Адреналинова зависимост

Адреналинова зависимост
17-08-2012г.
61
---

Рядко виждаме тези момчета и техните возила, защото развиват бясна скорост, но пък ги чуваме ясно и силно. Мотористите са наричани „донори на органи”, упреквани са за повечето катастрофи, които стават по пътя за морето в отпускарските месеци. Лятото безспорно е сезонът на моторите и те са най-щастливи, когато тяхното време настъпи. Защото само тогава се чувстват наистина живи.

 

Екипът на lentata.com се срещна с две момчета, които се движат само на две гуми, за да успеем да проумеем какво прави моторът толкова желан и рискът, толкова допустим… Сигурно от скоростта акълът им е избягал и е бил заместен с адреналина. Едно интервю, в което „мотор” не е мръсна дума:

Първото качване на мотор?
Димитър:
Моето първо качване на мотор… чакай да си спомня, но не беше чак толкова отдавна. Случи се преди 4-5 години, непосредствено след покупката на първата ми машина. Логично, предвид тоталната липса на какъвто и да е опит в комбинация със стремежа да покоря мощната японска машина, както и невъзможността да направя трезва преценка на риска, се стигна до първия ми, и към момента единствен, инцидент. Само около две седмици след закупуването на мотора се случи, по време на може би третото ми качване. А някои казват, че три е щастливо число…

Виктор: Първото ми качване на мотор беше, когато бях на около 12-13 години. С братовчед ми, който е две години по-малък от мен, свихме мотора на чичо ми и отидохме да даваме газ из гората. Тогава възникна и първият ми инцидент. Возиме се двамата по един черен път и в един момент аз давам яко газ. Моторът отскочи от един камък на пътя и двамата с братовчед ми полетяхме с машината в дерето край пътя. Пребихме се като кучета и потрошихме мотора, а одисеята ни едва започваше… няма да разказвам какво се случи, когато се прибрахме.

Кой те запали?
Димитър:
Още от малък гледах батковците, а може би и чичковците (каската понякога лъже за възрастта) с възхищение и знаех, че някой ден и аз ще кръстосвам пътищата, яхнал двуколесна машина. По това време нямах никаква идея от техническото устройство на мотоциклетите, не че сега това се е променило, нито пък различавах модели и марки. Но появата на подобно чудо в полезрението ми веднага предизвикваше ускорен пулс, възклицания и обикновенно завършваше с реплика от типа на: „Еха, син (зелен, розов, червен, бял или какъвто е там цвят) мотор!”  Когато закупих първия си мотор, нямах книжка за тази категория, но бързо се мотивирах да променя това. И все пак знам, че да караш мотор в България е меко казано авантюристично, в лошия смисъл на думата.

Виктор: Може да се каже, че сам се запалих и амбицирах да карам добре след този първи несполучлив опит.

По-харесван ли си от жените откакто имаш мотор?
Димитър:
Относно връзката между момичетата и моторите – има такова нещо, не мога да отрека. Когато караш мотор, интересът към теб се увеличава, но не всичко е толкова прекрасно. Съвсем не трябва да си въобразяваш, че тълпи от атрактивни манекенки чакат на опашка и въздишат. Уви, моторите са афродизиак и за не толкова привлекателните момичета.                                                                                                          
Виктор:
Мисля, че и без мотор съм симпатяга и ми се струва доста жалко да си купиш скъпо возило специално, за да сваляш мацки с него. Преставям си как я срещам и казвам: „Ей, здрасти, много си сладка, а аз имам мотор между другото!” Познавам такива типове,  доста е смешно отстрани, а и аз едва ли бих приел на сериозно някоя мадама, ако знам, че е с мен само заради мотора… освен ако не е много яка, де.

Тръпката е като…

Димитър: Не може да се опише. Колкото и банално да звучи, трябва да се изпита. Както е казал Бърт Мънро*: „Човек преживява повече за пет минути на мотор, отколкото някои за цял живот”.  Когато си на мотора, си далеч от грижите. Влизаш в нов свят. Пътувайки с кола си някак изолиран от света около теб. Гледаш през един прозорец, виждаш различни картини да се сменят пред очите ти. Нещо като телевизор… Докато при мотора всички сетива участват в процеса на възприемане на заобикалящата ни действителност. Усещаш всеки порив на вятъра, всяка миризма и дори най-малката температурна амплитуда.
Виктор: Не може да се обясни с думи, трябва да си се качвал на мотор, за да разбереш моторджията. Даже със секс не мога да го сравня. Знам, че ни наричат донори на органи и безразсъдни типове. Сигурно сме такива в очите на другите, но на мен ми е кеф.  По-голям от всичко.

Рискът?
Димитър:
Зависи от теб самия и от възможностите на машината, които трудно можеш да достигнеш в града, пътните условия и трафика не на последно място. По улиците е пълно с шофьори без култура на движение и задрямали момиченца, излизащи от моловете, които не ги интересува какво се случва на пътя и пресичат безхаберно. Когато си на мотор, е нужно постоянно да предвиждаш действията на другите участници в движението, за да можеш да реагираш адекватно.

Най-високата скорост?
Димитър:
Най-високата скорост, която съм постигал е 285 км/ч, но не определям постъпката си като повод за гордост.
Виктор: Вдигал съм над 300, не ме е страх от скоростта. Адреналинът ми се побърква, харесва ми.

Полицията?
Димитър:
Един ден, реших да отида на работа с мотора, за да избегна натоварения трафик. Оказа се че маршрута, който съм си избрал, минава през временно затворена за движение улица. Нещо, което не ми се понрави, но бях решил, че с мотора няма да е проблем да  я прекося почти незабелязано, а и доста бързо. Един служител на реда бе поставен на стратегическо място, за да попари амбициите на мераклии като мен. Като забеляза накъде съм се запътил ми махна, но аз го пренебрегнах. Тъй като приятели в КАТ нямам, не видях причина да спирам за разговори с непознати. И все пак възпитанието ми изискваше да отвърна на поздрава. Махнах и аз, след което си продължих по пътя, без да подозирам, че негов колега стои в края на въпросната улица, която както се оказа в последствие завършва с мащабен и почти невъзможен за обхождане ров.

Гонките?
Виктор:
Забавни са, но заради тях повечето хора ни смятат за опасни. Гонките се случват на места, където не застрашаваме ничий живот. В България има доста мото събори, където могат да се видят изпълнения на световно ниво.
 


  • Въпреки техните любовни думи за моторите, статистиката сочи:    

    За месец в мотоциклетния сезон /около половин година/ се случват над 80 катастрофи
    -  Инцидентите с мотори стават най-често заради отнемане на предимство                            
    -
     Най-рисковият ден е петък – тогава се случват 16,7% от катастрофите                                           
    -
      Катастрофите на водачи със стаж по-малък от една година са с 26% повече от опитните шофьори
    -  Най-рисковата възраст е между 20 и 25 години
    -  3/4 от катастрофите включват челен удар с лека кола
    - Тежко пострадалите при ПТП мотористи най-често загиват заради кръвозагуба, следствие на ампутиран крайник при сблъсък с мантинела или друго МПС
     
 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.