Война – скоро и във вашия компютър

Всичко започна през 2010, когато Мохамед Буазиизи, продавач на плодове и зеленчуци в Тунис се самозапали в знак на протест, защото от местната община му отнели стоката. В следствие на това президентът Бен Али, управлявал страната 23 години, е свален от власт, но протестите не спират.  Така започна бунтът срещу социалното безсилие и се сложи  началото на Арабската пролет.  Последваха протести и революции в Египет, Алжир, Йемен, Бахрейн,  Либия , Йордания, Мавритания, Саудитска Арабия, Оман, Судан, Сирия, Ирак, Кувейт, Мароко, част от които прераснаха в гражданска война.

Арабите искат свобода, искат властта да не се унаследява, искат да се спре ширещата се корупция, искат да живеят по-добре… докато в идеализма на протестиращите не се  намесят държавите и групировките, които искат да се живее според законите на Шериата, а населението да си остане все така зависимо и още по-послушно.

Около Новата ера, когато римски гражданин е напускал границите на империята е трябвало само да каже „Аз съм Римлянин” и варварските племена са знаели, че ако се случи нето с него, ги чака ответен удар. През 2012 година обаче, когато е убият американски посланик на в Либия, дори Белият дом не знае как да реагира. Направиха се няколко противоречиви обръщения. Запада също се обърка каква е войната, за какво е и срещу кого е. И ответен удар не последва. Дори в мрежата. Само някакъв печален самозванец пусна филмче, осмиващо пророка Мохамед. В следствие на моментната си смелост, вероятно скоро ще умре от страх. Защото за разлика от западната машина, която опитва да цензурира стореното, радикалната помни дълго и отмъщава на всяка цена.

А мечтата за свобода вече е покрита с кръвта на невъоръжените и неуспелите да избягат арабски деца. Тя не е се води само между малкото останали  властимащи и протестиращите. Войната вече е в интернет, телевизиите и youtube.

Сирийската съпротива има блог, има си фейсбук страница, има си канал в youtube… има си дори бутон за дарения, споделяния и харесвания. Това е войната днес… Ако преди съпротивата е била скрита, тайна и даже романтична и идеалистична, сега съпротивата е клип  на обезглавени деца в комбинация с бутон за дарения. А снимащите са оборудвани с модерни телефони и са облечени в дрехи с надписи на известни марки (леко зацапани за автентичност).  А президентът на Сирия, в отговор на съпротивата, си направи фен страница, където под снимката му пише: In Bashar Al-Assad We TRUST

Това е Сирийската есен в 21 век. Ако имаш възможност, отиваш в Дубай или бягаш с лодка, а ако имаш късмет - попадаш в бежански лагер. Ако нямаш - оставаш и гледаш как страната ти се разрушава и междувременно можеш да качваш съпричастно обезглавени клипчета в мрежата.
 

Във войните, за които сме учили, обикновено има ясни враждуващи, има бойно поле, има очертани позиции и желани за завладяване територии. Във войната в Близкия Изток, всичко е размито в медийни и онлайн вълнения и в словосъчетания като „право на свобода”.

Миналият век психологът Серж Московичи описва експеримент, в който участниците са група затворници. На половината им е дадена роля на надзиратели, а на другата половина - на затворници. Казано им е, че „надзирателите” трябва да дават думи за запомняне на затворниците и при грешка, трябва да им пускат лек ток. На всяка грешка надзирателите пускат ток на затворниците и когато забелязват, че никой не ги контролира, започват да пускат все повече и повече волтове, без някой да ги кара.
Дотолкова се увличат в ролята, че забравят че това е само експеримент и че хората, на които пускат ток, са опитни мишки като тях самите. Забравили ли са хората от Близкия Изток кой пусна тука и кой поръчва музиката, на самите тях вече им е трудно да отговорят*.

Може би подобно е и обяснението за появата на клипчета с въоръжени мюсюлмани, които намират дете, разполовено на две, но реагират все едно намират експонат за показване онлайн... Може би съзнанието на тълпата е надделяло над съзнанието на индивида. И децата без глави са станали средство за онагледяване на военните действия – никакви емоции, само шер-ване със света. За да дойде войната и във вашия компютър.

*Интервю с Омар Солиман, сириец избягал в Дубай:



 ,, Всичко започна в Южна Сирия, в Дараа, като игра на шах. Някакви хлапета започнаха да крещят по улиците „Не ни трябва президента!”, полицията ги хвана и ги наказа. Родителите на тези деца се ядосаха и искаха децата да бъдат освободени, но им беше отказано. Тогава и родителите започнаха да крещят:„Не ни трябва президента!”.  Полицаите започнаха да стрелят във въздуха, за да ги укротят, а вечерта излезе информация, че има застреляни хора. От полицаите. А всъщност бяха застреляни от някаква групировка. Но хората решиха да накажат полицията и да започна бунт. В моя град, Ал Ясер, въпросната групировка застреля 122 полицаи, целта им беше да свалят властта, правителството. Естествено полицията отвърна и така се стигна до тук. Имах чувството, че всичко е холивудски филм. Само че хората умираха завинаги.”

Според най-обикновения сирийски бежанец Омар Солиман, радикални ислямисти и сирийски имами, дават по 200 техни лири (4 долара), на всеки гражданин, който каже силно, че не иска президента. Дават оръжие и по 100 долара на всеки, който застреля полицай. Големият страх на Омар е, че ако президентът се откаже, радикалните ислямисти ще завземат властта. Но пък ако Башар Ал Асад остане – кръвопролитията няма да спрат и близките на бежанеца в Сирия ще са в постоянна опасност.