Интервю
Проф. Аксиния Джурова: „Живеем във време, в което няма разлика между истина и лъжа.”

--- | 17/10/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Някога имала ли сте амбиции да се хвърлите в политиката?
Никога не съм имала амбиция да правя политическа кариера. Струва ми се, че само човек, който има много хладен разсъдък и е склонен да прави много компромиси може да гради политическа кариера. Аз съм доста непримирима, директна за това, което мисля и при тази ситуация не бих могла да се занимавам с политика. Някой път като гледам как мутират  политиците в своите възгледи – си мисля как аз не бих могла да направя такова нещо. Затова смятам, че изборът на професия досега е най-голямото ми постижение. Оттук нататък какво съм постигнала вече ще се реши от тези, които идват след мен, от моите ученици, които се надявам, че ще коригират доста от нещата, които съм направила.
Мислите ли, че днес има самостоятелни политици?
Ако имаше щях да тръгна и да правя политическа кариера. Как може един политик да е самостоятелен? Ти трябва да си готов непрекъснато на компромиси. Затова си мисля, че Университетът е някакво независимо островче в момента, на фона на цялата ситуация, която е в България.
Всеки път, когато дойде нова власт, иска да разруши паметниците на миналото. Кажете нещо за това?
Казват, че историята се пише от тези, които държат властта и за съжаление много бързо всеки, който поема властта, започва да си вярва, че той е човекът, от който започва всичко. Това е една от причините за безкрайната деструкция, която се получава при нас - липса на историческа памет плюс желание да заличаваме историята. През последните години това е много силно развито. При мен обаче не е така - аз съм продукт на модерното време, когато още нямаше тоя нихилизъм и скептицизъм. Това беше една велика утопия, да създадем един по-красив свят. Докато днес цари един постмодернизъм, в който на първо място се проявяват нихилизма, скептицизма, отрицанието, абсолютното демитологизиране на всичко... Управниците си въобразяват, че от тях започва всичко или че в една държава те могат да са собственик на историята на народа, на предметите на изкуството... А това просто е изключено.
Неотдавна един депутат дори внесе искане в Парламента да се замени паметника на Цар Освободител...
След 10-ти ноември имаше предложение и Александър Невски да бъде разрушен, защото е свързан с Русия, както и паметника на Съветската армия, както и Цар Освободител. Това са инфантилни неща! Как е възможно такова нещо?! Историята не може да бъде заличена от едно правителство или друго, дори то да има два или три мандата. Просто трябва да има приемственост. Ето виждате, имаше един период, в който ние приехме максимата на Америка, която е без традиция и има бъдеще. В Европа не сме така устроени, нито в Близкия Изток и в Азия. Ние имаме много сериозна история и на базата на тази културна памет, която имаме бихме могли да си създадем една култура за това как сме устроени, какво можем да приемем, какво можем да отхвърлим, какво може да разрушим, какво трябва да запазим. В този смисъл пак започват да се издигат платформи, че без традиция няма бъдеще. Даже в момента тази корекция, която се опитва Барозу да направи за националните държави какво говори? Говори за това, че е необходимо всеки народ да съхрани своята културна идентичност. А ние тук сме вратата на Европа за Азия и вратата на Азия за Европа. От тук всичко минава, разрушава и продължава нататък. Тая деструкция е заложена, заложено ни е и това плазмоийдно поведение, което имаме. Защото оцеляването, което много често на нас ни се налага да прилагаме е свързано с плазмата. Натиснеш тук – отидеш там, натиснеш там, обратно се върнеш. Тоест, непрекъснато трябва да мислиш за това да се адаптираш, да се нагаждаш, за да можеш да оцелееш. И ако има нещо, което много ме притеснява, независимо кой е на власт, е това, че управниците ни като че нямат нужда от умни хора, имат нужда от хора, които са покорни, послушни... Хора, които са с техния манталитет, обграждат се с единомислие непрекъснато. Ами извинявайте, социалистическият строй падна затова, защото се обградиха с единомислие, по същия начин става и сега. И тук ролята на интелигенцията е много важна, но ми се струва, че интелигенцията в известен смисъл не играе своята роля така, както трябва. Защото тя трябва да води, трябва да извисява, а днес тя не е активна. Има отделни гласове, които се опитват да коригират, но опита да се превърне една висока наука, една висока литература в чалга също е много страшно. Интернет е информация, поп културата е поп култура. Смятам, че един политик също трябва да се извисява, не да се смъква и да се прави непрекъснато на популист.
Гласувате ли?
Гласувам, да. Защото не искам да ми подминат вота, гласувам по съвест. Аз по принцип съм левичар, това си е нещо съвсем нормално от семейната среда и убеждения, които имам, но това не значи, че гласувам безапелационно, без собствено мнение. Много ми е трудно да направя избора за кого да гласувам...
За цвят или за личност?
За личност гласувам, разбира се. Аз не обичам партийния манталитет, независимо кой е той – дясно, ляво, среда. Тоест, когато те карат нещо априори да приемеш. Тук съм абсолютно непримирима. По този случай съм си носила последиците, но пък и много позитиви съм имала в развитието си като човек.
Защо всичко се променя с обратен знак?
