Актуално
Зона „Свободна любов”

--- | 07/08/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Зад кулисите на епичния клуб „Спартакус”

Има нощни клубове, които могат да съществуват само и единствено в определено време. Тези нощни клубове са музеи на времето. Трябва да бъдат посетени, трябва да те видят там, за да си сигурен, че си модерен. Създаденото през 70-те години на миналия век в Ню Йорк „Студио 54” е точно такова място. В разцвета на диското клубът е най-горещата точна на града.

Фейсконтролът допуска само добре облечените. Редовните посетители са звезди от ранга на Анди Уорхол и Лайза Минели. Оттук тръгва вълната известни изпълнители като Даяна Рос  - те припяват на диджеите и така да създават нови звезди – нещо, възприето по цял свят днес. Само в „Студио 54” е било възможно да видиш Бианка Джагър, възседнала бял кон и да си кажеш: „На това място яздим свободата!”

За около десетилетие подобно място съществува и в София. Легендата „Спартакус” е родното място на свобода и „фрий лов”. В подлеза на Университета се случват първите диско еротични шоу програми, травеститите за пръв път без цензура и задръжки пръскат пера и пайети върху публиката. „Там можеше да опиташ от всичко за пръв път – електронна музика, кокaин, секс с мъж… да бъдеш себе си...” – разказват редовни посетители. „Истина са всички онези градски легенди за ВИП стаите, където богати и известни вилнеят без притеснения от папараци. Разликата между БГ ВИП-а и това, което вие си представяте е, че интериорът беше доста нескопосан, стените са олющени и на никого не му пука за това. Мушкаш се по един тесен коридор и виждаш елита във вихъра на танца и забраненото.”
 

***




Още преди да се открия „Спарта”, бях ангажиран с програмата в Ялта
– разказва Боби Сапунджиев, в онези времена по-известен като травестита Урсула -  Бях в течение на организационните работи около новия клуб. Любопитно ми беше как ще изглежда, каква музика ще се пуска, кой ще го посещава…  И когато го откриха веднага се преместихме там. Всъщност цялата програма от Ялта се премести. Всеки танцьор имаше по три участия на вечер, които бяха на принципа на кабарето. Ако ме питате колко съм изкарвал, не бих могъл да си спомня. А и не искам за пари да говоря. Не правех нещата толкова за печалба, по скоро за идеята и удоволствието…. В клуба се влизаше само с клиентска карта или пръстен. Това беше своеобразна мярка за сигурност, защото посетителите бяха предимно звезди. Така че може да се каже, че всички партита са били частни. Самото име на клуба го подсказва “Private mix-club”. Такава спойка имаше между клиентите и персонала, че всички се чувствахме като едно семейство. Знам как ще реагирате на тези думи, но не говоря с клишета. Наистина моето усещане за нещата е било такова. Споделяхме една житейска философия „Бъди истински и естествен!”, а това мислене непременно сближава хората. Не мога да отрека, че се взимаха и доста наркотици. Имаше от всичко и за всеки. Струва ми се, че нямаше нужда от тях, но… Хората бяха достатъчно щастливи на това място и по-скоро идваха, за да намерят партньор за секс, а не за да друсат. „Спартакус” беше уникален, защото се влагаше много в сценографията, костюмите... в цялото шоу. Целта не беше само печалба за клуба, но и създаване на свободна зона, където да бъдеш себе си. Работех съм в „Спартакус”от началото до края. Спомням си последната вечер, но не ми се говори за нея, разстройвам се. Беше трогателно, всички мои приятели бяха там с надежда феноменът да се повтори някой ден.
 

***




Бях лице на клуба, което беше нещо като домакин
– споделя Йоана Захариева, която помним с песента Hypersonic - Мое задължение беше да посрещам гостите, допуснати в „Спартакус” и да се забавлявам с тях. Собствениците ме поканиха специално, защото бях много навътре в гей общността, а и трябваше да бъда такава, за да привличам клиенти. Получавах много добри пари за онова време – говоря за 2001-2002 година… Днес ми се иска хората да запомнят това място като един храм на истината. Много момчета се осмелиха да заявят себе си и сексуалната си ориентация именно там чрез музиката и забавлението. Смятам „Спартакус” за голямото начало след промените в България. Освен пространство за танци там наистина имаше дух, идея, нещата се случваха, хората ходеха не само, за да се напият и да убият поредната събота вечер… Светла памет на Дим Дуков, това място съществуваше заради него... Не вярвам ерата „Спартакус” да се възроди. Клубът беше важен за онова време и за гей революцията в България. Сега имаме нужда от друг тип места.

Днес разкрепостеността на човек е поела нова посока, музиката и забавленията – също. Легендарният клуб не е в подлеза на Софийския от години, но всеки, който някога е бил част от шоуто, помни.

Очаквайте скоро още неразказани истории от ерата „Спартакус”. It’s show time!

 



Други статии от този автор



Коментари