Борба за излизане от сянката на Европа

Стиска ли и на България да помълчи, когато Америка я кара да говори.  Това тия дни трябва да е нашият повод за гордост пред света. Критиците да помълчат за малко. Тази седмица се състоя среща на върха. И ние попаднахме там. Тази среща беше историческа, колкото и да не и се иска на опозицията. Имаше десетки интерпретации за тази среща. И най-важното - имаше огромни очаквания да ни натиснат да кажем, че терористичният акт в Бургас е дело на Хизбула. Което щеше да взриви отношенията ни с Палестина и арабите. Но явно не сме казали, онова, което са искали да чуят. Можеха и за шистовия газ да ни натиснат... Екстрактите за протокола от срещата между Борисов и Обама обаче бяха лаконични и позитивни. И натиск или навеждане нямаше. Изненада за опозицията и за много други хора.

Дано не бъркам, но последния път, в който се почувства, че България има топки и ги демонстрира пред Великите сили беше, по време на премиерстването на Иван Костов -тогава той отказа да приемем албанските бежанци от Косово, както и да дадем въздушен коридор за самолети към Косово. Той взе решения, които не бяха „балансирани” нито със САЩ и Русия, нито с НАТО и ЕС, нито със Сърбия или Косово. Ей, така – бяха си наши, български решения. И Костов не сбърка. Малко такива събития има в най-новата история на България, които да те накарат поне за една минута да се гордееш, че държавата ти току виж е на правия път. И се опитва да бъде независима. Има такава севернокорейска поговорка – трудно е да си заек между два слона.

Борисов получи и още едно рамо – похвалиха България във вестник  „Файненшъл таймс”. Похвалиха ни за това, че не създаваме проблеми на Съюза. Разбира се, ние си знаем, какво ни струва това, но от нас са силно доволни, че поддържаме стабилност на мизерията. Ще цитирам само няколко фрази от публикацията, които показват имиджа на страната пред света: „остров на спокойствието”, „една от трите държави, заедно с Финландия и Дания, изцяло покриващи критериите от Маастрихт за членство в еврозоната”, „следващите парламентарни избори настоящото правителство може да се окаже първото в посткомунистическата история на България, спечелило преизбиране”, „усещане за напредък”, „за разлика от съседните Сърбия, Румъния и Гърция, България не е поискала международна помощ”, „борба за излизане от сянката на Европа”...

Не само опозицията и критиците на правителството се изненадаха. Според мен и  самият Борисов остана приятно учуден от визитата и похвалите. Сигурно като си свикнал да ти скачат на главата вкъщи е нормално да мислиш, че и навън няма да ти се усмихнат.

Трябва да бъдем обективни – да покажем капка независимост не е достатъчно, трябва ни и  самочувствие. Защото това е единственият начин да се измъкнем от задния двор на Европа.  Българската история показва, че всеки път, когато сме се навеждали да угодим на някоя велика сила, са ни пошляпвали за десерт и са ни натиквали на още по-тъмно. Словосъчетанието „национален интерес”, трябва да се подплати с „национален характер”. Може би тази седмица за пръв път от много време насам показахме, че имаме такъв. Разбира се, няма да забравим – успехите на това правителство се плащат солено от цялата нация. И ако навън образът ни е стабилен, трябва да опитаме да оправим нещата и отвътре. Как ще стане това? Със стабилност и бързина в реформите. Защото за повечето българи няма значение каква ни е фасадата пред света – важно е колко дупки на колана останаха докато се опитвахме да се харесаме на госпожа Европа и чичо Сам.