Разграбената България

Който не се учи от горчивите уроци на историята рискува да ги повтори. Като народ трябва да си зададем въпроса, защо загубихме целия ХХ век във войни и взаимно преследване. Няма период в българската история, в който ударите срещу народ и държава да се нанасят от външни сили, а не от една група хора, която въоръжена с „идеологически” и „политически” лозунги се нахвърли, разграби и присвои богатството създадено от поколения българи. Това стана пред очите на всички и под светлината на прожекторите. Всички тичаха по-бързо да продадат или предадат богатството, на което те бяха стопани на „добри” чичковци-бизнесмени, които щели да отворят сейфовете си и да ни направят богати.

Българинът смяташе, че всичко което имаше като социални, икономически и духовни завоевания при социализма му се запазват, а като бонус за неговия антикомунизъм богатия Запад ще му бърше сополите и ще го възнаграждава за прогонения социализъм.

Така българинът не разбра, че го връщат в минали времена и реставрират хилядолетната схема – хитрият живее от глупавия, а глупавият от труд. Тази схема бе закрепена в правна система, която прогласи равенство пред закона, а скри неравенството вътре в закона. Днес ние живеем във варварски капитализъм от периода на първоначалното натрупване на капитал и богатство, а „демокрацията” се оказа най-страшната власт – властта на парите. Това се нарича ДЕМОКРАТУРА, която имитира, че властта и вземането на решения са в ръцете на гражданите.

Повече от 20 години българският народ е залят от информация за грабежи на банки, индустриални и аграрни активи и т.н. Всичко това минаваше и минава все още като „декомунизация”. В крайна сметка се оказа, че корените на социлизма били „горчиви”, а плодовете му много сладки. Като отвързани от синджир бесни кучета, политици, социолизи, политолози, журналисти се нахвърлиха върху останалото без правна и политическа защита национално богатство, като преди това доведоха българския народ до състояние на будна кома.

България на 10 ноември разполагаше със 110 милиарда лева в индустриални активи и около 40 милиарда оборотни средства. В тези числа не влиза земята, която при социализма нямаше цена (за сравнение по царската статистика на 9.ІХ.1944 г. индустриалните активи на Царство България възлизат на 5 милиарда лева).

Схемата вече е до болка позната и известна.

Първо: Социализмът и държавата бяха обявени във фалит и катастрофа. Сработиха няколко схеми – изкуствено се създаде криза в енергосистемата, скриха се продоволствените фондове поради очакваното шоково покачване на цените, народът се насъска срещу „номенклатурата”, на която се преписаха митични богатства и влогове в швейцарски банки и имоти в най-атрактивните курорти по света.

Второ: Без никаква необходимост се обяви мораториум на плащанията по външния дълг без до този момент да сме имали забава или просрочия по плащанията, с което се целеше да се илюстрира „фалита” на държавата. След това започнаха по договаряне срещу комисионна плащания на избрани банки.

Трето: Закри се Външно-търговска банка както и външно-търговските организации (пак под лозунга за декомунизация). Така се скриха следите на онези 4,5 милиарда долара, които се дължаха на България от сключени сделки при условие на разсрочено заплащане (от Ирак – 1,5 милиарда долара, от Либия – 500 милиона долара, както и очаквани постъпления от другите арабски, африкански, азиатски държави и особено от съветската страна). И до днес е неясна съдбата на 1,4 милиона долара резерв на българската държава в швейцарските банки.

Четвърто: Нанесе се тежък удар върху имунната система на държавата – закриха се решаващи разузнавателни и контраразузнавателни структури на Държавна сигурност, които осигуряваха защита на националната собственост.

На две срещи с МВР Петър Младенов и Александър Лилов приписаха „тежки грехове” на служителите на МВР. Никъде по света няма случай, когато ръководители на държавата да прехвърлят вина и отговорност и да преследват офицерите, които са се клели да служат на същата тази държава.

