Актуално
Крадци на животи

--- | 23/10/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

  

  София, квартал Чепинци, 11 юли, 2012г. 8:15 сутринта. Александрина влиза в стаята на дъщеря си Цветина, за да я събуди – имат уговорка да излизат заедно преди обед. Не я намира. Вижда дрехите, обувките, телефона и. Но не и Цветина. Майката тръгва по етажите на къщата, за да потърси дъщеря си. Не я намира. Отново решава да надникне в стаята и, но този път забелязва нещо на балкона. Излиза и вижда Цветина – виси обесена, по бельо, с изплезен език и сини отоци по лицето. Краката и са само на няколко сантиметра от земята.

   Неописуем е ужасът след такава гледка, няма как да бъдат разказани чувствата и мислите на една майка, видяла детето си по такъв начин. След преживения шок, Александрина започва да мисли каква може да бъде причината дъщеря и да посегне на живота си. Няма видима такава. Цветина е отличничка, знае езици, идеалист по убеждения, развива се като перспективно и сериозно момиче, няма приятел, само много приятели. Няма нищо съмнително в поведението на момичето нито година, нито ден преди самоубийството. Приятелите и също не подозират за желанието на младото момиче да сложи край на живота си, нито предполагат какво може да накара приятелката им да посегне на себе си. С течение на времето Александрина сама стига до извода, че дъщеря и е била част от религиозна групировка. В стаята на Цветина са намерени картини, които тя е рисувала. Страшни картини, които изобразяват гробища, кръстове, изплашени, ужасени жени с неестествено големи очи, които крещят... После едно от приятелчетата на момичето се сеща за това, че преди около година Цветина моли няколко човека да отидат с нея и да „видят” една секта. Никой не взима думите и на сериозно и разговорът им остава забравен. Никой не вярва, че Цветина е способна да повярва в добрата воля на някакви сектанти.

 Около шест месеца преди самоубийството Цветина донася въже вкъщи. То се превръща в част от интериора на стаята и - по него висят дрехи, използва го като макраме, но наличието му не пробужда и грам подозрение у майка и. Никой не се усъмнява, че един ден това въже ще бъде вързано в професионална примка и че ще се превърне в „палача” на красивата Цветина. Едва след смъртта на дъщеря си Александрина започва да мисли, че тя е донесла въжето толкова по-рано вкъщи, за да свикне с мисълта за предстоящото. Майката разбира, че детето и е знаело много добре какво прави. Пробите от аутопсията не показват наличие на наркотици или алкохол в кръвта на момичето. Установено е, че преди смъртта си Цветина прекарва няколко часа в интернет сайт, от който разбира как точно да направи примката на въжето, с което се обесва. Примката е направена професионално - всичко е изчислено до милиметър... Всички тези факти ужасяват още повече майката на отличничката. Александрина има две версии за случилото се. Едната е, че дъщеря и е искала да се махне от сектата и по някакъв начин е била принудена (най вероятно, за да не издаде извратените мисли или действия на Водача) да посегне на живота си. Втората – Цветина е принесла себе си в жертва. За какво и на кого все още не е ясно... Майката смята, че втората версия е по-достоверна.

 Все още Александрина не може да разбере коя е сектата, накарала дъщеря и да посегне на живота си. Все още се води разследване по случая, което е и основния аргумент в полза на тезите на злощастната майка. Смъртта на дъщеря и не е просто самоубийство на тийнейджър. Александрина се е заклела, че ще намери убийците на дъщеря си, независимо от държавата.

 Специалисти твърдят, че в днешно време става все по-лесно един мозък да бъде „промит”. Сектите се намесват, когато „жертвата” се намира в гранично състояние и е податлива на влияния. Тийнейджърите са лесна плячка именно заради това. Част от „симптомите”, които родителите могат да търсят преди да е станало твърде късно са: обръщане към природата много повече от обикновено - много последователи на религиозни отклонения започват да ходят боси, да се къпят рядко и да не се подстригват, да се държат по-странно и в изолация. Голяма част спират да се вслушват в до скоро близките им хора, спират да се хранят, пият само и единствено вода. Някои от вербуваните започват да разпродават всичко, което имат, за да даряват парите на съответната организация. Също така в последно време тенденция при сектите е да убеждават последователите си да пазят тайна и да не споделят с абсолютно никой какво се случва с тях – нито със семействата си, нито с приятели. Гордо наричат себе си тайно общество и крият ритуалите си от външния свят. Така за всички останали е изключително трудно да разберат, че техен близък има проблем камо ли да успеят да му помогнат. Една от най-опасните секти на територията на България е сектата на Сатанистите. Те извършват жертвоприношения, правят всякакви окултни ритуали. Имат различни разклонения и имена. Някои се дерат живи котки или кучета, има ритуали като масово пиене на кръв, масово изнасилване, масово взимане на тежки наркотици, дори и масово самоубийство.

Въпреки повече от 20-годишното навлизане на различни религиозни групировки  у нас няма добре подготвени специалисти, които да реагират адекватно в борбата срещу сектите. Пролуките в закона легализират дейността на тези организации - маскират се като проповедници, неправителствени организации и т.н. за по-добър, духовен и здравословен живот - регистрират се като законни дружества, фондации, фирми за преподаване на чужди езици и какви ли не сдружения с всевъзможни дейности. Много от тях се внедряват като спонсори в детски градини, училища и университети и законно преподават на децата, след това се опитват и често успяват да вербуват по-податливите.  Статистика за смъртните случаи под влияние на секти у нас няма. За последната година обаче се случиха поне три самоубийства на млади хора, чиито близки имат силни и основателни подозрения, че краят на живота на тези деца не е бил по собствена воля.

 

Следва продължение

 



Други статии от този автор



Коментари