Елена Димова
Симона Милкова
Напоследък в медиите зачестява и през кратки периоди се повтаря една новина: поредното убийство, извършено от психично болен човек. В повечето случаи диагнозата е шизофрения. От другата страна на тази новина стоят едни други хора, близки на болните, хора, които живеят в ужас и страх, че животът им ще бъде отнет. Например, цяло семейство е принудено да напусне къщата си заради брат-шизофреник. Мъж и жена с двете си деца предпочитат да останат без покрив над главите си, само за да се защитят от лудостта... Защото няма кой друг да ги защити. Няма кой да прибере човека с проблем там, където трябва да му се помага.
По улиците, в ресторантите, по заведенията, в киното виждаме все повече агресия, ставаме свидетели на все повече кървави драми, самоизбили се семейства, майцеубийства и десетки самоубийства. Напрежение, бедност, нищета ... Но толкова много ли бяха психически нестабилните преди прехода? Малко помнят, други казват, че в ония времена болните и уродливите са ги криели в специално създадени за целта места, домове, запокитени вдън горите тилилейски, където „грозната” гледка да не смущава „нормалните” люде и социалистическия им строй. Факт е обаче, че по един или друг начин болните хора са били хоспитализирани и не са застрашавали живота и здравето на околните и на себе си. Днес по улицата се разхождат все повече обезумели и празни погледи. Погледи, които будят страх.
А психолози и психиатри от екрана ни заплашват, че „на всеки може да се случи”. Събуждаш се една сутрин и нещо се е скъсало завинаги, например, връзката със здравия разум. Така е, на всеки може да се случи, НО когато се случи някой чиновник мигновено трябва да се намеси, за да бъдат избегнати последващите смърти, жертви и безнаказаност. Защото не можеш да съдиш оня, който не знае какво върши, а трябва да съдиш другия, който не си е свършил работата.
Публикуваме кратка статистика за тиражираните в медиите престъпления, извършени от психично болни хора в последното полугодие:
Ситуацията с психично болните у нас е критична. Те се водят на диспансерен отчет по желание. След промените в закона през 2000 година задължителното им обобщаване в регистри отпадна. Това само по себе си не ни дава ясна представа колко точно са те и за колко от тях се полага адекватна грижа. Министърът на здравеопазването ни успокои с репликата, че в момента се прави нова програма за психично здраве. Това вече не е достатъчно, за да ни накара да не се оглеждаме зад гърбовете си и да не заключваме вратите на колите си по светофарите. Министър Атанасова заяви, че принудителното лечение на психично болни става само с решение на съда. Експертизите обаче понякога се бавят седмици наред. Примката в такива ситуации се затяга. Ще припомним на всички трагичният случай с Роналд от Велико Търново, който буквално разфасова майка си, въпреки десетките жалби подадени от родителите му.
Ако не се направят законодателни промени, проблемът с психично болните у нас ще се задълбочава и ще засяга все по-голям кръг от невинни хора. Инцидентите се множат, а зад много врати у нас се крият трагедии, които ще лъснат по първите страници на вестниците като некролози. Никой не е застрахован, но някой трябва да си свърши работата.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.