Защото преди имаше културна стратегия, имаше създадени комисии, които се занимаваха с издирване на нашето разпръснато по света славянско наследство, където участвахме всички колеги. И някак набелязвахме, имаше стратегия кой какво да прави и общо взето не ставаше такова препокриване. Сега никой не знае кой какво прави. Интернет е информация, но не достатъчна информация и не е знание. Сега времето е такова, че хората искат страшно бързо да израснат, да натрупат някакво състояние, да забогатеят и това търпение, което един ученик трябваше да има, за да мине през класическа гимназия, през старите езици, през класическа филология или през филология в университета и история, археология, да учи не само стари езици, но задължително да знае не само английски, а френски, италиански, немски за нашата професия. Всичкото това вече е почти невъзможно – някаква химера, защото времето не ти позволява да правиш подобни неща. Когато започнах да работя, аз си мислех, че между поколението, което е било до Втората Световна Война и след това - докато се създаде едно поколение от тръгващи по пътя на предишните наши изследователи има голям вакуум. Сега обаче ще се получи още по-голям, поради това, че в действителност няма такава стратегия, всичко е на парче, не се поощряват държавните университети, поощряват се само частните, прилага се една система на образование, която изключва фундаменталните дисциплини, натрупването на знания...
Вие сте преподавали и на Запад.  Какви са разликите в образователните ни системи?
Ние не учим студентите на умение после в живота, тоест, да могат тези знания логически да ги прилагат, да оборват нещо или да спечелват нещо. Оттатък, другата система те учи на умение и по-малко на знание, тъй като там смятат, че знанието, информацията може да бъде получена отвсякъде. Аз смятам, че и едната и другата система имат нужда от корекции. За съжаление, ние изцяло прехвърлихме другата система и в момента се получава така, че при нас липсват основни брънки във веригата на знанието... Аз съм член на Академията на науките и мога да Ви кажа, че тази ужасна агресия спрямо БАН е нещо, което не мога да приема. Не мога да приема поради това, че не всички институти в Академията биха могли да оцелеят при едни пазарни условия. Науката не е само пазар. Научният работник не може да бъде гледан само като стока, като човек, който извежда стока. Ние произвеждаме стока, ако  много се  инвестира в наука. Това изглежда или не се разбира, или съзнателно не се разбира. Не правим достатъчна инвестиция първо в образованието, второ в науката и трето няма яснота, въпреки, че един много добър специалист по египетско изкуство, колегата Сергей Игнатов е министър на образованието. Но не знам доколко той е самостоятелен да взима решения.
В миналия ни разговор ми казахте, че сте „предрекли”, че преходът ни ще продължи 50 години. Значи, остават още 30, докато стигнем някакво ниво?
Да, ако обаче светът продължи да съществува в този си вид. Толкова е динамично развитието, имайки предвид че в следващите десетилетия една Евразия ще си каже своята дума. А ние сме точно на шарнира, ние сме между Европа и Азия и не се знае какво ще стане тук.
Какви са Вашите прогнози?
Ако Европа в своите политики включи повече култура и духовност, и повече мъдрост и разбере, че не може да съществува без Евразията, може би ще има по-добро развитие. Но ако позволим ние да станем дар на интереси, както общо взето винаги е било, ще е много трагично за нас, и не само за нас.
А оценката Ви за настоящето?
Това е времето на скептицизма и нихилизма, това е тоя поглед, който разголи всичко. Ние живеем в едно релативно време, в което всичко е относително. Няма разлика между истина и лъжа, докато при нас – колкото и еднопосочно да беше, имаше черно - бяло, истина - неистина. Имаше някакъв морален кодекс, който се спазваше, а сега го няма. И това е ужасно объркващо за децата, за внуците, за всички, които идват след нас. Така че аз се опитвам да разбера поведението на младите хора сега, да ги оправдая, защото ние живеехме в едно време с морални устои. А сега няма – и затова е тоя интерес към това възраждане на религиите и това ще продължи, защото единствените опорни точки са в тоя морален кодекс, който има при тях... Идеалът е високата летва, нали. Ако имаше някакво голямо преимущество на онзи строй, то беше, че създаде един среден културен и социален слой българи, едно ниво на интелигенция, което никак не беше лошо и което се съизмерваше. А днес глобализацията прави така – в целия свят има едно падане.
Как да накараме децата да четат?
Естествено ще се върне. Аз мисля, че рано или късно както има това връщане към природата, така ще има връщане и към истинските неща. Жалкото е, че ще отидат няколко поколения.  Защото те растат изключително с виртуална култура, те нямат сетива, те не могат да се насладят на мириса на окосена трева, да се заровят босите крака в праха, да им мирише на топъл печен хляб, да се наредят на опашка за хубава книга, да четат в кревата вечер преди лягане. Но аз съм оптимист, малко като Умберто Еко и мисля, че книгата никога няма да умре. Аз все се надявам, че прослойката, която ще надскочи тази низка чалга култура, ще бъде става по-голяма и по-голяма.
Имате ли коментар за Златка и незнанието на европейските столици?
Това е много тъжно, но не се учудвам, защото преди десет години, когато кажех кой е Цветан Тодоров, всички знаеха, а сега никой не знае кой е.
Според Вас виновни ли са младите хора, че не знаят някои елементарни неща?
Не, на първо място поставям образователната система, Университета, семейната среда също и след това вече децата, защото те не са виновни, че растат в такова време. Лошото е, че може би ще се забави много корекцията, но тя ще дойде. Аз съм оптимист. Но за да може подобно нещо да се случи и да се наместят нещата между високия елит и много ниската култура, трябва да има и държавна стратегия.

 



Други статии от този автор



Коментари