Професия: джебчийка

Кради, кради  - black version

Те изкарват милиони от престъпна дейност – проституция, джебчийство, просия, телефонни и ДДС измами. Техният контингент работи из цяла Европа. Те са забележими заради цвета на кожата си, но са почти неуловими след извършване на престъплението. Обучени са в България. Машината им е добре смазана, ситуациите са проигравани хиляди пъти, а схемата действа от десетилетия. В общността наричат тези дейности „семеен бизнес”. В него външни хора не се допускат.

Членовете на семейството?
По данни на полицията, хора от най-богатите ромски кланове т. нар. „калдараши”, държат контрола над джебчийството в България. София, Пловдив, Костинброд, Червен бряг, Плевен, Пазарджик, Левски и Перник са градовете, където може да видите палатите на босовете, облагодетелствани от бизнеса.

Семейните закони:
Всичко, което се случва, остава в семейството. Всичко, което се печели - също!
Всички в семейството работят – децата и жените крадат, а мъжете ръководят бизнеса!
Ако те хванат не признаваш нищо и не предаваш никого от семейството!

Мишените:
Мащабите на джебчийския „бизнес” отдавна са преминали границите на страната ни. Логиката на пазара показва, че на местата/градовете, където има струпване на хора се правят най-големите удари. В момента стотици джебчийки са командировани на българското черноморие и на Олимпиадата в Лондон. 1000 паунда на ден си докарват в британската столица от кражби на пари, телефони и бижута. В България плячката е три пъти по-малка, въпреки че мишена са чуждите туристи – предимно немци, руснаци и евреи. Във Варна и Бургас всеки ден от началото на лятото западноевропейски летовници подават сигнал, че са ограбени. Заради българските и румънски джебчии в лондонското метро пък  се върти клип, който онагледява как ловки балкански крадли обират майка с дете. А по улиците на мегаполиса са окачени билбордове с надпис „Внимание джебчийки!”.

Стока за износ:
Към днешна дата стотици български джебчийки работят целогодишно в Италия, Белгия, Холандия и Германия. Сезонно са разпределяни във Варна, Бургас и някои гръцки курорти. Въпреки крадливата напаст българската полиция няма статистика  колко приходи се генерират от този бизнес. Най-младият задържан от полицията за джебчийство у нас е на 4 години, а най-възрастният – жена на 72.

Тренировъчен ден:
Децата започват обучението си в джебчийство когато са на около 3-4 години. Усвояват материала за около две години. Учителките са обикновено: майката, лелята, снахата или бабата в семейството. След като детето мине теорията, следват практически задачи. Симулира се кражба на протмоне от градския транспорт, срязване на дамска чанта на  пазара и обир на човек в движение. По непотвърдена информация има и две училища  за джебчии в България. Едното е в село Камено, Бургаско, а другото в Градец, Сливенско. По-непокорните ученици са превъзпитавани като чупят пръстите им, за да заздравеят по друг начин, който да улеснява измъкването на протмоне от чанта. Говори се, че обучението на една качествена джебчийка струва около 5000 лева, но  инвестицията се връща бързо на родителите. След като изучи занаята детето вече е професионален крадец до края на живота си. Или поне докато не попадне зад решетките.

Учебна програма:
„ Като цяло лицата, които упражняват този занаят, така да го наречем, са без образование, без каквато и да е трудова квалификация. И кражбата се превръща в единственото им средство за препитание. Липсата на образование е основната причина за случващото се, оттам и липсата на законни трудови умения и съвсем закономерно ромите са въвлечени в престъпни занаяти”, обяснява Николай Ничев - инспектор от сектор „Престъпления срещу личността” в главната дирекция на МВР. Джебчиите може и да нямат стандартно образование, но курса им на обучение в занаята включва освен нещо като покриване на физически нормативи  – ловкост и бързина, и сериозни курсове по психология. Едно от най-важните неща е, че децата джебчии се учат как да подбират жертвите си. Обикновено възрастните хора са най-лесните мишени. Втори в списъка са хората от провинцията, които пътуват от авто или жп гарите. На трето място се класират добре изглеждащи дами на средна възраст, които се умиляват от гледката на мръсни, гладни и черни деца по улицата. Експертите от МВР  разказват, че децата джебчии в течение на годините развиват безпогрешен инстинкт за хората и рядко бъркат в преценката си кого да ударят. Най-добрите джебчии са момиченцата. Инвестицията в тях е сигурна - крадат за семейството си докато са малки, а когато стане време да ги омъжват, се продават много скъпо. Момчетата пък от малки се подготвят да ръководят бизнеса. Легендарна фигура сред  българските джебчийки е  Елена Фараонова – Фараона (30 г.) от клана от Българово, Бургаско. Тя краде  от 7-годишна и джебчийството отдавна е нейна единствена професия. Именно заради занаята е била продадена на мъжа си за хиляди лева и куп злато. Елена Фараона върнала парите бързо в бюджета на новото си семейство тъй като от години била най-добрата в обръщането джобове на туристите в Слънчев бряг.

Структурата на клана:
Освен хората, които работят на терен в така наречената йерархията, структурата не е особено сложна. Тя е базирана изцяло на семеен принцип. Най-често мъжете стоят по-горе на професионалната стълбица. Обикновено някой от по-младите мъже в семейството транспортира с автомобил или придружава основната група жени и деца  до мястото, избрано за действие. Ако се окаже неподходящо се избира друго. До транспортьора трябва да достигнат и крадените вещи и пари. Над него в йерархията има един по-възрастен мъж – главата на семейството, на когото всичко и всички се отчитат ежедневно. Той събира парите и решава в какво да ги инвестира. Той решава и какви да са поощренията и наказанията за хората от клана му. Схемата е така измислена, че никой не може да я напусне без благословията  на старейшината.

Екшън:
Групата извършваща джебчийски кражби е от две или три лица, най-много четири. Повече хора на едно място привличат вниманието на минувачите. Една жена, която е по-възрастна, една значително по-млада и задължително едно 3-4-годишно дете. За примамка се използват и бебета, носени на ръце. Цялата банда се движи заедно.

Статистиката:
По данни на полицията от началото на 2012 година, в сравнение със същия период на миналата година се наблюдава увеличение на джебчийските кражби с близо 3 %.  В този вид престъпления се наблюдава устойчивост и движението – плюс/минус  2-3% всяка година. През 2012-та обаче разкриваемостта се е увеличила с близо 5 % . Въпреки това полицията среща огромен проблем с детайлите на престъплението: „Схемата е много добре измислена. Ако кражбата е преминала успешно и безпроблемно, джебчиите се оттеглят бързо от местопрестъплението. Съответно жертвата научава за кражбата след известно време и на определено разстояние от мястото, където е била извършена. Това до голяма степен затруднява работата по разкриването на престъплението.Често пострадалите разбират изключително късно, че са обрани и дори не могат да дадат описание на нападателите си. Това са факторите, които много затрудняват органите при работа при такива престъпления.”

Криза в бизнеса с джобенето и краденето в движение няма. Нашите пък са от най-добрите и са се прочули в цяла Европа. Джебчийството е от онези дейности, за които можем да сме сигурни, че никога няма да изчезнат от нашите географски ширини. Минимум инвестиция и максимум печалба за фамилията. Патриархални порядки и дисциплина за да служат на криминалните дейности. Мръсно черно личице и бързи ловки ръчички. В годините след прехода джебчийството се утвърди като най-древният цигански семеен занаят, от който страдат процентно най-много бели хора и от който ромските фамилии печелят безнаказано… Приятно лято - дръжте чантата си пред себе си и не оставяйте вещите около шезлонга си без надзор.