Диагноза : Хермафродит

Тя е на 23, той - на 31. И двамата са сираци. Той има късмет и го осиновяват. Нея не я спохожда същата съдба. Тя като десетки други българчета е наказана да не знае какво е любящ родител. Но като малцина по света носи друго ужасяващо бреме в тялото и в душата си. Това е странна любовна история с елементи на  човешка трагедия . Или животът на едно уж-момиче.

Откакто се помни Гери не е казвала думичките „мама” и „татко”, не е имало на кого. Израснала е по домове за сираци, където привидните грижи на леличките никога не са достатъчни, за да се почувстваш човек. Самотата става непосилна, когато носиш белега на различния. Гергана се ражда в един град на Дунава. Гергана се ражда с името Георги.  Тя е дете с два пола и едно тяло. Тя е хермафродит по рождение. Това я обрича на живот в държавните институции. С порастването й към нея се отнасят повече като към странен експонат отколкото като към човешко същество. Детството й минава в подхвърляне от ръка на ръка, от лекар на лекар. Тя е мечката на синджир на сираците. И бялата мишка на хирурзите. Тя е българският Франкенщайн.

 „Моите родители са ме изоставили понеже съм се родила с два пола, родих се с мъжки член, с женски гърди и с женски орган. Аз се родих и мъж, и жена”, обяснява повече от просто Гергана. Първата интервенция, която й правят е за отстраняване на мъжките полови белези. Жената, която я ражда  избира да направят двуполовото й бебе момиче. Тогава Гери е на три. До 5 годишна тя е отглеждана от биологичната си родителка. Майка, която всекидневно я пребивала от бой, наричала я „урод, изчадие, ненужно бреме”. Заплашвала я, че ще я остави в дом или ще я продаде за булка, въпреки че едва ли ще има кой да го вземе в това й „състояние”.  Бабата на Гергана решила, че е време да се намеси и успяла да прати малкото същество в дом за сираци. Едва там Гергана осъзнала истината за себе си. Докато се къпела с другите момиченца в банята, те изведнъж започнали да крещят и да я сочат. Тогава тя разбира, че  е различна. От този момент съзнателният живот на Гергана заприличва на кошмар. Всяка сутрин тя се събужда от присмиването и обидите на другите сираци. Бързо научава думите „травестит” и „хермафродит”. Детството й става равно на подигравки и срам.

И така до 18-тата й година, когато идва времето Гергана да посети пластичен хирург. „Загрижените” служителки на дома за сираци я пращат при специалист в Русе. Той завършва и последното парче от Франкенщайн. Гери е обезобразена. Изрязват  кожа от бедрата й и опитват да сглобят от нея женски полови органи. След това й казват, че вече е жена, която ще има нормален полов живот и деца. Въпреки увещанията, че всичко с нея е наред,  последва още една операция, която уж трябва да доизкусури нормалността. Но не и този път… До днес Гергана не води полов живот, няма менструация, няма самочувствие на жена, и цялата прилича на нещо нарязано и после съшито с канап…

 Единственото хубаво нещо в живота й досега е Николай. Те са заедно от три години. Запознават се случайно. Ники е ангелът-спасител на Гергана.  Той я среща на улицата и я заприказва. След време я кани на кафе. Твърди, че в нея срещнал невинността – същество, която има нужда от закрила. И той започва да я ухажва в продължение на месеци. Така се стига до първата целувка. Гери обаче не откликва. Скача и се дръпва от Николай, но после му казва истината с риск да го отблъсне завинаги. Казва му, че се е родила с два пола, след което й правят няколко операции, за да стане момиче. Казва му, че не знае дали може да прави любов. Кара го да светне лампата, за да му покаже голата сковаваща реалност - нещо като вагина без отвор, нещо като грозна  кукла Барби. Барби, на която са отрязали бедрото, за да я направят момиченце.

„Гергана беше много изплашена, мислеше си, че ще я зарежа заради това, но аз я бях обикнал повече и исках да съм с нея. Почувствах се ужасно гадно, много я съжалих, защото си представих през какво е минала… как са се отнасяли с нея и как са се „погрижили” за здравето й…”, разказва Николай. И от онзи ден до днес неговата мечта става нейното спасение.

Сега двамата живеят заедно и мечтаят за семейство, искат да имат свои деца, които да даряват с любов, която те самите никога не са получавали. Днес обаче те все още не могат да правят нормален секс. След нескопосаните медицински интервенции Герана едва ли ще издържи евентуална бременност. Тя се надява, че ще се намери истински доктор, който да я „погледне” и да се съгласи  да я направи истинско момиче.

За онези, които искат да помогнат на Гергана да стане истинско момиче:
Банкова сметка: BG73UBBS80021051589330
Гергана Марианова Асенова
ОББ, клон Русе
BIC: UBBS BGSF