Историята и нейният Талибан

Крум Благов е написал книга – „Загадката Людмила Живкова“. Нека не ви лъже неутралното заглавие – книгата е великолепно сдържана и оценките в нея са далеч от отвратителната категоричност на жълтото ни време. Дори не си представяте колко е трудно да се напише такава книга – това са десетки интервюта и стотици книги, които трябва да проследиш. И най-важното – тази книга не е жълта. Независимо какво мисли за същата семейството на Людмила, Благов е създал документ, който пази историята.

Към Историята трябва да има само един принцип – да се пази и търси. Не можеш да не уважаваш историята и да я отричаш. Тя е интересна дори с нелепиците, които само Историята може да съчини като сюжет – въпросът е да не се отплесваме по нелепиците.

Спомням си чудесно как в дните след 10 ноември – лятото на 90-та бях в отпуска от армията и отидох при палатковия лагер пред Президенството. Там се правеше история и обикновените студенти и хора току що бяха открили  „правенето“ на  История, имената им нямаше да бъдат записани в учебник, но децата на промяната се стараеха. Старанието им стигна едва едва  - за да емигрират по-късно, но и това е нещо. Променихме историята колкото да избягаме – това може да се каже за моето поколение.

Тогава видях как по стените на Президентството пълзи един човек по дънки. Явно беше алпинист или катерач по скали – нещо като Човека паяк, залепен по фасадата на същата тази История. Почудих се какъв подвиг иска да извърши този човек. И забелязах, че в ръцете си държи чук и длето.

Ако сърпът и чукът бяха символ на онези времена, то символът на последващите времена се оказаха длетото и чукът. Защото същият този човек-паяк с тези инструменти откъртваше каменните петолъчки от орнамента на фасадата на Президенството. Това беше подвигът му. Днес там по тези орнаменти, ако се загледате, има кръгчета, нешлифовани кръгчета заради вандалството.

Разбирам омразата на някои хора към комунизма. Споделям я. Това просто не е мечтаната епоха, в която съм искал да живея. Но споменът за нея не може да бъде трит, подпалван и изшкуркан. Не трябва. Историята е това, което имаме и на което сме стъпили – лоша, добра, отвратителна – без история сме като чук без наковалня. Историята трябва да е декор на бъдещето. Иначе забравяме и я повтаряме.

Изстъргването на петолъчките е нов архитектурен вандализъм. Същият не бива да бъде поощряван, колкото и да сме десни.  Чукът и длетото махнаха само пяната на тоталитаризма и живковизма. Между другото Крум Благов интелигентно ни напомня, че някой измисли „живковизма“ като обществен стой, за да може малко от малко да отмести вниманието от реалното име на онова общество – комунизма. Умно казано.

Махнахме пяната на дните докато махахме петолъчките. Махнахме петолъчките и оставихме прехода да бъде най-ужасният и най-нещастният от всички преходи в Източна Европа. Постарахме се за видимото, а бяхме излъгани с невидимото. Днес СДС иска да махне реликвите на миналото, които го дразнят – сърпове, чукове, звезди, химни и портрети. Но истинска звезда от миналото е например Кеворк – него дали сте ербапи да го махнете?! Може да ме плюе, където види хартия, но аз съм волтерианец – той има право да съществува като всички нас, има право да казва какво мисли, дори на мен да не ми харесва. С това се различаваме от Кеворк – аз няма да кажа и една лоша дума за него. Седесетата ги е страх да се изправят срещу Кеворк, те стигат само до  дървените петолъчки по гробищата.

Не сте прави, господа! Символите на миналото не могат да бъдат скрити, такава гума за историята няма открита, а и не ви трябва. Ако я изобретите ще приличате на враговете си, червените си врагове, които се опитаха да трият историята, но тя изтри тях.

Ние сме нецивилизовани хора – не можеш да ругаеш политическия си противник като каруцар, не можеш да напишеш заглавието „Сергей пикае газ“ за шефа на Европейските социалисти. Сваля се нивото на живота, светът на думите се превръща кървава баня, където се изнасилва правото на другия да съществува. Ще кажете – докъде стигна, защитаваш Станишев. Не защитавам никого – просто не искам да живея в атмосфера от плюнки и храчки. Подигравай, разказвай вицове, отпусни мозъка си, псувай дори – но да мацаш с лайняната баданарка хората които не ти харесват – това не е моят дом. Пиши цинизми, прави изкуство, фейлетони, дори пасквили – но има един разговор към който трябва да се придържаме – особено ако е официален, особено ако е пред публиката на децата ни. И разберете – ако толкова ви се псува Станишев, направете го в пиеса, направете от псувнята изкуство, не го правете на масата, в супата, изнесете го на сцена. Уверявам ви – пак ще се облекчите.

Гледам Мит Ромни и Обама как си говорят. Сещам се как тираните са подигравани в пиеси.  Ние сме нецивилизовани хора, на които  липсва конкретика. Живеем като във виц – след като аргументите ти свършат идва един вагон псувни и измислени обвинения, където истината се овъртолва и умира задавена от секрети.  Не искам да се стига до там.

В книгата за Людмила ще видите и  телеграфната история на един младеж, Тодор, който счупил надгробната плоча на Людмила. Същият Тодор Петров Дечев е нападнал милиционер, за да му вземе оръжието. Присъдата му е тежка – трябвало да бъде 20 години затвор или разстрел. Делото стига до Тодор Живков. Живков не помилва 24 годишния Дечев. Можел е да се смили (може би!), но Дечев е разстрелян. Не сме сигурни дали да трябва да приписваме толкова лошотия на Живков или на системата, по подозрения остават.

Може да се спори до безкрай дали Живков е отмъстил за плочата на дъщеря си. Едно е сигурно – жестокостта, в която живеехме. Жестокост е да чупиш надгробен паметник. Жестоко е да не простиш, ако можеш и да пратиш на смърт. Не бива да живеем в тази жестокост. Ако се върнем в нея ще се разбере най-страшното – десните у нас, включително и аз, доколкото съм десен, ние не успяхме да съборим онзи режим докрай. И сега десните сякаш  са решили да отмъщават на надгробните му паметници. Това не е хубаво. Как ще изтриете Живков от Правец?! И нямате ли си друга работа?

Ще ми забраните да нося фанелки с напдис СССР? Или да се подигравам на червените, докато нося знак на КГБ имплантиран в знака на Супермен? Ще изтриете от фанелката на Андрей Слабаков автомата Калашников, съвършеното оръжие? Християните чупели главите на римските имперски  статуи.  Днес християните и империята живеят заедно. Трябва да ни е жал за Историята. Да ни е жал като за стара Госпожа, която не бива да изнасилвате, колкото и да сте възбудени . Да не сме талибани, които взривяват Буда. Да не сме ислямисти, които боядисват иконографисана джамия. Това е, просто е – Историята е госпожа, талибанът не може да е господин Талибан.