Актуално
Рапсодия в жълто

--- | 19/11/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

 Соня Колтуклиева e журналист, пътешественик и един от  атрактивните съквартиранти в къщата на тазгодишния VIP Brother. Започва журналистическата си кариера във в."Труд", а в предаването на БНТ „Шок” е партньор на Светослава Тадаръкова. По-късно Колтуклиева създава свое авторско предаване „Партньорство за бизнес”, с което обикаля планетата. Среща се и прави интервюта с мултимилионери и президенти, прониква дори в империята на Бил Гейтс, а през 2001 година влиза в политическия пиар. Тя е един от най-безпощадните критици на Бойко Борисов и Симеон Дянков, както и на техните предшественици, защото смята, че журналистиката е "гласът народа срещу всяка власт". Определя се като биткаджийка и като fashion victim, но казва, че никога не е следвала модата в журналистиката. Застава твърдо срещу стила на анонимните славоблудци.

Въпреки внушителната си биография Колтуклиева се прочу за широката българска аудитория едва след като прекрачи прага на VIP Brother.  За Lenatatа.com тя разкри повече за жълтата преса, малко за войната и с Кристина Патрашкова и част от впечатленията си за престоя в къщата на VIP Brother.
 
За битката с в. „Галерия” и жълтата преса:
Всичко започна от една моя публикация в сайта ми Bulgaria-news.bg, която гласи: „Свършиха флашките, паднаха тиражите – Галерия отърчаха при Бойко”. Тогава журналистката Кристина Патрашкова (главен редактор на вестник „Галерия”) и Явор Дачков решиха да си отмъстят и публикуваха адреса на дъщеря ми, която живее в Лондон. Там получих множество анонимни заплахи срещу дъщеря мен и нея, които толкова ме травмираха, че отидох в ГДБОП, за да търся помощ.
В последствие при влизането ми в Къщата на "ВИП брадър" на 17 септември,  иронизирах Кристина Патрашкова за връзката й със затворника Алексей Петров, обвиняван за главата на българския криминален Октопод. За мен Патрашкова е една съсухрена, смазана жена на средна възраст, която няма дух, в нея няма секс, няма любов – тя от дива котка се е превърнала в сива мишка.

 За журналистиката: 
Тук, в България,  журналистиката се е превърнала в наказателна рота. Развихря се медиен рекет. Т.нар. бяла преса ужасно е пожълтяла. Популярността е много важна, за да те слушат хората. Но ние тук преминаваме всякакви граници, за да бъдем чути! Не бива да се измисля, не бива да се вреди и не бива да се издевателства над известните личности. А такива псевдожурналисти като Еми Мариянска  днес са тук, утре – там и навсякъде сеят омраза и гняв. Лошото е, че една Еми Мариянска взима превес над една Валерия Калчева, например, която също работи в таблоид, но има съвършено различни принципи на поведение в журналистиката... В Лондон за изневяра, сексуална, политическа или религиозна принадлежност, никой няма право да пише дори инициалите на замесените в скандала, защото това се преследва от закона. Видяхте сега какво стана с грешката да бъде обвинен депутат в педофилия - подаде оставка шефът на БиБиСи, а на потърпевшият ще бъде изплатено огромно обезщетение от медията. А тук търговията с влияние през медиите стана чудовищна, тя вреди на всички, изкривява гражданското общество, прави политиците зависими от олигарсите! Що за наглост, питам аз, но отговор не искам! Защото знам отговора и той е страшен: политиците се превръщат в заложници на медийните барони. Казах и на премиера Борисов в телефонен разговор: "Медиите не са началото и края, не са солта на живота, не са двигателят на събитията. Истината е в хората. Идете сред тях, доверете се на разговорите с тях и на личната си социология...

