Карбовски
Млада гвардия

Мартин Карбовски | 25/10/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Как може една лоша новина да стане страшна? Ето така: в България не се раждат деца. Освен това, когато в България се раждат деца, те са опасно тъпи и мързеливи.

Спрете да мислите позитивно – дайте си сметка, че победите ни на олимпиади по математика са единични случаи на нормална гениалност в среда на все по изпъкваща околна посредственост. Статистиката показва – стотици хиляди ваши деца между 15 и 30 години нищо не работят и нищо не учат. Не използвайте тази новина политически – това се случва като процес през последните 20 години. И енергията, която може да спре този процес, е възможна само отдолу нагоре.

Възпитателно в този период ние преживяхме три фрази и фази. След „учи мама, за да не работиш“ се състоя другия модел. Втората фаза и фраза беше -„кажи баба тенкю, за да станеш емигрант и да миеш чинии“. Последната трета фаза е – „няма да работя за някакви си триста лева/евро“. Дали ни очаква още падение и още български новопословици? Би трябвало дъното да е близо, но на никого не му пука.

Освен че нищо не работят и нищо не учат, хората, които отглеждаме днес мечтаят за държавна работа. Имаме нова пословица – роди ме мамо с държавна работа, пък ме хвърли на пътя. Колко са забогателите на държавна работа – вижте ги. Колко са нормално живеещите от своя труд – погледнете се в огледалото – сами сте. А наоколо всички деца мечтаят за държавна работа на сянка, където имаш три неща – възможност за рушвет (респ. кражба на европари), възможност за анонимност и сладък живот и най-важното – възможност да наричаш данъкоплатците „глупаци“. Селски глупаци, които са толкова тъпи, че ти плащат заплатата на тихия фронт – чиновническия фронт, който яде парите на всички.

Защо младите мечтаят да са чиновници? Защото имат очи. Те виждат средния ешелон анонимни нахлебници, които с леки движения и търкане на бюро правят пари, за които не може да мечтае нито работникът, нито ученият, нито така наречените български звезди. Виждат как говорителите на МВР и прокуратура нищо не работят, но са Голямото добрутро, пък и обиждат. Виждат как шефката на Съюза на Българските журналисти не си казва заплатата – работи нещо като шеф на журналистите, без да е била известен журналист и без да е ясно как се финансира. Виждат как анонимните  чиновници под шапката на пътната агенция пътуват в чужбина и виждат какви са ни пътищата. Виждат какво работят областните управители – работят нещо  неясно докато не ги уволнят за нещо неясно. Сега поне ги уволняват  та им разбираме имената, иначе са като губернатори в руска губерния от 18 век. Всичко това се вижда по колите и къщите на тези хора, за които е лесно да правят пари. Виждат умирането на Северозападна България и Странджа Сакар. Виждат демографския бум на циганите и нашето измиране. И после очаквате от тях да са последните останали мохикани на идеализма?!

И преди време ви казах – чиновникът у нас е причина за всичките ни проблеми. И понеже никой не смее да го бутне – всички мечтаят да са чиновници – царе на прехода. Ами разбира се – за какво ти е да си звезда, за какво ти е да пееш или да си артист – само обираш курешките на жълтите вестници. Я стой на сянка, радвай се на тишината около теб и музиката на пачките. Не ти трябват каузи, войни и олимпиади по математика, не ти трябва известност и слава, дайте я на балъците.

Ние ги създадохме. Не стига че не раждаме деца, но и очертаваме обречеността на всички нас. Запомнете, деца – чиновниците пенсии не правят, бюджет не пълнят. Но нацията ни е толкова проста, че продължава да мисли как заплатите се дават от президента. От проста нация очаквай само просто бъдеще. Опростено – циганите в единия квартал, чиновниците в другия, пенсионерите на гробището. А да видим кой ще ви работи.

 



Други статии от този автор



Коментари