Кулио: Бях лош, за да оцелея

София. Световноизвестният рапър Кулио, който възпя гангстерския рай и грабна Грами, взриви "Текила клуб" в сряда. Артис Лиън Ивей Джуниър, както е истинското му име, се слави с бруталното си криминално минало. Израства в семейство, в което думите "дрога" и "майната ти" са ежедневие. Майка му е била олицетворението на най-безстрашния гангстер, непримирима, продаваща дрога, извършваща обири.
След разговора ни с Кулио обаче разбрахме, че зад обвивката на черна рап звезда с особено потекло и оръжие в ръка се крие един много голям пич, с когото можеш да си говориш за какво ли не, и то на разбираем език. Ето какво сподели рап звездата за пътя си към успеха, за семейството си, българските мацки и музиката в ексклузивното си интервю за екипа на Lentata.com.  
 

 Добре дошли в България. Тук сте по друг повод, но радвате ли се за преизбирането на Барак Обама?
Доволен съм, че Америка избра Обама пред Ромни.
В миналото не беше възможно Америка да има чернокож президент, нали?
Абсолютно.
Това знак ли е, че обществото се развива в положителна посока?
Не, мисля, че това означава, че американското общество е напълно отчаяно.
 Вярно ли е, че сте израснали в гето?
Да, казвал съм това. Но се оказа, че наскоро попаднах в истинско гето. Бях в Грузия, бях в Румъния, бях в Израел...
А какво ще кажете за българските гета?
Не съм бил в българско гето, но съм сигурен, че е много по-лошо от американско. Всъщност в Америка няма истински гета. Америка ги създава.
Как извървяхте пътя от "малкия" Coolio, излизащ от гетото, до голямата рап звезда?
 Бях късметлия.
Само късмет ли е необходим, за да успее човек?
 Късмет и постоянство. Просто не се отказах. Хората около мен, които рапираха, се отказаха. Аз не се предадох.
 Мечтали ли сте за това, което сте преживели?
 Не. Започнах да рапирам, защото обичах рапа, обичах музиката. Никога не съм го правел, защото исках да стана известен, да имам пари или да съм велик. Просто го правех, защото се влюбих в музиката.
 Какво беше детството ви?
 Семейството ми беше наистина гангстерско. Майка ми до ден днешен е най-големият гангстер, който съм виждал. Виждал съм я да наръгва хора, да ги прострелва. И баща ми беше гангстер, разбира се. Виждал съм го да се разправя с полицията, да ги псува, да им крещи в лицето "да ви го начукам". Баща ми не се страхуваше от нищо, обаче майка ми беше по-безстрашна. Майка ми беше опасна жена.
 Какво правеше тя?
 Всичко - виждал съм я да продава наркотици, да ограбва хора. Майка ми беше луда.
 Обичате я много, нали?
Да.
 Пеете за гангстерския рай, как изглежда той?
С една дума - Лас Вегас.
 До каква степен сте били част от гангстерския живот?

Бил съм арестуван за няколко неща, но е факт, че повечето провинения, за които са ме хващали - дори не съм ги направил. За нещата, които наистина съм извършвал като престъпления, не са ме арестували, но пък в други случаи.
Това не е ли част от имиджа на лошо момче?
Не, не точно. За имиджа излизаш на улицата и ставаш лошо момче, аз не исках да съм, просто исках да оцелея и трябваше да се пазя.
Имате седем деца, какво мечтаете за тях?
 Мечтая си да са щастливи. Нека станат, каквито те си поискат, и нека правят онова, което ще ги направи щастливи. Няма значение какво.
 Трудно ли е да бъдеш жената на Coolio?
Не. Аз съм доста лесен за живеене, не удрям жени, не се карам, не споря, не очаквам много. Аз не изисквам много от хората, уважавам ги.
 Добър баща ли сте?
Аз съм приличен баща. Стремя се някой ден да стана страхотен баща и ще бъда.
 Сега има ли жена до вас?
 Да. Винаги.
 Разкажете за първия си досег до музиката?
Майка ми слушаше музика постоянно. Музиката беше 7 дни в седмицата в дома ни. Рок, соул, блус, фънк... Имахме стотици записи и музиката беше в ежедневието ми. Исках да стана певец, обаче не мога да пея.
Очаквахте ли тогава подобен пробив?
 Не. Започнах да рапирам, защото имаше един тип, който рапираше, и аз много му завиждах. Всички момичета, които харесвах, харесваха него. Той рапираше и се хвалеше колко добре рапира. Един ден му казах, че и аз мога да рапирам, а той каза да, бе, глупости. Така започнах и се влюбих в рапа, той стана част от живота ми.
 Какво ви зарежда сега?
Децата, семейството ми. Те зависят от мен. Феновете ми също дават тласък на живота ми, те не искат да спирам, искат да продължавам да пея. И аз го правя.
 Известен сте със слабостта си към готвенето - как се запалихте?
 Майка ми почина и аз спрях да се наслаждавам на храната. Не ми харесваше вкусът й, така че ядях набързо, колкото да оцелявам. Най-голямата ми дъщеря един ден ми каза: "Ти имаш проблем. Защо ядеш така? Сядаш и не се наслаждаваш на храната, ядеш като куче. Това не е добре. Не е здравословно. Може би трябва да идеш на терапия." Казах си, че може и да е права, не се бях замислял. Седнах и се опитах да разбера какъв ми е проблемът, за да го реша. Осъзнах, че не се наслаждавам на храната след отсъствието на майка ми, която готвеше уникално. Реших, че за да се насладя отново на храната, трябва да се науча да готвя като майка ми. Така започнах да готвя за семейството си, да експериментирам и да пресъздавам ястията на мама. Станах отличен готвач и мога да готвя почти всичко.
Любимо ястие?
 Пържола с картофи, спагети... Харесвам домашно направения хляб.
След всичките тези години на сцена чувството същото ли е, когато се качите отново на нея?
Да. Зависи и от публиката, ако ми дават енергия, ако са развълнувани - чувството е същото.
Вярвате ли в Бог?
Вярвам в Бог, но не и в религията.
Как вярата се намесва в ежедневието ви?
 Предпазва ме от това да бъда лош, кара ме да се отнасям с хората така, както искам те да се отнасят с мен. Опитвам се да не бъда задник, ставам задник с хората, които са задници с мен.
 Как се промени рапът от 90-те насам?
 Рапът вече не е социален, всичко е индивидуално, няма групи. Всичко е за пари. Рапът се е фокусирал върху парите.
Каква музика слушате, като сте вкъщи?
 Старите шлагери, соул, фънк. Слушам хип хоп от 90-те, рапърите от златната ера - Method Man, Redman, 2PAC, Bigi, Wu Tang Clan.
 Някакво послание към българите?
България, намери своя път. Не се опитвайте да бъдете като другите, бъдете българи до края.