазват. Йерархията е строга. Всеки, който дръзне да я наруши бива наказван. С какъвто статут влезеш отвън, с такъв оставаш и вътре. Босовете отвън са босове и в затвора. Най-ниското ниво са педофилите и изнасилвачите. Със специален статут са булките. Вътре най-много са наркодилърите, които не спират занаята и зад решетките. Най-важният  човек в отряда обаче е Кметът. Той държи връзката с началниците на затвора, съдейства за свиждания и решава всички  проблеми /като липсата на наркотици,  например/...

В Софийския Лисицата е кмет на 2-ри отряд. Не помни кога е влязъл. Вече дори не брои кога ще излезе. Вътре е за обири, въоръжени грабежи и наркотрафик…

Как минава един ден тук?
Ставаме, мием се, пускаме си кафе. Кой за работа се подготвя , прави се закуска.
Който има цигари - пуши, който няма - бръмчи.
Колко вървят цигарите, които си разменяте?
Една за две. Давам ти една днес, следобед трябва да ми върнеш две. Има и по-тежки случаи  - в пети седмици. Тогава  една върви за три. Пълна мизерия е тук.  Виждате за каква мръсотия говорим. Има килии,  в които са по 11,12,13,15 човека,  в които въздуха не стига за 4 души,  да не говорим за 15.
Къде ходите до тоалетна?
Тоалетната е тук и няма сифон, пет пъти сме го казали това на началниците. И долу в тоалетната няма сифон, където да се изтича водата. Вечер,  като  ни заключат, не може да се диша. Потим се като свине.  Няма къде да си вземем душ и в целия коридор има една баня -  чак долу, в коридора.  Вечер нямаме достъп до нея и не може да се изкъпем.
Колко често се къпете лятно време?
През деня сме отключени по цял ден и може да се изкъпем, когато има топла вода, но тя не е постоянно. Би трябвало да има и по килиите, ама...  Поне вечерно време, като ни затворят и продължава жегата,  един душ трябва да можем да си вземем. След проверката ние нямаме такава възможност. Това е графикът на целия отряд.
Ама имате плакати с  голи жени?

Стандартно, това е стандартното в затвора.
Какви са тези салами над казанчето на тоалетната?
Получаваме ги от свиждания, от колетите  и ги държим там, за да изкарат по-дълго,  защото в месеца  имаш право на 2 пратки.  Това трябва да го пазиш 2 седмици,  да го разпределиш,  да го ядеш, а то се разваля. Тук е хладно поне, малко повече може да престои. Вижте, тук няма условия за ниска, елементарна хигиена. Ето, погледнете стените в другата стая, в която спим.
Иначе какво ядете?
Днес ядохме риба, която смърдеше. От 50 километра можеш да я усетиш. Ако си имате котка или куче, не бихте я дали дори на тях.  С едно олио се пържи пет-шест пъти. Цял месец  се използва едно и също и то гранясва и мирише. Страшна работа е! Когато е хубаво яденето, пиле например, ти се дава нормалното тегло, колкото ти се полага.  А когато  е червен ориз с домати – помия, ти препълнят купата, вместо да хвърлят на прасетата,  ти да си я изхвърлиш. В момента болестите вилнеят тук. Страшно опасно е.  Затворът на външен вид е красив, отвътре е изгнило.
А СПИН има ли в затвора?
Божа работа! Ти знаеш ли дали имаш СПИН, правила ли  си си скоро изследвания?!
Да!
А получи ли резултати?
Да!
А  така -  знаеш ги, а ние не си ги знаем. Тук, като отидеш на лекар да си правиш изследване  и кажеш, че главата те боли или зъб, ти дават  „Аналгин”  само да отбият номера и да кажат, че ти си се появил там и те са ти помогнали. Като кажеш, че искаш „изследване”,  почват да те прехвърлят – ти трябва да отидеш там и там,  после там и там и  не можеш да получиш  никакъв резултат. Не разбираш дали си болен. А няма как да няма СПИН, ама ние не знаем.
А наркотици има ли?
Навсякъде ги има. И аз съм наркоман и друсам. При всяка възможност си взимаме  и друсаме.
Какво друсаш?
Хероин, амфетамин  и така нататък.
Откъде  си го взимаш? Бодеш ли се?
Не,  аз не се целя във вените, на други места се целя.
Откъде ти идва хероинът?
Това вече е много ценна информация. Ако я  искаш да знаеш, трябва да ми дадеш някакви пари.
Как се внася?  В колети ли или  се предава по тръбите - такива неща съм чувала?
Вярно е!
Спринцовките, иглите,  с които се боцкате,  какво става с тях?
Това е страшна зараза. С една спринцовка се целим целият отряд -  един по един.
Това е голяма простотия, което правите!
Простотия обаче сме принудени.  Ние сме в затвора. Трябва да се надрусаш и това е! Аз предлагам да се дава на всеки по една спринцовка и една игла.
Това  не е законно,  не може да се друсаш в затвора!

