Актуално
Откривателят на ДПС и Доган: Ние бяхме единствените, които можеха да развенчаят мита „Доган”

Надя Теодосиева | 22/01/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Неджметин Хак, Бахри Юмер, Ахмед Доган, Касим Дал и фотографът Шукри от Добрич пред старозагорския затвор

В началото на 80-те години у нас сред българските турци за пръв път се заражда недоволство и желание за промяна. В онова време, разбира се, никой не говори за това. Идеите, които се събуждат, целят основно да се намерят средства за съпротива най-вече срещу т.нар „Възродителен процес”. Така през юли месец 1985 година във Варна се създава "Турското национално-освободително движение в България" (ТНОДБ) - нелегална организация на протурски настроени български граждани.  Организацията просъществува до юни 1986 г. когато е разбита от Държавна сигурност и оглавяващите я са осъдени и вкарани в затвора в началото на следващата година. Връзките й с единствената протурска терористична група действаща системно тогава в България не са доказани и най-вероятно такива не е имало.

Идеолог и създател на "Турското национално-освободително движение в България" е Неджметин Хак. Човек, който не е медийно популярен у нас, но и до днес продължава да е значим фактор в сред българските турци – от най-обикновените селяни до техните избраници в парламента. През последните години Хак стана известен като „основателят на ДПС”. Днес той признава, че е и откривателят на Ахмед Доган – през призмата на времето нарича откритието си „огромна грешка”.

Днес създателят на ДПС се въздържа от коментар по повод „атентата” срещу откритието си Доган. Публикуваме без редакция интервю с Неджметин Хак,  правено в края на 2011 г., за да опитаме да обясним процесите на нетърпимост през погледа на онези, които някога са вярвали в правата и свободите на българите от турски произход. Предсказанията се сбъдват.

