Карбовски
Виктимизация 2

Мартин Карбовски | 02/11/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Съжалявам за чуждата дума – няма по удобна на български, означава нещо като о-жертвяване, процес, в който хората стават жертви. Ние правим това с удоволствие, нямаме много други пози. Не знам защо. Виктимизацията може да стигне до момент, когато само доктор вече може да се погрижи за теб.

Това е част от националния характер. Не знам дали гледате Вип Брадър 2012, но там е огледалото на точно този процес. И докторът вече пътува към нас.

Принцип на телевизията би трябвало бъде - да не показва откровено луди хора. Те са интересни, но именно защото телевизията би могла да ги експлоатира, такива снимки биха били нехуманни и дори жестоки. Случаят с тризначките от Вип Брадър го показва нагледно. Трите момичета са развили социална олигофрения – оставете това, че плачат или крещят в синхрон, замислете се за себе си и заговора срещу вас.

Тризначките са убедени, че се жертви на заговор. Дори да е така, тяхната реакция е реакция на дълбоко себеотносни човечета, които дори и в бунта си стават все пo-големи жертви на отношението към тях. Помислете на какво се дължи това. Първото идващо на ума обяснение е просто – те са жестоко изолирани в триадата си, те явно почти не разбират какво идва отвън. Същите момичета се заключват дълбоко и все по-дълбоко в себе си и дефинират вечната българска концепция – ние сме си прекрасни, но на нас ни пречат, съсипват ни, направо ни ебават. Вижте тризначките, които са портрет на нацията и вижте скока на австриеца Баумгартнер – същата реакция: българите са велики, те имали идея да скочат, но някой ги е прецакал, онеправдани сме, съсипани сме, а Баумгартнер се изложи. Не ни стигат познанията за психиатрия и психология, за да дефинираме наистина сериозния процес на виктимизация. Просто ние сме хора, на които каквото и да им се каже или направи, ни остава жестокото съмнение, че заговорът срещу нас е грандиозен. И плачем заради това. Или се бунтуваме.

Всъщност реалният проблем на тризначките е, че никой няма да се ожени за тях. Но това няма да е заради Големия Брат и Телевезията, това ще е заради репликата от тази седмица, една от тях извика без да знае какво казва: „Ханес, ожени се за НАС!“ – когато Ханес влезе в къщата. Тризначките ще са интересни в есента на живота си – три еднакви стари моми, които съвсем са се побъркали от споделената в асексуална тройка самота.

В процеса на виктимизация има и друго – нямаме нищо против да сме жертви, ако има някое и друго „милионче“. Това беше казано отново от тия деца „тризначките“. Всеки ден ги срещам – жертви на прехода, на времето, на феодали, на трафик, на измами. И всяка жертва няма идея за бунт, всяка жертва гледа да овеществи по някакъв начин страданието си. Да получи пари и ако може да не ги декларира. Процесът на виктимизация е процес на видиотяване. Вижте как общуват тризначките, вижте как са се затворили в триъгълника, вижте тяхната убеденост и непробиваемост в убедеността, че биха молги да бъдат и „успешни жертви“.

Същото е и с Къци, и с предишни победители в Големия брат. Те са Плачещите Победители (ПП), които могат да бъдат наречени „просто п**ки”. Къци е  жертва на неразбиране, която непрекъснато като дете в детската градина се обажда на „моля-другарката“ , за да се оплаче или да оправи проблемите си. Като мишки в лабиринт, където всяка мишка е осъзнала, че вратичките все пак се отварят за някои хора. Феноменално е да се гледа това, все едно виждам цяла една нация затворена в кладенеца на прехода и вместо всички дружно да мислят как да се спасят, всеки гледа да се изходи във водата, защото другите му я мътят.

Така ставаме жертви на самите себе си. Ако приемем, че Юлиан Константинов е успешен човек и модел на балканска изява достойна за подражание, трябва да признаем, че дори победител, в отношенията си с Къци Юлиан също е жестока жертва на загубеното време, през което той вместо да пее и да създава, и да прави, и да е успешен и изявен – той просто води една тъпа и недостойна война с човека, който прави много неща, но не ги прави както трябва. Юлиан е пич, вижда се отвсякъде, но дори и той не се усети заради общата скука и безвремие, че Къци не е толкова интересен, че да посветиш живота си на него. Убеден съм, че качествените и свестни хора у нас просто губят живота си в малки битки със съседите. Има и такива българи – приемете, че са потенциални гении, но просто животът им минава в разправии за парното и асансьора.

Друга велика жертва – Фънки, (който е несъмнено прекрасен пич и трябва да вземе победата!), такива хора пък бягат в черния хумор и пиенето просто защото не им се занимава с досадите на бита, украсен в балканска разцветка. Фънки е пънк-философията на цяло едно загубено поколение, което се спаси саморазрушавайки се и което се прави, че не му пука от всичко това около него. На Балканите няма място за чувствителни хора – всеки чувствителен човек, ако е малко умен, веднага бяга в цинизма и отвращението. Бяга с писъци от безсмислието да си живееш здравословно, да правиш изкуство само за себе си, да се мислиш за важен, а да си жертва – от всичко това се бяга във всеки момент на живота ни. Имам един духовен учител, който казва – животът е лоша организация. А тук, наоколо е направо отвратителна организация и можеш да се спасиш само ако разкрасиш живота си с водка. Но пак си жертва. Жертва на жертвите около теб. Аз също съм жертва на жертвите.

Докато всички се втеляват около великолепно изиграното съчетание на Биг Брадър с предложението за брак на Мариана Попова, се появява един друг въпрос – може ли жертвата да покани сатрапа си (или клеветника си)  на сватбата. Любопитен съм за това – преди време човекът, който пусна информацията, че великолепната Мариана е спала с президента Първанов се казваше Кристина Патрашкова. Или греша? Ако греша, се извинявам, но ако не греша ще е много интересно как жената, която злослови срещу друга жена ( и то във вестник!) ще пие за здравето на младоженците. Ако Патрашкова вярва в това, което е пуснала като информация преди време ( а тя го намекна и в Биг Брадър), сега е време или да се извини, или да й бъде простено. Това е типично за жертвите наоколо – те обичат да канят сатрапите на сватбите си. Не търсят извинение, а заради това животът става все по-некачествен и прост. Виждам го в други човешки образи наоколо – това е метафора, но в случая с Мариана и красивите неща, които й се случват, лъжичката катран от един вестник не е за подценяване. Ще се примири ли Мариана с това и въобще помни ли го? В момента същият вестник слага на едно място колажче с детето на Мариана и президента Първанов. Намеците са толкова обидни, направо отвратителни, но всичко трябва да се прощава, нали?!

Аз мисля, че не трябва да се прощава. Няма такова християнство, където някой те е наплюл 666 пъти един след друг, а ти прощаваш и гощаваш такъв човек.

А сега вижте другата седмица как Патрашкова ще отвърне на въпроса ми – с информацията, че и аз имам незаконно дете, но разбира се – от мъж. Усмихнете се.  Един ден всеки отива там, където му е мястото. Мариана в чужбина, а Патрашкова в СЕМ. Защо не, ние не просто обичаме да забравяме, ние издигаме всеки, който ни мачка. Пак се усмихнете. Честито на младоженците. Какво е за нас лъжица катран, като живеем в меда на планетата?!

 

 



Други статии от този автор



Коментари