При положение, че администрацията не може да спре тези наркотиците,  тука в затвора, както и педераслъка, аз съм дал тази идея  - да дадат на всеки наркоман игли и спринцовки,  поне да не си предаваме болести.
Колко струва хероина в затвора, как върви?
Сега вече падна цената. Иначе беше 5 кутии -  една малка, една вътрешна, наша си. От десетка - 10 грама. 1 лев ти струва 1 грам.
А един грам за колко време стига?
Зависи - може и за един час да си го бия,  може и за седмица, ако не съм наркоман… а може и за 20 минути.  Една външна десетка тука се дава за 200-300 лева,  зависи  как я направиш, ако я смесваш с нещо. За педераси трябва да има, за наркомани трябва да има, това е нормално.
Колко педераси има във вашия отряд?
10 човека
Другите как  издържате без секс?
Не може да се издържа.
И какво правите?
Гледаме телевизор,  възбуждаш се… лягаш!
Мастурбирате ли?
Китайски мазилки си правим.
Така ли се казва?

Правиш си  чекия. Ако не - има педераси гониш ги,  правят ти свирка или ги ебеш.  Това е  - плащаш 5-10 цигари,  хващаш си заразата и си тръгваш.

Иначе в затвора всички са невинни. По техните думи, разбира се. Всички обещават, че като излязат, ще се променят и никога повече няма да правят така. Статистиката обаче се разминава значително с обещанията…

Една свобода,  майната й на свободата!  Ще изляза и пак ще крада, ще грабя и ще убивам колкото мога! Няма какво да губя! Вече изгубих всичко в тоя живот! Това е!
Не си ли виновен ти, че си я изгубил тази свобода? Защо стигна до тук, помисли  за това малко?  
Няма значение, стигнал съм дотук, те искат да се променя. Тук няма възпитаване,  има озлобяване!
Нека да помечтаете! Сега е лято! Знаете хората как живеят, какво правят. София е празна,  всички са по морето.
Сега може да ги думкаме /б.а. да се разбира „ограбваме”/, докато са по морето, да ги изнесем и това е!
За това ли мислите? Аз ви казвам - да помечтаем!
Не може да помечтаем, няма за какво да мечтая аз!
Помечтай за морето!
Да, ето това е  моята мечта...  ще ви обясня каква е.  Излизам от затвора, няма кой да ми даде пари.  Имам един дом -  при майка ми, която ще ми даде 50 или 100 лева първоначално. Излизам, харча ги тези пари за 2 дена и на 3-тия - нямам. Почвам да крада, взимам колкото може повече пари, живея си живота, докато не ме хванат  и като ме хванат, пак се прибирам в затвора, и почваме старата песен на нов глас. И пак почваме да мечтаем.
Хайде да помечтаем за море, за хубави дни, за красиви жени!  Нещо приятно искам да ми кажете!
Кметът: Аз мечтая за дрога, да друсам…

 



Други статии от този автор



Коментари