Биг Брадър е гей.

*„Роден си в мрака

и господарят ти те чака

да му помогнеш да прецака

отново тъпия народ...”
 

Искам да обиждам Биг Брадър, да му скачам и да го псувам. Защото не искам да повярвам, че това, което ми показа този сезон е наистина тъпият народ. Може и да не съм прав, но това е сламката, за която се хващам. Искам да изляза от този филм за зомбита или още по добре – да имам имунитет, да вляза в къщата на Биг Брадър с една пушка и свитък черни чували и да стрелям в участниците Ол Старс, и да им правя големи дупки в коремите и червени петна ала Джаксън Полак по стените.

Ще пощадя македонците, които ми бяха лакмус на нормалното този сезон. Бяха като деца в свят на пияни възрастни, които ще умрат скоро и ще оставят децата си сами. Прекрасни македонци, извинете ни за всичко, което видяхте. То е разликата между нациите и хората, живеещи на километри един от друг и нямащи нищо общо един с друг.

Квадрофонична истерия! Фарс на амбициите и мечтите. Популяризиране на дехуманизацията и създаването на модел на омраза и несъпричастие. Видях енергията на мършата. Стабилността на Разпада. И интереса към стабилността на мършата. Чистото зло, управлявано от злобен гей с малко власт за известно време. Сигурно не съм прав.

Не съм прав, защото го виждам всеки ден. Какво ми е виновен Биг Брадър?! Краят на една нация като край на принципите, които биха могли да управляват човешките отношения. Адови изчадия родени от изолацията, която наричаме с грешната дума „селяния” и социални изроди, акуширани от модерната медия, която обещава да си известен с лайното си. Социопати живеещи под потната подмишница на най-лошото от ретроградното минало и най-глупавото от модерното бъдеще. Социопати нежно нуждаещи се от робство. Неистово се нуждаем от робство, братя, без значение - робство да е.

Крясъци. Некоментируема глупащина излизаща от Широката Норма. Гранични състояния, породени не от болест, а от самота и недобронамереност. Този път Биг Брадър стигна до кресчендо. След концептуално конфликтния сезон на „звездите“, тоя на обикновените хора ни показа за пореден път къде живеем. Не без помоща на злия Дядо Коледа, Сатан Клаус, който тихо се подхилкваше от тъмната стая.

Някой трябва да каже на гражданина Панайот, че му се подиграха. Заради собствената ни съвест някой трябва да му го каже и покаже. Не че той ще разбере, той не разбира и майка си, но сме длъжни да дефинираме падението на неврастеника, поставил си за цел да попадне във жълтия вестник, без дори да има какво да се напише за него. Това вече не са неразумни юроди, това са стигнали до малоумното съвършенство на Самодоволната Тъпота резултати от агонията на една географска ширина и една нация, състояща се от лабораторно изолирани индивиди и злост, злост, злост.

Трябва да изолираме в петриеви блюда феноменално активния Панайот, изключителната истерия на Стойка и доволството от себе-правотата на Близначките. Това са щамове на пандемията, която мори българите наоколо. Бактерия на социото, което ни разлага.

Роден на първи април. Такъв филм трябва да има за Панайот, заради балканската шега, която си спретнаха с него, започнала преди няколко години и завършила при Венета Райкова. Този човек трябва да бъде възпитаван и бит, не да му се внушава, че е образ за подражание. О-важнихме самоувереността на селяка, който няма нищо общо с Хитър Петър или Тил Уленшпигел, а който за слава може да яде лайна, стига да го снимат с четири камери. Този човек е нетърпимо ненаясно със себе си, трябва да му се помага, защото от този ембрион ще се роди изненадания човек с пушка, масов убиец с лоши подражатели. Сериен убиец на Нормалното.

Болестта на Самодоволната Тъпота е развила такива размери в нацията и в този образ, че вече фантазираме успехите и живота си, правим измислени тефтери с наебани жени, събираме похотливо и алчно внимание, суетно, като наемни убийци на Реалната ни Същност се вглеждаме в автопортрета си създаден от Унижаващата ни Телевизия. И се рекламираме като начин на съществуване. Как може да има такива хора? Вече не е това въпросът. Въпросът е , че повечето хора са такива.

Никакъв стремеж за свобода, за градеж, за достойнство. Плаче ми се за българите не защото не са свободни и градивни, а защото вече и не мечтаят да са свободни и градивни. Омагьосани са, на жаби са заприличали и няма кой да ги целуне в блатото на Греха и Самотата, и Кривите Образи. Българите са роби на омразата. По-добре да бяха слуги на самосъжалението след социализма. Защото за самосъжаление ти трябва поне малко самооценка и обективност.

Субективност и недобронамереност. Дислексия или социопатия, не мога да разбера как стигнахме до образа на Тризначките и трябваше ли да ги снимаме. Това сме ние обаче – поддържаме се в субективността и недобронамереността си. Не можем като тях да спрем да се ругаем и самоподиграваме. Трябва човек да може да каже една лоша дума за себе си всеки ден. Но понеже всеки ден чуваме милиардите лоши думи отвън, ние градим стена от кости, за да не стига до нас Недобронамерието. Костите на оглозганото общуване, от което остават само скелетите на взаимната омраза под един и същ покрив, на един и същ език. Срам ме е, че съм българин не заради политиците ни, срам ме от начина, по който се гледаме. А сме толкова малко, толкова малко сме.

И накрая – Четиризначката. Стойка е най-неправилният отговор, най-излишната реакция на това, което виждаме, срещаме и не е наше. По-добре да се мълчи, нежели да се крещи на Самодоволната Тъпота, защото тя се храни с лошо отношение и солени плодове от задника на Комуникацията. Стойка е образ на Що-Годе-Нормалните, които полудяват от самота и недобронамерие в тази среда, но стават и хляб за същата. Смирение й трябва на Стойка и на Всичките, на нас.

Но отде Смирение?! Всеки ден водим войната на злото – дали ще си ехиден мерзавец и ще докладваш на жълтите вестници какво знаеш за майка си, баща си, брат си и другарите си, дали ще си курва под прикритие, но ще си говориш за семейството и любовта в него, дали ще си манаф с гордо афиширана анална връзка и едновременно с това – любящ баща на момче, дали ще си Содом, дали ще си Гомор – това остана да сме и от това да избираме.

Това не беше Биг Брадър. Това е безшумна Йерихонска тръба, от която ще се срутят стените на нашия свят, в който се надявахме да се прегръщаме и да говорим на български. Няма такъв Биг брадър никъде другаде, сам той беше белязан със знака на смъртта, за която ме страх да говоря.

*„...За теб сме племе

нали така решил си преди време

да ни оставиш да се изядеме

и да се валяме в калта.”

Биг брадър е гей. Имаше едно злорадство в този сезон от страна на кукловода. Биг брадър с кеф оставяше мизерниците да се самоизядат като типичен властимащ и като диктатор в този театър на имиджовото самоубийство. Имаше и чисти образи, които за съжаление не са български. Поздравете македонците. Те не са българи. Видяхте ли им погледа на македонците, когато нашите кощрамби си крещяха и обиждаха така че бъдещите им деца да не поискат да излязат от утробите им?

Наричат ни остров на стабилността. А ние сме само петно на мизерията и омразата. Един ден ракията ще свърши и ще разберем това.

*Из песента на Венци Мицов „Не ме познаваш”