В тази ситуация особено негативна роля изиграха кадрите на преименуваната в БСП някогашна комунистическа партия. От позициите на дипломатическата, експертна и езикова подготовка те влязоха бързо във връзки с политическите, корпоративните и разузнавателни централи, пред които заявиха: Ние, никога не сме били комунисти, а само експерти и ние сме тези, които можем да застанем и да спрем комунистическата партия, която е „сталинистка”, „живковистка” и „кагебистка”. В тази надпревара в борбата за власт и пари СДС изостана, защото те все още нямаха подготвени кадри за „деликатна” работа и контакти със западните централи.

В СДС се водеше битка за власт между тези, които бяха по „наследство” антикомунисти, минали през терора на национализацията и насилственото коопериране, и тези, на които предстоеше да си напишат „антикомунистическите биографии” като Иван Костов и цяла кохорта от хора на комунистическите идеологически катедри, които и до днес са „непримирими” антикомунисти.

Така се извърши подмяна и ние днес нямаме автентични национални сили и партии, които да защитават националния интерес на българския народ. Голяма вина и историческа отговорност носи екипът на Андрей Луканов. Докато СДС се бореше за политическа власт, цялата икономическа власт и информация за националното богатство се съсредоточи в ръцете на кадрите от БСП, които имаха пълната банкова, пазарна и технологическа информация. Когато Иван Костов обяви грабежа, наречен „приватизация” схемите за присвояване вече бяха разработени и узаконени.

Особено тежка отговорност носят партиите и синдикатите, които скриха, че зад така наречената приватизация се крие отнемане на правата и функциите, които имаха трудовите колективи-стопани върху производствената, социалната и пазарна инфраструктура, която безпроблемно осигуряваше заплати, работническо здравеопазване, работническо хранене, работническа база за отдих и възстановяване и т.н.

Какво остана от социализма днес? Отговорът е жесток – НИЩО. Това, което бе постигнато в дългогодишни битки и борби е отнето цинично и брутално. Резултатите от прехода все повече будят гняв в българското общество. Многомилиардните влогове са в ръцете на пет-шест процента от населението, а над 80% от населението едвам спестява за погребалните си нужди. Днес ние сме на 5-то място по смъртност в света и на 202-то по раждаемост. Едва ли трябва да си задаваме въпроса какво бъдеще ни настига след близките 10-15 години. Никога в своята история България не е губила в мирно време население. Кой ще носи отговорност за това, че по данни на ООН ние заемахме 29-то място в света по качество на живота – доходи, потребление, достъпност до здравеопазване, образование, култура и изкуство, а сега заемаме 74-то място (красноречива илюстрация за духовното и физическо здраве на нацията са завършилите Олимпийски игри).

Едва ли е необходимо да трупаме тревожни негативни тенденции - ние загубихме продоволствената си база, индустрията, банките, нанесохме тежък удар върху църквата, армията, здравеопазването и образованието. Това стана без война и без чужда военна сила, която едва ли би имала успех, за да достигне такива зловещи резултати.

Ние, Съюзът на комунистите смятаме, че първостепенно условие за нашето оцеляване е да се обърнем и да преосмислим собствената си история от изминалия ХХ век, още повече че догодина се навършват 100 години от първата национална катастрофа – поражението от Междусъюзническата война. Няма да имаме успех, ако не потърсим помирение и общ прочит на историята от националните сили, както до 9 септември, така и от националните сили след 9 септември. Стига сме се делили на „сталинисти” и „хитлеристи” и размахвали плашила и от Изток, и от Запад. Все по-очевидно става преместването на геополитическите сили и централи от Запад на Изток. Ето защо ние искаме да поставим в дневния ред на обществото постигането на баланс между Европейския съюз и Евразийският проект.

За тази цел трябва да заставим тези кучи синове партиите да престанат да се боричкат за власт и пари. Необходима ни е мъдрост, самообладание и спокойствие, за да се изправи народът и да намерим верния път.