Любопитството – начин на употреба

Любопитството – начин на употреба
09-08-2012г.
40
Мартин Карбовски


Българите рядко са част от Човечеството. Рей Бредбъри, Айзък Азимов и Робърт Шекли, о, Робърт Шекли! Всички те щяха да празнуват тази седмица, щяха да се напият и да потрошат пейките в гробищата на скептицизма. „Кюриозити” кацна на Марс и прати снимки за нашия Фейсбук – реални, красиви, истински. И преди се е случвало, но днес вече е ежедневие с  много пиксели. Това вече не е сонда, не е апарат с размерите на куфар – това е 900-килограмова човешка технология, пътувала месеци, кацнала успешно и пращаща на ай-фона ми снимка на един марсиански хълм, който любопитството трябва да изкачи. Копелета, аз живея в бъдещето!

Имаше една такава страхотна реклама на копирни машини – на Марс е кацнала земна сонда и праща снимки към Земята. Снимките обаче ги държат пред човешката камера едни зелени човечета, които печатат самите снимки на принтер. А на снимките – пустош, камъни, празен хоризонт, докато зад зелените човечета с хоботи е красиво и зелено. Смешна реклама. Принтер, с който дори марсианците си служат. И леко се подиграват на земляните. Така и трябва – ако на Марс е като на райски остров, утре ще бъде колонизирано и застроено от лакомите човеци.

Преди много години (вече няма да казвам колко точно, защото остарях) СССР също пращаше сонди напред назад и това беше гордост и за нас. Защо беше гордост за нас – не е ясно днес. Но руснаците кръщаваха сондите и апаратите си „съюз“, „мир“, най-много да се отпуснат да кръстят една своя ракета „протон“. Докато американците повече ги бива по имената – „дискавъри“, „експлорър“, „вояджър“ и днес „кюриозити“. По-човешки неща, по-човешки имена, по-малко помпозни. „Любопитство“ е велика дума, красива повече на български отколкото на английски, което рядко се случва. Самото човешко любопитство е разкош, грандиозен божий проект, в който  участва и дяволът като изпълнителен директор.

Но хайде да ви върна на Земята. Тука е така: българското любопитство го виждам на страниците на един вестник – Калин Врачански бръкнал под полата на едно момиче. Услужливо момичето е с шапка и тъмни очила, а нашия се разпасал и проверява ауспуха. Това е местното любопитство. Проверете западните вестници – ще видите на първа страница снимки от Марс, от „Кюриозити”. За наш вестник, за наш’та махала, за нашите хора това е пълна скука, ако ще „Кюриозити” да снима как марсианци се онождат на триада. Триада е тройка, в някои фантастични романи се говори за такова съжителство на извънземни форми на живот – по трима, само така се размножават. В нашия случай е същото – Калин Врачански се размножава на плажа, но третата част от триадата е похотливият папарак, който получава оргазма, полагащ се на момичето с тъмните очила. Красота. Папаракът получава и хонорар. Читателите получават – какво? Информация? Задоволяване? На какво? На любопиството?! Да, това също е любопитсво - но стига само до предницата  на случайно момиче. Вие предница толкова ли не сте виждали?!

Какво ли е обяснил милият Калин (аз го харесвам, сега му е паднало да изследва жените в дълбочина) на приятелката си Силвия на цели три страници?! Повярвайте – въобще не ме интересува, но това е тона на статията, която днес занимава милиони българи. Първа страница, огромни букви SEX, под грифа „актьорски вакханалии“. Хората, които четат това нямат полови органи, липсва им нещо. Същите читатели никога няма да могат да бръкнат под полата на такова момиче, вместо това ще гледат намръщено дебелата си жена и ще пуфтят.  Същите мастурбират, но не вземат душ. Дори не мастурбират. Мързи ги. Калин Врачански е техният полов живот.

А тези, които пишат това трябва да знаят, че със сестра им се случва същото. А тези, които снимат това в ада на журналистите ще получат снимка на майка си със същото съдържание.

А в рая на истинското любопитство, това, което движи света - хората получиха снимки от Марс. Велико. Докъде стигнахме. О, миг, поспри, докъде стигнаха те, ние тук доникъде не сме стигнали. Ние стигнахме до заглавието „Георги Стайков нагъва кюфтета“ в рубриката „сръбска скара“.

Между другото същият вестник ползва една хубава дума за кацането на „Кюриозити” – примарсяване. Понеже в тези вестници често има правописни грешки от неграмотност, спокойно думата можеше да бъде „примЪрсяване“. Докато светът каца на Марс, примарсява се, ние се примЪрсяваме. Примирено се примЪрсяваме.  „О-мърсени“ се отнася до Калин, защото не е искал да се снима и е о-мърсен. Но всички, които искат да купят тази снимка заедно с текста са при-мърсени. Нацапани от любопиство.

Оставете на мира сина на Златко Баретата, оставете на мира Калин и момичетата, оставете на мира Марта Вачкова, човечеството открива границите на Вселената, ние открихме жълтата преса. Има снимка как екипа на „Кюриозити” се радва на примарсяването, ние така се радваме само на заглавието „Ивана надебеля с 25 килограма заради силикон менте“.

Има хора на планетата, които живеят в свят на 900-килограмови марсиански сонди, осцилоскопи и телескопи „Хабъл“, комети и светлинни години вакуум, квантово сплитане и идеи за телепортация. А аз живея с хора, които живеят с това, което чуват от козметичката си. Мозъкът ни е роден да управлява Вселени, но не – аз живея със заглавието „геймъри стават уроди“. Мамка му и прасе.

За колко време светлината от Слънцето стига до Земята?! За осем минути?! На другия край на Вселената съм. Светлинни години ме делят от Рей Бредбъри, Айзък Азимов и Робърт Шекли. О, Робърт Шекли. Той би казал, че Слънцето не свети еднакво за всички. Иначе защо наоколо светлината ще е жълто-кафява?!

И Дъглас Адамс отделно. Струва ми се, че той бе - когато извънземните кацнат на земята първата дума, която ще чуят от човечеството ще бъде „проба, проба, едно две три...“. Хората измислиха фантастиката и се смееха във фантастични сюжети, колкото човешки толкова и далечни. А ние, ние имаме един единствен забравен Любен Дилов-баща и неговия компютър, който пишеше разкази. И „Пътят на Икар“. Там се разказва как земните жители напускат Земята. Бащата Дилов е бил пророк – земята беше напусната. Избраните и умните избягаха в чужбина. Всеки, който можеше да напише фантастичен роман на български днес е горд берач на краставици в Памплона, Испания.

Радвам се, че работя в „Стандарт”. Не ми плащат редовно, но това място за писане остана островчето в жълтия океан от нечовешки свинщина и жестокост, препрана като „журналистика“. Двадесет години четете вестник, който не пожълтя. Радвайте се. Освен това кацнахме на Марс. Е, не ние точно, но Човечеството.  Ние рядко можем да се наречем Човечество.  Аз съм част от Човечеството – ти от коя част си?! Така ли – я кажи какъв вестник си купи днес???

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.