Добротата ще спаси света

Семейство с две деца от разградско загубва дома си и има вероятност да остане на улицата през зимата. Стига се дотам, защото братът на Светослав - мъжът в семейството, е психично болен, от 20 години има диагноза параноидна шизофрения. Той живее в къщата им заедно с тях. Но е опасен и не се лекува. Случва се да заключва децата на брат си в мазето, също така и да ги удря. Уплашени за безопасността на децата, а също и за своята, след множество заплахи, родителите решават да напуснат собствения си дом. Пред дилемата дали да рискуват живота си или да живеят на улицата, избират по-малкото зло, а именно – да останат без покрив над главите си. Житейската драма се развива в малкото разградско село Юпер , където и намирането на работа не е толкова лесно. Така, останало в безизходица, семейството е приютено от техен съсед, в къща която е обявена за продан. В момента, в който се намери купувач, подслонените ще трябва да се изнесат на улицата. Цената на къщата, която обитават в момента е 1500 лева.  

Тази история е прочетена от Александра Колева - ученичка в 7-ми клас на софийското 132-ро училище.  Преди няколко седмици тя вижда статията във вестника и решава, че може и трябва да помогне. Споделя идеята си с още две момичета – Виолета Апостолова и Радослава Ганчева – ученички от същото училище, в 11-ти и в 12-ти клас. Те се отзовават веднага и решават да започнат инициатива, за да направят най-хубавия коледен подарък за семейството на Светослав – искат да съберат пари и да им купят дом. Отначало ученичките  мислели, че всичко ще бъде много лесно. С течение на времето обаче разбират, че никой не дава пари просто така... или просто за благотворителност и за добро. С помощта на директорката на 132-ро училище младите благотворителки започват да търсят спонсори и фирми. Но се оказва, че никой не се отзовава, ако инициативата не е отразена от национална медия... Изводът на ученичките дотук е, че пари дават по-бедните хора, а тези, които имат - не дават. Досега кампанията им се случва така – направили са два плаката и са ги сложили в училището, а през междучасията обикалят по класните стаи – разказват историята на всички свои съученици и търсят съмишленици.

Момичетата разказват, че в 132-ро училище се намира и Първа частна английска гимназия. Там, на втория етаж на училището, учат по-заможните деца. Деца, които идват на училище със скъпи коли, скъпи дрехи и мобилни телефони, които струват повече от къщата, в която живеят Светослав и семейството му. Младите благотворителки се насочили и към тези съученици. Едно от богатите деца им обещало, че ще даде всичките пари. После Вили случайно чула, че същото богаташче казало, че ще купи къщата и после всеки месец ще иска наем от 100 лева от семейството...

Оказва се, че Александра, Вили и Ради дори не са сигурни, че хората от село Юпер съществуват. Не са ги търсили, нямат представа дали историята им е точно такава, каквато я описват във вестника. Вярват, че там някъде има хора, на които трябва да се помогне и искат да сбъднат най-голямото желание на семейството. Искат да ги изненадат, без да търсят облаги за себе си. Ради споделя, че е готова дори да се откаже от коледните си подаръци, за да съберат необходимите средства.

Дотук ученичките са събрали 40 лева. До постигане на благотворителната им цел остават още 1460.  Средства и вещи се събират всеки ден до 14:00 часа в библиотеката на 132-ро СОУ.

Следва продължение