Цена на детския живот

Всяка година в България от рак се разболяват от 130 до 180 деца. Колко от тях ще оцелеят до голяма степен зависи от държавата. Друга статистика липсва.            
Едни от най-важните лекарства за лечение на деца с онкохематологични проблеми са извадени от позитивния списък, защото болните малко, съответно лекарствата не се внасят в големи количества и фирмите вносители нямат достатъчно печалба. А за децата с такъв вид заболяване е много важно да се реагира с лечение веднага. Но в България лекарства няма… И освен с шока от поставената диагноза, освен с ужаса в детските очи, родителите трябва да се справят и с разстоянието до Турция. Турция, защото е най-близката до България страна, от която могат да бъдат закупени животоспасяващите медикаменти. Независимо, че много от семействата нямат финансова възможност за подобни неприятни екскурзии.                                     
За тези, които не знаят – лечението на деца с онкохематологични заболявания се извършва по календар. Ако не започне в точно определен от лекарите ден, краят може да бъде фатален. Няколко часа разлика могат да бъдат определящи за това дали изобщо детето ще има бъдеще... А в България Министерство на здравеопазването дори не опитва да осигури лекарствата за лечение на деца с редки онкохематологични заболявания. Нали разбрахте защо – защото няма да има печалба.               Колко струва един детски живот? На България тези деца струват 60 000 лева на година. Толкова са нужни на трите клиники за деца с онкохематологични заболявания, за да бъдат лекувани навреме и както трябва. 60 000 лева годишно!                                     
А как се справя с този проблем съседна Турция? Освен така необходимите клиники, които там приличат на детска градина, а не на болнично отделение, държавата дори е построила училище. Училище, в което учителите са обучени да комуникират със специални деца. И да - децата са специални, защото благодарение на диагнозата, химиотерапията, а след нея и поддържащото лечение, както и страха, повечето болни деца нямат желание да отворят учебник. И учителите трябва да ги накарат. Трябва да накарат едни деца, които не знаят дали ще има утре да смятат, да рецитират и да обичат живота си въпреки всичко. А тук дори няма лекарства, с които да спасим децата си. Когато чуят страшната диагноза, освен със страховете си, българските семейства трябва да се справят и с друг проблем – финансовия. Защото един от  родителите трябва да спре да работи, за да бъде неотлъчно до детето си, за да го обслужва и подкрепя. И ако в България задължава родителите да пътуват до Турция, за да купуват лекарства за болните си деца, то в нашата съседка са решили проблема като осигуряват работа на семействата в специалното училището. И им дават заплати…
А у нас майките на болните деца се сдружават, за да търсят изходи и варианти. Когато единственият логичен вариант е държавата просто да дава едни жалки 60 000 лева годишно, за да са живи между 130 и 180 от Нейните деца.