България на 3-4 ЕРП-та

EVN, Енерго Про и ЧЕЗ – трите призрака на енергийната ни зависимост. Трите лоши деца на ДКЕВР.  От години знаехме, че нещо в това семейство не е както трябва. Гледахме невиждащо сметките си, но ги плащахме. Искахме по-евтин ток, но чакахме ДКЕВР да влезе в ролята си на реален контролен орган и да защити интересите на хората, като направи цената на енергията „социално поносима и същевременно не накърни икономическите интереси на дружествата”. Край на цитата. И край на безкрайната заблуда, че само държавата е виновна. Че има енергийна мафия и силни лобита в сектора не е тайна за никого.  Това, че три правителства не успяха или не пожелаха да се преборят, също си има своето обяснение. Кръгът на интересите на всички се въртеше именно около този сектор.

Знаете ли, че още преди „лошите деца на монопола“ да завземат територията на страната ни, у нас се е пръкнало едно „златно“ ЕРП – „Златни пясъци“ АД. То е регистрирано с решение на  окръжен съд по фирмено дело 4399/1999г., още през 2001 г. и получава лицензия с номер Л-108-07/2001г. от Държавната комисия за енергийно регулиране. Следват преименувания, прекратявани и нови линцензии, но от тогава до днес то извършва дейност по разпределение и продажба на елекрическа енергия за потребители. Днес „ЕРП Златни пясъци“ АД има лиценз номер Л – 142-07/13.08.2004г. от вече преименуваната ДКЕВР.

http://erp-zlatni.bg/pages.php?pid=2

То обслужва курортния комплекс „Златни пясъци“ и региона. Абонатите на дружеството не са милиони, както при другите, но за сметка на това одобрените крайни цени заслужават внимание. Цялата информация е достъпна и публично и може да бъде видяна на:

http://www.dker.bg/pagebg.php?P=401&SP=402

Просто никой не си е направил труда да погледне сайта на ДКЕВР. А е редно заради адекватността ни като общество. Още един пример: миналата седмица имаше насрочено обещствено обсъждане за цените на електроенергията в ДКЕВР. На него обаче освен членовете на комисията и няколко професионални „експерти по всичко“ (които редовно стоят пред НС, на сесии на Столичния общински съвет, на съдебни заседания и пр.), нямаше нито един представител на протестиращите. Нямаше и журналисти. Явно много са се зарадвали на намалените цени на тока и са пропуснали своята важна роля като част от процеса по изграждането на активно и  най-вече отговорно гражданско общество! Защото в еуфорията си пропуснахме още нещо много важно. Нещо много по-значимо от пропуснатото 4-то ЕРП. Последиците от намалените панически, под натиск, цени на енергията. И отговорът на въпроса:  Колко ще спестим от сметките? Изчислихте ли? Ако не сте – между 2 и 4 лева на средна сметка между 70 и 100 лева. Какво обаче ще платим в близко бъдеще?

 За да има икономическа обосновка по-ниската цена, ще бъдат намалени разходите на ЕРП-тата чрез орязване на таксите им за пренос на енергията, намаляване на прогнозните загуби от 15% на 10% и изваждане от енергийния микс на скъпите ТЕЦ-ове на въглища.

Да започнем с таксите. Тези такси са верифицирани нормативно. Това означава, че работните групи, приели и обработили съответните документи на дружествата са преценили, че при по-ниски такси те ще бъдат ощетени. И това е потвърдено от колективното решение на този орган. Оставяме на страна договорите на тези предприятия, в които има условия, които сега вече им дават възможност да заведат съдебни искове... Остава да се надяваме, че няма да са толкова нагли да го направят.

Преминаваме към загубите. Допреди 10 години нормативно признатите разходи на предприятията не надхвърляха 10%. Днес, след всички декларирани инвестиции, те са с 5% повече.  Какво налага това? Самият факт, че дружествата от една страна декларират инвестиции и от друга изискват не намаляващи, а увеличаващи се прогнозни загуби, говори или за лошо управление, или за нещо много по-сериозно, с което трябва да се заеме прокуратурата.  Пак се надяваме да го направи!

И така стигаме до третия компонент – изваждането от енергийния микс на тока, произвеждан от ТЕЦ-овете. Като че ли този компонент е най-обезпокоителен. Трите  ТЕЦ-а, които спират са собственост на  Христо Ковачки. "Брикел", "Бобовдол" и "Марица 3 - Димитровград" произвеждат най-скъп ток. Договорите с другите скъпи централи -  „Марица Изток“ 1 и 3 няма как да бъдат прекратени и доставките от тях остават.  С двете американски компании - AES и “Контур глобъл” има подписани дългосрочни договори и прекратяването им ще донесе на държавата плащането на неустойки в размер на милиарди левове. Какво обаче ще стане с работещите в мините на скандалния бизнесмен Ковачки, след като доставките на въглища спрат, а с тях и работата на миньорите? На този въпрос като че ли никой не даде ясен отговор. А работниците вече започнаха да стачкуват.  Лесни за манипулиране са тези хора. Икономически зависими и податливи на на- малкия позив от страна на собственика или на някое политическо или икономическо лоби, което има интерес от запазване на статуквото или просто от хаоса...

Аз бях пряк свидетел на миньорската стачка в Румъния през 90-те години. Беше много страшно, не само в очите на едно дете. Беше грозно и страшно. Наистина се надявам у нас да не се стигне до такива крайности.            Но най-лошото е, неосъзнаването, че евтиният ток ще ни излезе доста скъпо. Дали защото ще се наложи да плащаме неустойки, заради накърнени икономически интереси на дружествата. Дали защото арбитража в Париж ще ни осъди, ако прекратим лицензиите по настояване на някои политически среди. Или защото ние самите ще станем мишени, изправени едни срещу други. Едните борещи се за по-евтин ток, срещу другите, готови на всичко, за да запазят работата си...