Люси Дяковска:"Исках да покажа на моите родители, че те имат достатъчно причини да се гордеят с мен"

Люси Дяковска безспорно е една от най-успелите български звезди на Запад. Заедно с момичетата от No angels продават над 5 милиона копия от албумите си. В България, за жалост, Люси е известна главно с участията си в няколко риалити формата и хомосексуалната си ориентация. Последното предизвикателство за певицата беше влизането й в къщата на  VIP Brother.  Няколко дни след като напусна шоуто, тя коментира своите чувства и впечатления от престоя си там. 

Как се чувствате след като напуснахте къщата на VIP Brother?
Чувствам се много странно, но много добре. Не ми беше лесно да си представя как ще се чувствам, защото аз съм човек, който харесва да дава всичко от себе си и да избута максимално всичко до край. Но в момента, в който излязох, осъзнах, че няма какво да се бута. Това не е едно спортно състезание, в което да искаш да финишираш първи, а едно състезание за титла, която аз не изпитвам нуждата да нося. Може би свежият въздух ми помогна  да се почувствам много щастлива. Малко се натъжих като видях какво оставям в къщата - един много тъжен и много яростен човек... Но след това, като срещнах Ники Кънчев, като си поговорихме, видях прекрасни кадри от моя престой и цяла вечер се усмихвах, и днес се усмихвам, и снощи... така че съм ОК. Срещам хора по улицата, които ми казват колко са разочаровани, как не са предполагали, че ще ме изгонят.  Знам какви хора са гласували за мен и съм им благодарна. Винаги се опитвам да ги успокоя, защото аз въобще не съм разочарована. Трети ли си,  четвърти ли си, първи ли си - много е важно какво ще вземеш от този престой и наистина с какво чувство ще излезеш от къщата.
Каква беше причината да изгонят точно Вас? Мислите ли, че българите не сме толерантни към различните и че не признаваме успехите на останалите?
Не желая, не искам и не мога да тълкувам какви сме ние, защото ние сме много различни хора. Аз досега не съм се сблъскала с хора, които са показали негативни чувства към мен, към човека, който съм, към живота, който живея. Въпросът защо изгониха точно мен - е един въпрос, който аз изобщо не си задавам. Просто такова е било гласуването. Аз изпитвам само благодарност и нищо друго.
Конкретната цел, която сте си поставили преди  да влезете в къщата, е да покажете, че е важно човек да бъде открит пред себе си и останалите. Мислите ли, че това се разбра и че успяхте да вдъхнете увереност на хората с различна сексуална ориентация в България?
Аз не мисля, че умишлено това беше моята цел, но когато се озовах вътре, нещата се промениха. Човек взима решения, които малко или много са неосъзнати, но има някаква цел и предполагам, че по някакъв начин съм събрала достатъчно смелост да се изправя и да покажа, че човек трябва да бъде силен. Може би исках да покажа на моите родители, че те имат достатъчно причини да се гордеят с мен, за това какъв човек съм, не заради професионалните ми успехи. Много исках моите родители да видят това, което много други хора виждат в мен и да ме приемат такава каквато съм. Затова ги поставих в тази ситуация. И днес те са страшно горди с мен, сякаш за втори път им се ражда дъщеря.
Кой трябва да спечели?
Ако говорим за хората, които влязоха в къщата като така наречени випове, мисля че Орлин е един човек, който показа хубава и  доста спокойна страна от себе си. Той не е конфликтен, успява да се овладее и мисля, че от хората, които са вътре, той би бил най-правилният човек.
Камелия реагира доста остро на напускането Ви, заяви, че целият български народ е тъп. Вие как бихте коментирали това?
В момента, в който го чух това нещо просто се хванах за главата. Усетих колко й е трудно и колко ще й бъде трудно, защото тя сподели, че няма да може без мен. Точно тези последни дни стават доста тежки, енергията в къщата се променя.  Всеки вижда финала, но финалът всъщност е далеч, всеки усеща чувството за борба.  Аз напуснах по начин, по който тя не беше пожелала, въпреки, че се опитах да я подготвя. Тя е човек, който никога не е стоял пред публика, не е трябвало да контактува с тази публика, тя не знае  колко красива е тази публика -  знае го само от мен. Думите й бяха свързани с голямо разочарование. Хората са тези, които хранят нас артистите, това са хората, с които обменяме енергията си, когато сме на сцената, когато пеем и когато гледаме как очите им трептят и как искат още. Тя е напълно наясно, защото и тя е била човек от публиката.
Споменахте публиката, коя повече ви харесва - българската или европейската?
В България съм имала само един концерт - с група „ТЕ” в Плевен за празника на града. Направихме страхотен концерт и имам чувството, че цял Плевен се изсипа на площада. Може би  фактът, че от  21 години за пръв път бях в Плевен и пях, може би, защото изпитах животинска гордост от себе си. Най-накрая пяхме една песен с Преслава -„Лудо младо” и цялата публика запя. Аз започнах да плача и стана един невероятно емоционален край на концерта. Това нещо ме зареди за много дълго време.  Аз в Германия по-рядко съм имала такива изживявания, защото животът ми там не е свързан с такива чувства.  В Германия много по-често имам изяви, но не е лесно да излезеш на сцената и час и половина да държиш публиката под пара.  Няма по-хубаво нещо от това да се стараеш за публиката, да дадеш всичко за публиката и хората да си тръгнат изморени, дори по-изморени от теб.
Бихте ли останала да живеете в България за постоянно?
Заради публиката не трябва да оставам да живея в България, защото аз винаги мога да се връщам и да бъда тук.  В същото време в тези години на толкова лесно преминаване на граници вече няма такова значение къде живееш.