Непоносимост

Каква седмица, а?! Прекрасна седмица, отвратително прекрасна. Тази седмица се разбра, че един чудесен човек и спортист Писториус, бегачът без крака, е застрелял жена си Рива, защото я помислил за крадец. После се разбра друго – че той е искал да застреля жена си и я е застрелял нарочно.  Тя не била крадец, просто му била омръзнала. После спористът отиде на избори – в съда ще изберат дали е застрелял жена си нарочно или без да иска. Това се случи и в България. Безкракият спортист, нашето гражданско общество, застреля случайно правителството на ББ. Уж стреляше срещу крадците, но падна ББ. После обществото изкрещя – божке, какво направихме, не искахме да те застреляме. После почти се разбра, че обществото е  застреляло ББ нарочно, после се разбра друго, но истината ще се разбере на избори. Каква трагедия. Основният извод от тези две паралелни трагедии  може да бъде и такъв – много е тъмно наоколо.

Не мога да ги понасям. Това каза един мъж без възраст, но с каубойска шапка, но каубойска шапка с цветовете на родното българско знаме. И те не могат да те понасят, човече. Нещо има във въздуха. Това е опиянението на една недоклатена и лява революция. И това е прекрасно. Гражданското общество трябва да върти леви педали, после да върти десни педали и да ги сменя на известен период от време. Само че къде е левият педал? Дотук виждаме само десния педал, който трябвало да си ходи. Нов ляв педал не виждаме. Но без ляв педал и без десен педал - как ще се върти колелото на историята?!

Но човек дори и революция да прави, и кочина да се опитва да сглоби ще му трябват думи за това. Речник ще му трябва. И то позитивен речник. Позитивен речник означава – когато сглобяваш кочина: „дай тая дъска да я закова тук!“. Но ние нямаме такъв речник – просто казваме – „дай тая дъска да те ковна у главата“. Така кочина не се прави. Революция още повече. Революция, която крещи, че всички са маскари свършва в кръчмата. Революция се прави с имена. А ние сме лепнали на всяко име по едно прилагателно. Примерно: Иван-педераст, Марийка – кучка, Гошо-лайно и така нататък. Ако решиш да говориш позитивно за БСП ще те обявят за идиот и руски поклонник и ще те набият. Ако кажеш нещо хубаво за ББ ще те набият, ще те обвинят че си на хранилка при него и после пак ще те набият. Никой не смее да каже нищо хубаво – ама така другари революция нема да стане. Въобще нема да стане.

Революция се прави, когато ми рекламирате обществен проект и обществена фигура. Дайде един Ленин, дайте друг сифилистик, дайте каквото и да е. Дайте ми образ, дайте ми понятия. Четете леви книга, там пише всичко. Фабрикувайте, лъжете, финансирайте се от Германия, но ми дайте истинска революция, което значи дайте ми алтернатива. Алтернативата държи главите ни във въздуха, малко над лайната, които сами събирахме с годините. Алтернативата може да е военен преврат, може да е чуждо правителство, може да е война, но не може да е бой на негри в тъмна нощ, докато някой търси черна котка, за да я покаже по телевизията.

Как се показва по телевизията черна котка в тъмна нощ, докато негрите се бият? Показва се като пуснеш малко кръв и вече телевизията може да осъзнае контраста между черното и червеното. Пуснете кръв на котката, опръскайте негрите с нея и ще имате резолюция. Резолюция за телевизорите, и революция за... за кого не знам.

 По объркана нация не съм срещал. Дори в Диарбекир ясно знаят какво искат. Но тази нация е женска и явно сериозно не знае какво иска. Освен, че иска да я оправят. Непоносимо твърдение, нали, всъщност аз не правя нищо по различно от вас. Генерирам непоносимост, вижте колко е лошо да се прави това.

Ако спра да генерирам непоносимост ще подкрепя всяка революция, която има какво да ми каже. Революция която крещи – „ние сме бедни, а те са лоши!“ е загубена работа. Такава революция е правена на няколко места и завърши страшно и странно. Продължават да я правят в Африка. Говоря за това настроение, което иска да няма политици. Осъзнайте се. Това го казва нацията, която неистиво се нуждае от Предводител, неистово обича Патриарха си, Поробителя си, Освободителя си. Същата нация иска Велико народно събрание (от 400 човека), но иска и намаляване на депутатите на 120 човека. Защо се лъжете сами? Автолицемерие някакво. България прилича на жена, която е осъзнала че я изнасилват и поради тази причина е на път да  забрани секса. Да забрани половите органи и тютюнопушенето в кревата. Още какво да забраним?!

Да забраним политиците? По тъпа идея не бях срещал. Това че в нормалните държави политиците правят секс със избирателите си (между тях даже понякога ила и любов, представете си!), не е причина у нас, понеже сме изнасилени от властта - да забраним самата игра, докосването между тези две нежни създания – електорат и власт. Толкова ли е трудно да разберете или да дам още по-сексуален пример?!

Протестиращите излъчват комитети за разговор с управляващите. После ги бламират и крещят че не са упълномощавали никого да си представлява. Комитетите са пълни с партийни сподвижници, провокатори или просто объркани типове. Искат да поставят гражданска квота във всяка институция. Това е кошмар – на фона на хилядите чиновници, сега да назначим кой да ги наблюдава – това значи още чиновници. А кой ще изкарва заплатите на чиновниците?! Революция, която иска всичко. Всичко за всеки. Къде е Ленин да поплачем с него над гроба на комунизма? Това е безглава революция. Родете един вожд и тогава ще има смисъл да разговаряме. Защото няма  смисъл въобще да се спори с безглавието. Просто ще продължим да живеем дрезгаво и истерично. Това ви казвам аз, който беше на площада и през 1997 и през 1990. Тогава имаше идея – да махнем левите, защото съсипаха икономиката. Беше ясно като слънцето. Сега може да се появи някой, който да иска да съсипе валутния борд. Или да върне социалистическата собственост. Или да поиска да се махнем от Европейския съюз? Или да махнем плоския данък - хора, моля ви се, това е едно от прекрасните десни решения на Станишев, защо ни връщате назад? Защо? Защото сме бедни? Или защото сме бедни – нека направим жените общи! Как хорошо!

Разберете един път завинаги – ако се върнем назад по-богати няма да станем. Непоносимостта ще ни избие, ще ни извади очите, няма да можем да виждаме от мръсната пяна на дните. Само че, без да се сърдите – освен да не се понасяме – какво друго правим добре? Отговорът е – нищо. Дано не съм прав.

Ще ви го кажа честно. Човекът с каубойската шапка в цветовете на трибагреника просто не може да понася себе си. И понеже това противоречи на всички природни и егоистични инстикти, той пренася тази непоносимост към себе си на площада. При  другите, които също не могат да понасят себе си. Хайде да видим докъде ще ни доведе това. Вече се примирихме – това не е държава – това е лаборатория на непоносимостта и разрухата. Каква интересна седмица. Отвратително интересна. По подла седмица от тази не съм живял. Дано няма повече такива.