Карбовски
Писмо до СЕМ

Мартин Карбовски | 29/11/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Ето нещо, с което не се справи правителството на ГЕРБ. Чиновниците стават все повече и за да регистрират полезността си налагат свръхрегулации навсякъде и без да знаят какво правят. Всеки работещ човек от своя си бранш знае това и може да ви го разкаже.

В тази страна умират деца всеки ден. Ако четете малките дописки по вестниците ще ги видите – бащи убиват с метли, деца се давят  през лятото, горят като факли през зимата. На фона на ужасяващата действителност има хора, които вместо да работят по казуса „деца в опасност“ се грижат за друго – да не би например, някой журналист да наруши правата на детото, докато го снима. Докато го снима как живее или как умира.

Има забрана да се снимат деца без съгласието на родителите им. Страхотно – родителите у нас сякаш винаги знаят кое е добро за техните деца. Съгласни сме, пишем декларации, родителите ги подписват. Но ето ви казус за СЕМ – ако една майка иска да продаде детето си и ние го снимаме тайно – каква декларация мога да искам от тази майка?

Друга майка продава дъщеря си на гърците в Сандански. Офертата е секс с майката или дъщерята. Или и с двете едновременно. Още една декларация искате ли? От кого да я взема?

Трети баща е пребил детето си. Снимаме синините. Бащата обаче не подписва декларация, че е съгласен да се снима детето му – казва ни, че това е лоша реклама за него. Бихте ли детето си? – питаме ние. Не коментирам, казва бащата. Ти не коментираш, но камерата е записала плачещото ти дете. И хората, които трябва да разкажат как баща пребива детето си са възпрени от закона. Същият закон не може да спре побоя обаче.

В тази страна нещата не се променят. Просто се забраняват. Истината се смита под килима. Сигурно ще кажете – защо ни занимаваш карбовски с вътрешноведомствени глупости. Снимай животни, като не можеш да снимаш деца. Сигурно сте прави. Само че трябва да знаете – цивилизационният индекс на едни хора в една страна зависи от това как се отнасяме към бедните, болните, старите и децата. И животните, и жените – да, но нямаме време за тях. Дайте да спасим децата.

Не исках да го разказвам, но ми се случи нещо хубаво. Преди две години показахме една майка от Сандански, която продаваше своето новородено бебе Калоян. Нарушихме закона – показахме бебето в ефир, без майка му да е подписала декларация за съгласие. Днес същото дете, след много битки и убеждаване на институции, е осиновено щастливо и живее далеч от майка си - Продавачката. Днес гражданинът Калоян се казва Божидар. Повече законът не ми дава право да разказвам. Успех, Божидаре.

Всеки сигнал, бил той от журналист или от съсед, за това как се гледа едно дете, е важен. Именно защото всеки ден у нас деца умират нелепо. А ако не умрат, отношението към децата у нас е пълно със злокобно насилие. И безсилие от страна на институции. Оправете всички цигански махали – после регулирайте телевизиите. Иначе става идиотска работа.

Идиотска работа е и да накажеш Гала и предаването й, защото Сашка Васева казала нещо неприлично пред децата си – също поканени в ефир. Ами накажете Сашка, защо наказвате преносителя на лошата вест?! Това работите вие – наказвате хората, които показват неща, които явно не харесвате. Само че проблемът не е в телевизора. Не е и във водещата.

Днес една майка живее с детето си на гарата в Стара Загора. Бездомници като Гаврош и Козета, тези хора са приютени в къщата на смилилия се Бай Дончо. Хубав човек. Някъде в разговора става ясно, че майката все пак плаща наем – с тялото си... към Бай Дончо. И веднага изскача бюрократски проблем – защо водим този разговор пред детето. Как журналистите ще увредят едно дете на три години, понеже са споменали думата „проституция“ пред детето. Детето вижда, чува и живее сред много по-страшни неща, но регулацията не ги вижда, тя преиграва, глобява, заплашва само с една единствена цел – да не се разбере как живеят тези деца, какъв е риска, каква е лошата практика, която трябва да се промени.

Малък щрих към детето – то мечтае за кренвирш. Когато тази държава промени именно тази детска мечта – тогава ще спра да ги снимам и интервюирам. Разбирате ли – мечтата за храна стига до кренвирша. А вие регулирайте, регулирайте, дано се нарегулирате.

Имате право да сте чиновници – ако си свършите работата, децата в риск ще изчезнат и няма да се налага дори да разказваме за тях. С кого се бори чиновникът – с майките-продавачки, с бащите-насилници или с телевизията и вестника, които разказват за децата-жертви? На чия страна сте, чиновници клети?! И колко пъти ви валя дъжд и сняг в махалата, за да ви признаем грешните пари на данъкоплатците, които взимате?!

Децата обаче имат право да НЕ бъдат продавани, да НЕ бъдат бити, да НЕ проституират, да НЕ спят на гарата. За да спре изрващението с децата, трябва първо да се разбере за него, да се дефинира. След кратко размърдване на иституциите в началото на мандата на ГЕРБ, сега същите отново борят Карбовски и гонят Михаля, докато децата измират или стават социални олигофрени.

Глупави, бездушни, бюрократски правила, по-лоши от социализъм. Кафкиански истории за деца в омагьосан кръг, осъдени от обществото да бъдат парии презрени. И по средата – журналисти вършат работа на институциите. Случва се често. Вместо институции да помагат и да скачат преди да е извадена камерата.

Обещавам, че ще нарушавам закона. Ще публикувам в интернет истории на деца, които са забравени от Бога и държавата и ще публикувам имената на чиновниците, които не искат техните истории да се знаят. Това е писмото ми до СЕМ. Утре ще ме поканят на една кръгла маса за проблема с отразяването на децата и техните проблеми по телевизиите. Друго нещо не можахме да измислим... Оставете ме да работя, а?!

 



Други статии от този автор



Коментари