Смъртни присъди БГ 2012

Отмяна на доживотния затвор без право на замяна – тази тема предизвика дискусии сред властта и обществото напоследък. Lentata.com се обърна към онези, които са преки потърпевши от присъдите в България. Оказа се, че според голяма част от тях доживотното лишаване от свобода далеч не е най-нехуманното и най-тежкото наказание, което един затворник може да получи. Публикуваме без редакция писмо от Софийски централен затвор:

Обръщам се към Вас със сигнал, в който излагам потресаващи факти за изпълнението на смъртни присъди от страна на държавното обвинение със своите действия и бездействия в правова държава като България в 21-ви век. Свидетел съм на множество смъртни случаи, които са ставали пред очите ми - в болницата на Софийския централен затвор, вътрешно отделение.

От няколко месеца се случва  почти по един и същи начин изпълнението на смъртни присъди на осъдени и подсъдими, българи и чуждестранни граждани. Тенденциозно се налага мнението на властимащите, че почти всеки един, лишен от свобода се разболява тежко,  като с ирония се намеква за симулация. Но ужасяващата истина е друга. Борбата с престъпността превръща в престъпници участниците в нея. Лошите условия за живот и липсата на хигиена, в които са принудени да живеят лишените от свобода водят до развитието на  смъртоносни заразни епидемии, които довеждат лишените от свобода до фатален край. И те умират в агония. В такава ситуация не може да се говори за превъзпитателни мерки! Това са абсурдните моменти, в които държавното обвинение прилага смъртното наказание върху тези лишени от свобода.

В тази ситуация на агония или будна кома, лишените от свобода се настаняват в затворническата болница , която няма нужната апаратура за реагиране при спешни случаи. Няма лиценз, няма печат – това е болницата, която играе ролята на морга.  Безпомощните лекарски екипи не могат да направят нищо повече от това да изпратят документално ЛКК-предложение до наблюдаващия прокурор за прекъсване изпълнението на наказанието / по реда на чл.447 т.3 от НПК/ на умиращия, който наполовина вече е в „отвъдното”. И точно в този момент държавното обвинение решава да изпълни смъртното наказание като отказва на лишения от свобода да го освободи да си умре в къщи.  В това състояние умиращият агонизира с дни, останалите мълчаливо чакат момента на неговата смърт, след което се уведомява държавния обвинител, който остава явно е удовлетворен от борбата му с престъпността.

Ние не сме ангели, но сме осъдени на по няколко години лишаване от свобода, би следвало да ни превъзпитават, а не да ни убиват. Смъртното наказание е забранено в нашата страна или поне така си мислят хората, които не са зад решетките. Ние – затворниците от Софийски централен затвор искаме нещо простичко - при  доказано болни , прекъсването на изпълнението на наказанието да се решава от съда и да бъде лишен държавния обвинител от възможността да убива осъдените чрез бездействието си .

Ето и списък на част от лишените от свобода, които си отидоха пред очите ми през последните няколко месеца в затворническата болница. Знам само техните имена, защото те бяха в моето отделение. Те обаче не са единствените, които не останаха сред живите през последната година. Вярвам, че мнозина от тях можеха да живеят още, ако бяха получили адекватна грижа... а можеше просто да умрат в ръцете на някой свой близък... не сами като кучета, зад решетките:  

1. Атанас Красимиров Гацев- починал от СПИН през 2012 г.в болницата на СЦЗ

2. Илия Георгиев Николов - починал от пневмония през 2012 г.в болницата на СЦЗ

3. Любомир Анастасов Генков , починал от пневмония през 2012 г.в болницата на СЦЗ

4. Днсеншу Неднсати Рюстем – починал от ТВЦ-путонум / туберкулоза/ през 2012 г.в болницата на СЦЗ

5. Красимир Генов Александров – починал от хепатит С, СПИН и  туберкулоза през 2012 г.в болницата на СЦЗ

6. Георги Иванов Маринов - починал от дихателна недостатъчност през 2012 г.в болницата на СЦЗ

7. Антон Марков – починал при неизяснени обстоятелства в „Царица Йоанна”

Мир на праха им.