Г-н Хак, защо и как създадохте "Турско националноосвободително движение"?
Още в началото на 80-те започнах да пътувам из страната. Стигнах и до Родопите. Там хората вече живееха в страх, бяха репресирани. Беше започнало да се говори за смяна на имената. Знаех, че така не може, имахме нужда да се сплотим, за да излезем от страха, за да се почувстваме равни с останалитеи да заявим правата си. Заедно с още няколко човека обиколихме над 500 населени места в България с преимуществено турско население. Сещам се, че години по-късно по време на разпит на Развигор, следователят ми каза; „Ти на Левски ли се правиш, бе?!”. Не, не се правех на Левски, знаех само, че хората имаха нужда да им бъде обяснено, да им се разкаже за новата организация и целите й, да им се внуши, че ако сме сплотени и смели, ще можем да живеем нормално. Наистина бях прочел книга за организацията на Васил Левски - тайните революционни комитети. Тази схема използвах. Така във всяко населено място имахме по няколко човека – избирахме смелите.
Заедно с Ахмед Доган ли вършехте тези неща?
Не. Когато създавахме ТНОДБ изобщо не го познавахме. Търсехме човек като него едва когато организацията ни доби някаква форма. Вече имахме хора в 500 населени места. Трябваше да им изберем лице. Аз и съмишлениците ми не се смятахме за достатъчно образовани. Трябваше ни по-образован и по-популярен човек, защото не искахме да изчезнем безследно. Препоръчаха Доган, впечатлих се много - доктор по философия, преподавател в Софийския университет. Този човек изглеждаше подходящ. Тогава беше съвсем обикновен - като нас, беше народен човек. Изглежда обаче с годините, когато човек се издига нагоре, се разболява от 6 болести. Доган обаче е болен от 12 – самозабрави се, смята се за месия, незаменим и така нататък... Той стана нашето лице, но реално нищо не е ръководил. Аз изграждах имиджа му, наричах го професор пред хората, разпореждах се и казвах, че той е наредил така. Тогава написах и устава. Бях го подготвял дълго. Основното внушение на този текст беше да се разширяваме чрез митинги и мирни протести. Затова в програмата ми беше заложено борба без оръжие. Искахме да си извоюваме изконните човешки права на личности и общество. Не ставаше въпрос само за турците. Ставаше въпрос за отнетите права на мюсюлманите и ромите в България. Бях забранил на хората си да носят даже и джобни ножчета, защото знаех, че ако дадем на държавата и най-малкия повод, щеше да ни смаже. Дадох декларацията на Доган, да я редактират, ако има нужда, но ми я върна същата. Оригиналът все още пазя аз. Текстът е на турски език, а по онова време Ахмед Доган турски почти не говореше.
Какво се случи после, след декларацията?
После ни арестуваха – нас създателите на движението и Доган. На мен, като създател дадоха най-голяма присъда – 12 години. Годината беше 1987г... По онова време не подозирах, че Доган е бил агент на Държавна сигурност. Усетих, че има нещо, когато ни освободиха от затвора, защото нас пуснаха първи, а нямаше логика в това. И след промените бях принуден да напусна страната. Предупредиха ме, че ако моментално не се изселя в Турция, единият ми син ще катастрофира. Съпругата ми беше категорична, че няма да допусне нещо да се случи на децата. Така зарязах всичко тук и се махнах. Мислейки за това днес смятам, че зад тези заплахи стоеше Доган, подкрепян от „работодателите си” от ДС. Смятам, че Сокола не е искал да участвам в основаването на ДПС. Защото той успя да изолира всички главни съмишленици от „Турско националноосвободително движение”. В ДПС нямаше никой от Добричкия край, а там започна всичко. И вярвам, че това, което казвам е така, защото ние бяхме единствените, които можеха да развенчаят мита „Доган”.
Според Вас турците и мюсюлманите в България и до момента нямат алтернатива, защото в страната няма истинска национална партия, която да им осигури представителство. Затова ли се появиха така наречените „отцепници" от ДПС?
Може би да. Но в момента движенията им са разнопосочни и хаотични. Това, което се случва, е следствие по-скоро на трупан с години негатив, който сега експлодира. Трудно е да се прогнозира къде ще се консолидират българските турци, именно защото никой все още не им е предложил алтернатива. Разбирате ли, че досега не се е случвало в ДПС да има такъв разнобой – вече не е само Доган. Това се случи, защото хората спряха да виждат надежда в него. Не са се сетили днес, разбира се. Но до скоро се страхуваха да се надигнат.
От какво се страхуваха?
Ами Доган е като Живков – това е обяснимо, той е продукт на номенклатурата. А хората, обикновените турци тук, особено тези в малките населени места, са бедни. Разчитат или на работа в заводи, или на тютюна. И ако през годините е имало такива, които са показвали несъгласието си, то те на секундата са губели препитанието си. Повечето от тях избягаха и спасиха себе си и семействата си в Турция. Единственото, което ме плаши сега, че това преселение, ще стане масово... Навремето в България е имало еничари, сега еничарят за българските турци е Доган. А той им беше надеждата. Тази надежда безвъзвратно се разби.
Съжалявате ли днес, че сте създал такава етническа организация?
Не. От това имахме нужда. 45 години хората ни бяха мачкани. И тогава на кръглата маса, а и до днес никой не ни иска. Можеше да се присламчим към някого и да се смесим, но никой не пожела. Затова си останахме етническа партия. Сега ДПС са удобни за пазарлъци – не гледат в чуждата чиния, и другите не гледат в тяхната. Но дойде време търбухът да се пръсне от преяждане... Преди време Доган каза, че ДПС ще се разтури, когато той реши. И обикаляше по селата и убеждава хората, че е дошъл моментът да изяде шамара. Пак се опитваше нещо да заблуди народа, но смятам, че те вече не му вярват.
Какво ще посъветвате младите турци?
Да опитат да вземат нещата в свои ръце. Изборите са тяхното оръжие. За съжаление от близо 300 партии те нямат алтернатива – никоя партия не би защитавала интересите им безкористно.
Прогнозата Ви за бъдещето на ДПС?
Вярвам, че до 5-10 години нещата ще си дойдат на мястото. Лошото е, че до тогава огромна част от народа ще избяга. Иначе Доган ще изкара максимум още един мандат. Просто няма да издържи повече.

 



Други статии от този автор



Коментари