За един от най-тежките удари върху достойнството й:
В ефира на една телевизия монополистът на българския медиен пазар Красимир Гергов ме нарече  „пачавра”. Това е последствие от мои интервюта, в които разкривах какви пари е взел Красимир Гергов от обществени поръчки от няколко министерства и как не е свършена никаква работа. Макар че мнозина ме поздравиха за поведението ми в ефир ( от Христо Стоичков до непознати на улицата) след вулгарната истерия на медийния магнат, получих кръвоизлив и бях в болница, наложи се спешна операция, която ме извади от нормалния ритъм на живот за 6 месеца... Ходих на психолог в Лондон, за да мога да преодолее емоционалната травма, предизвикана от бруталната обида. Заведох и дело срещу Красимир Гергов през декември миналата година, първото заседание е насрочено за декември тази година. Адвокатът ми ме предупреди да си мълча, но не ме е страх да кажа, че Гергов е търговец на влияние и пътеводна светлина на медийния рекет.   

За VIP Brother:
И в къщата, както в живота - доминираха притворни хора, които нямат смелостта да застанат с другия в открита словесна схватка, спотурят се по ъглите и злословят. Така постъпваха Кристина Патрашкова, Марияна Попова, Юлиян Константинов... накрая от сладка компания се превърнаха в озверели съперници. Фънки пък е олицетворение на заешката "смелост" на българския мъж - "пие, пее и се зъби на тирана", но когато е защитен, когато безнаказано удря по-слабите, когато не получава съпротива. Стигна се дотам Люси да защитава Никол от пияния Благой, а стокилограмовият Фънки се изпокри.  Но не съжалявам нито за момент, че е влязох в къщата. Благодаря на Биг брадър, че ме извади първа, преди битовизмите и омразата да изгонят от Къщата добрия дух на общуването. Фънки ме е номинирал с думите: „Много е интелигентна, обаче изисква внимание, когато говориш с нея трябва да внимаваш, да се напрагяш....пък и много се преоблича". Да, животът изисква внимание, мразя плъзгането по повърхността и удобното папагалстване. На всички казвам: за да се съглася с теб - убеди ме. Аз имам право на избор и право на грешки. След участието си установих, че съм станала изключително популярна, хората ме разпознават и заговарят навсякъде - от самолета до цветарския магазин. Давам си сметка колко това задължава, защото очакванията към мен ескалират... Не се уморявам да разговарям с всеки, да слушам и да коментирам... Оттук нататък май ще живея в един отворен "Биг брадър".
 
Професията:
Отричам журналистиката, която лепи етикети. Тя е лесна и създава светкавична популярност. Но отдалечава хората от Истината... Мразя журналистиката, която се смята последна инстанция на истината... Медийните манипулатори, от които трябва да се пазим като от чума, искат да принудят аудиторията да попива техните внушения, искат да превърнат хората в примитивни термити, които се хранят само с тяхната "истина"... Отвратена съм, че публичното фелацио се превърна в най-разпостранения жанр на българската журналистика. Уплашена съм, че младите репортери се раждат с опасна доза сервилност, която се превръща в смазваща автоцензура и с това преборване няма... А издателите на таблоиди са професионалисти, но нямат сензори за болката, достойнството и честолюбието на другите. До момента, в който не засегнат тях самите, разбира се... Затова собствениците на булевардни вестници са милионери. Но са самотни и тъжни хора, повярвайте ми.

В България всичко е пресолен медиен миш-маш. Т.нар. бели вестници публикуват голи снимки, т.нар. жълти вестници правят сериозни разследвания. Къде е границата между сериозната и таблоидната журналистика, всъщност?! Порочната гонитба на тиражи и трафик убива професионализма и превръща в норма на поведение измислицата, злословието, словоблудството, отмъстителността... Наскоро не издържах и се обадих на главния редактор на един популярен сайт, заради заглавието: "Само тук можете да видите как горя автобуса с децата!”  Ужас, какъв е този възторг от човешката мъка, какво е това опиянение от броене на трупове... Трябва да се четат тези гадости, да се опровергават и да се съдят авторите им... защото безнаказаността мотивира Лъжата... Едно време ни беше срам да не сбъркаме, защото ще се изложим пред колегите си, ще подиграват вестника ни... Сега чувството за принадлежност към една прекрасна професия се изроди в медийни войни за влияние, което да се изтъргува в името на бизнес интереси... Печално е.
 

 



Други статии от този автор



Коментари