Актуално
Сомалия на Балканите

Симона Милкова | 23/11/2011

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

За осем месеца трябваше да се  образуват 248 досъдебни прозиводства. Едва 21 от производствата  още се проверяват, други  25 са прекратени. На въпроса: какво се случва със стотиците неразкрити детски смъртни случаи – не получихме адекватен отговор. Оказва се, че огромна част от образуваните разследвания са срещу неизвестен извършител. Няма нито един обвинителен акт внесен в съда. За срок от 10 години има над 250 смъртни случая. Според въпросния доклад на БХК, голяма част от погубените детски животи са следствие на немарливост от страна на управата на домовете за сираци. Оказва се, че някой от смъртните случаи са били предотвратими.След разследванията беше заключено, че 13 деца са умрели от лоша хигиена, 84 от занемаряване, 36 от студ и обездвижване, 6 от злополуки, 2 от насилие, а останалите от глад. Към момента на проверката, в домовете за деца лишени от родителски грижи, има още около 100 сирачета, които страдат от недохранване. Съществува огромен риск и те  да умрат.

Оказва се обаче, че децата лишени от родителска грижа не са единствените, чиито животи са застрашени заради липса на внимание и храна. В нашата балканска Сомалия има случаи, когато деца умират от глад, въпреки, че за тях се „грижат” собствените им майки.

Неотдавна една такава история разтърси обществото. В село Сливата, ломска област, в семейството на Наталия, за три години умират три нейни деца. Причина за смъртта – глад. Майка им Наталия е раждала общо девет пъти. Днес от 9-те й деца при нея има само едно. Наталия едва си спомня къде са останалите осем. След много настояване тя призна, че три са умрели от глад, а другите четири са и били отнети от социалните служби. Днес Наталия признава, че едва успява да се грижи за единственото дете, което е при нея. Наталия няма умствени отклонения. Въпреки това, когато говори за отвратителната трагедия в семейството й, не проявява особена чувствителност. За нея – виновни за участта на дечицата са хората от държавата, социалните и пр. институции, които са били длъжни да й помагат да изхранва челядта си.
А това, че тази майка не помни нито коя година е родила децата си, нито кога ги е погребала, няма нищо общо с вината за смъртта им. Днес тя трудно си спомня дори имената на малките злощастници. С помощта на баба им, майката на Наталия, разбрахме имената им - Красимир, Тихомир и Валери – така са се казвали починалите от недохранване деца.
Гинка, бабата на децата, се срамува от случилото се и казва, че й е мъчно. Тя обвинява за всичко, мъжа на Наталия. „Тоя е неграмотен и не работи. Знае само да прави деца и да бие жена си.”

Сюжет достоен за Хичкок, но за съжаление съвременна ломска действителност. Майката Наталия се лута в омагьосания кръг на гладния си живот. Цикълът на това съществуване изглежда така: мъжът й се напива и бие рожбите си, защото ядат прекалено много и за него не остават пари за пиене, тя няма с какво да нахрани децата и едва намира прясно мляко, за да им дава да се хранят от време на време. Като намери мляко, мъжът пак ги бие и така нататък, и така нататък докато някой не умре от глад. И готово – едно гърло по-малко за хранене. Последното починало дете на Наталия не е консумирало никаква храна четири дни преди да умре. Преди това „загрижената” му майка, му давала кашичка от вода и брашно. Бащата на малкия Валери, видял че детето не е добре, но не позволил да повикат доктор. Изчакали детето да изгуби и сетните си сили и спокойно го оставили да се пресели на оня свят.
Историята на тази майка има и друга гледна точка. Съселяните й определят семейството й като „пълни неблагодарници”. Не веднъж им предоставяли къщи, които в последствие буквално били оглозгвани и напускани. Всичко от къщите се разпродавало, дори прозорците. „Тези хора нямат елементарни хигиенни навици и никога не са чували за медицинска помощ. Истинско чудо е, че има останало едно живо дете” възкликват съседи. Защо социалните смятат, че в такава несемейна и доказано враждебна среда може бъде отгледано дори едно дете, никой не успя да обясни. Кметът на село Сливата, Симеон Симеонов е помагал на Наталия не веднъж – и с храна, и с дрехи, и с малки суми. Според него неграмотността, асоциалността и липсата на елементарни човешки възприятия и отношения правят тези хора полуживотни. А защо е оставено дете на грижите на тези хора, един Бог знае, а може би и социалните работници от Лом.

Най-страшното в тази история е, че се чудиш за кой по напред да ти е мъчно. За починалите от глад деца, за социалната ограниченост на една майка, за ситуацията, в която е изпаднала или за това, че на някои човеци всичко човешко им е чуждо. Нека ни е тъжно, защото докато ние изхвърляме храната си някъде там близо до Лом, едно съвсем невинно същество умира от глад. Нека ни е тъжно, защото в една иначе европейска страна по най-страшния начин се случват сомалийски сцени.

 



Други статии от този автор



Коментари