Карбовски
Вкопчванe

Мартин Карбовски | 16/11/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Марковска, иди си! Какво е това вкопчване ?

Вкопчване във властта и поста неразбираемо за повечето хора. Вкопчване, отчаяно и нагло, желаещо да се получи на всяка цена, независимо от достойнство и човешко мнение. Вкопчване - чиновникът е копчето, държавата е дрехата. Заедно стоят накриво, не си отиват, но копчето остава вкопчено, сякаш е родено да лъщи точно там.
Веднъж правих репортаж за един дом за сираци, където двама директори не спираха да се топят и карат, кълняха и се биеха пред очите на децата. Бяха се вкопчили в идеята да са директори на дом за сираци. Бре, да му се не види - защо?! Питах ги колко е заплатата за шеф на приюта - някъде към 300 лева беше тогава. Ами вие и на помощи щяхте да живеете с толкова!
По-късно разбрах - само едно-единствено холандско семейство пращаше на този дом по 3000 долара на месец. За другите спомоществователи не питах.

Държавата се обърка. Премиерът три пъти каза, че съмнението остава и някой трябва да се откаже от назначаването. Президентът си тръгна от заклеването на конституционните съдии - какво още трябва да се случи, за да се откаже Марковска от поста си? Защо й е този пост? Защо й е тази власт? Да не би да й се полага по рождение?
Да приемем дори, че Марковска е очернена - живеем на място, където за всеки има по три кирливи ризи и всеки ги дава с радост на ближния си. Дори да е несправедливо обвинена във връзка с компрометирани лица - излез, обясни защо толкова много я искаш тази власт. Чиновникът е неговорещ наглец - той няма да обясни нищо, той не е свикнал да обяснява, да се обясняват ония - от другата страна на гишето. Вкопчването е мълчаливо, на инат, със сумтене и с тихи ритници към всеки, който се опитва да те пита нещо.

Реално президентът с този отчаян акт от вчера се опитва да се меси на съдебната власт, независимата. Но трябва да се меси - има съмнения, за които в нормална държава на госпожа Марковска няма да й дадат и кокошия съд в махалата. Марковска признава съмненията - някой е ползвал нейна служебна карта. Край с обясненията - който не може да си опази служебната карта, дали ще може да опази държавата от бандити и престъпници. И още - човекът, който ползва картата на Марковска, не е обикновено циганче, изхитрило се за две тулумбички да се прави на милиционер. Още един повод да питаме - с кого спи държавата - погледнете интимните приятели на съдийки и прокурорки и ще се досетите кой мачка делата и защо нямаме правосъдие.Просто се е случвало и друг път.

Госпожо Марковска, идете си - с цялото ни уважение ви молим - иначе всички ние ще си тръгнем след президента. Той няма къде да отиде - ще се прави на президент още четири години. Но ние, които виждаме това, което правите, това, което причинявате на държавата - ние се чувстваме леко обезсилени и гневни. Безсилният гняв към властта в тази държава ни прави бегълци, не емигранти. Не му трябва власт на човека, ако е извоювана безчестно и недостойно, не му трябва дреха на копчето, ако не е тази дреха. А дори и да сте най-чистият съдия - пак си идете. В името на държавата, която вече сама се обърква от наглостта на чиновниците си. На този пост просто ще бъдете "онази, която стана конституционен съдия напук на хората". Напук на всички. А власт напук на всички е много опасно нещо.

 



Други статии от този автор



Коментари