58 срещу 7 милиона

Опишете ми в каква страна живеем! Накратко: първи сме по брой на собствени жилища и сме втори по външни тоалетни. Така живеем всички – от първия циганин до последния вицепрезидент. И още едно описание накратко – у нас се извършват най-гнусните и рецидивиращи престъпления на контитента, но искаме милост за убийците си. В ред ли сме?!

Каква е тази идея да се отмени доживотното наказание без право на замяна? Добро намерение като строежа на европейски дом в условията на никаква канализация и амнезия къде да се слагаше тоалетната чиния. Занимаваме се с теми, които въобще не са на дневен ред. По-важно е в случая, например, какво работи вицепрезидентът, та успя да измисли крайно наложителната тема с доживотните.

Става дума за 58 човека, които са убили повече от един път по особено жесток начин. Това малцинство днес определя дневния ми ред. При положение, че ако нападнеш доктор, ще лежиш 15 години, при положение, че ако ритнеш куче можеш да лежиш три години, остава да разберем логиката на това - като убиеш дете дали да лежиш петнайсет или двайсет години? Като убиеш втори път дете отново ще ти дадат петнайсет години. Можеше да си спестите второто дете и неговото убийство – стига да не сте толкова либерални, в страна, където престъпленията са вид консерватизъм. Какво ще се получи – просто ще създадем свобода на рецидива, ще поставим на държавна издръжка всеки, който има идея за убийство. До другото убийство.

Аман от либерални идеи – не съм вярвал, че ще го кажа! Искам да срещна вицепрезидента Маргарита Попова в махалата, където живеят хората и да я питам колко да дадем на един изверг убил и изнасилил вече 2 (две!) стари жени.  Как да осъдим и колко малко да дадем на бащата, който уби тази седмица детето си с дръжка на метла, защото детето му е поискало хляб? Грижата за извергите минава всякаква граница – правим се на толерантни, докато ни изнасилват, и грабят, и мачкат. Това са двата свята - на управляващите със сините лампи и на тези, които живеят на свещ – те дори не управляват емоциите си. Затова убиват и влизат, и излизат от затвора. Да влизат и да излизат - това искат държавните чиновници, за да има повече работа за тях и адвокатите у нас.

Без емоция – просто адвокатската мафия иска да има още един коз докато обслужва престъпници. Убивайте братя, ще лежите от три до осем. Най-българска е репликата „Ще те убия и ще те излежа!“. Сега тази реплика става свръх-реализъм. Наистина ще ни убиват и ще ни излежават, после ще излизат, за да ни довършат като на филм. Либералността на това място стига до налудности, спрете се!

Гледам дискусията по този повод и си мисля колко културно се води тя и как мизерно и срамно умираме. В същото време Полша кастрира химически педофилите и вчера забрани ритуалното клане на животни  – ама няма „евреите са недоволни“, няма „мюсюлманите се развълнуваха“ – свободолюбието, човеколюбието и толерантността имат граница дори в християнството. Защото в Библията се казва: като те ударят по едната страна - обърни другата. А не се казва – като ти отрежат едната глава, подай си и другата. Помислете върху това – как ни управлявате, с какви идеи. И вижте кого управлявате – отгоре пеят химни за човеколюбие, отдолу се избиват като животни. Постъпете библейски – когато някой не иска да живее като нормален човек просто държавата трябва да го промени и застави да е нормален. Или да даде на другите възможност да живеят нормално. О, да - забравих че у нас вече сторици пъти предефинирахме нормалното и го унижихме до смърт. Писна ни от толеранс към 58 човека, докато други седем милиона са затворници на страховете си. Госпожо Попова – разгледайте картата на Европа и ми кажете къде на друго място различно от България има повече изнасилвания на стари хора и убийства на деца по най-нелеп и жесток начин? Това беше проблемът, госпожо Попова, разберете ни. Дайте шанс на 7-те милиона, това е малката цифра, а не другата.