Чудото Господне

Чудото Господне
03-01-2013г.
193
Симона Милкова

Отец Стоян  от добричкия храм „Света Троица” над 8 години помага на хора изпаднали в беда. През 2004 г. по негова идея към църквата, на която е председател от 1997г., е построен приют, в който и до днес подслон намират изгубилите вяра в бъдещето си. Свещеникът подава ръка на десетки нуждаещи се, самотни майки с деца, сираци, възрастни и много отчаяни хора. Всички те намират надежда след запознанството си с християнина. Божият човек е известен с милосърдието си из цяла България. Неговият чичо, отец Георги е първият свещеник в рода на отец Стоян и негов духовен баща. Стоян е закърмен с религията, от дете той помни как чичо му превръща бащината къща в с. Жегларци в църква. През 1962 г. Стоян влиза в Семинарията, свещеници в рода му са двамата му братя – близнаците Марин и Недялко, най-големият му брат също, дори и една от сестрите му завършват богословие. Отец Стоян не кара луксозна западна кола, нито е използвал положението на божи представител, за да се облагодетелства с имотно състояние. Нещо повече - той е построил седем църкви и един манастир, нахранил е гладните, намерил е подслон за бедните, дал е утеха на обезверените...

През 2003 г. трима братя мюсюлмани отиват при свещеника да търсят препитание и подслон. Един от братята се казва Ерхан. Отец Стоян казва за него, че бил много добро и свястно момче. Тримата братя всекидневно помагали на отеца за строежите на църквите по селата. Ерхан с огромно желание и почит слушал заръките на отец Стоян и силно се повлиял от  добрината на отчето, въпреки различията в религиите им.

Ерхан е мюсюлманин, но колкото повече общува с християнина Стоян, колкото по-дълго наблюдава старанието му и желанието му да върши добрини, толкова повече на Ерхан му се приисква да промени религиозните си възгледи. Съпругата му Таня е християнка. Двамата нямали деца цели 13 години. Тя все забременявала и към края на бременността плодът умирал. И така девет пъти.  Докато прекарвал времето си с отец Стоян и другите свещеници и виждал как правят молебени, Ерхан започнал тайно да влиза в църквата и да се моли за Таня и за себе си. Сякаш преломен, във верските убеждения на мюсюлманина, е моментът когато жената му забременява и за нещастие, в петия месец от бременността си, прави спонтанен аборт за пореден път. Отчаяният  мюсюлманинът  моли отец Стоян да го покръсти. Макар да знаел, че ще има големи проблеми заради майка си, която веднъж се възпротивила заради женитбата с християнката Таня, Ерхан решава да направи тази стъпка. А родителите му спазвали мюсюлманската религия ревностно, баща му, макар и самоук, четял Корана и го носел със себе си, дори често преразказвал откъси и на самия Ерхан. Въпреки това отец Стоян се обадил на майката на Ерхан, за да поиска разрешение от нея да покръсти сина й. През 2009 г. Ерхан приема Христовата вяра и взема името Емил Иванов, а по-късно Емануил. А божият човек Стоян става духовен наставник на ученика си Емануил.

Дали заради силата в новата му вяра, дали заради смирението или пък заради огромното желание през 2010 се случва чудото - жената на Емануил го дарява със здрав син. Кръщават го Александър. Именно появата на това толкова дълго чакано и изстрадано дете, подтиква татко му да прояви желание да учи в духовната семинария и да повярва още повече в силата на християнската религия. На 27 декември 2012 година Емануил е ръкоположен в дяконски сан от Варненския митрополит Кирил.

Сега дяконът е готов да тръгне по пътя на свещеничеството. За него самия ръкополагането било огромна изненада. То става по лично решение на Митрополит Кирил. Дотогава Емануил е иподякон или помощник в олтара. Като дякон той вече има правото да чете молитви на миряните. Днес наследникът му Александър също се учи да казва „Отче наш”...

Покръстването на Ерхан не е прецедент в околията. Той не е първият мюсюлманин, който решава да смени религията си след запознанството си с отец Стоян. Николинка, също мюсюлманка, изпаднала в крайна безизходица и отишла да търси спасение при свещеника. Получила жилище за децата си, работа за себе си, подкрепа, приятелство и сигурност. В следствие на цялата добрина, тя също поискала да бъде въведена в християнската вяра. Нейна кръстница става съпругата на отец Стоян – Елена.

Обратната верска метаморфоза също се случва. Наскоро нашумя случая с православния свещеник Атанас Михайлов, който реши да приеме исляма и името Абдуллах. Дали това е своеобразна битка между Българската Православна Църква и Главното Мюфтийство няма кой да отговори. Но чудото в живота на Ерхан е факт.

Всъщност неговата биография е просто една история за християнските добродетели, а не за сблъсъка на вероизповеданията. Противно на хорския скепсис и религиозните разбирания, в България все още има хора, които сменят вяра си по лични убеждения. И това е тяхно право. Важното в този разказ е желанието на едни хора да помагат на други хора, независимо от религията. Защото отец Стоян учи, че Бог създава хората, а не те него... Звучи като средновековна легенда или като коледна приказка, но някъде там в североизточна България, далече от покварата, има един човек, който строи църкви и манастири и подарява на човеците малки чудеса, толкова малки, колкото им е нужно, за да повярват в Господ.  

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.