Йосиф Сърчаджиев: Агенти на ДС запалиха Партийния дом

Титанът на сцената и екрана Големият Йосиф Сърчаджиев разказва за дървото на фамилията си, за пожара на Партийния дом, за лъжите на някои политици. Той обаче е щастлив, макар че половината от тялото му все още не работи заради сполетелия го преди години инсулт.

- Как сте, г-н Сърчаджиев - миналата седмица имахте грип?

- На ъгъла съм - между болестта и доброто отношение към тялото. Само много ме мъчеше този ужасен грип, а другото нещо е това, че половината част от тялото ми не работи, но пък втората действа много добре.

- Може би двойно?

- Да, разбира се.

- Когато се чухме, ми казахте, че сте в другия свят и че там е прекрасно и няма комунисти. Моля ви да го опишете - какво има в него? Как изглежда?

- Това е усещането за рая - заобиколен си в мислите си от добри хора, от безумни аромати и цветове, от добри отношения. Усеща се чувство за летене.  Просто летя.  Човек лети до състояние, което не се обяснява. Красиво е. Всеки от нас ще отиде там, така че няма проблем.

- Къде е по-хубаво - тук или там?

- Тук ми е много интересно сега, в момента. И трябва да остана още малко. После ще видим накъде ще ходим.

- Имате още много работа тук.

- Да, много. Скоро ще започна да репетирам "Есенна соната" на Бергман в бургаския театър. След това в Сатирата или Народния - "Веселите уиндзорки". Голям бой ще бъде между тях за тази пиеса и за мен като режисьор. За мен ще е много интересно, но да видим дали ще се навият директорите да направят тази весела борба.

- Заровили сте се в много документи - какво правите с тях?

- От години се опитвам да направя дървото на фамилията ни. Всеки път започвам с нещо и все не успявам да го довърша. Сега, като снимахме "Дървото на живота", реших, че е време да направя и нашето. Търсих разни неща за фамилията и излязоха много интересни факти. 

- Утре се навършват 70 години от спасяването на българските евреи. Какъв заряд носи за вас тази дата, имате ли специално отношение към нея?

- Разбира се. Не само защото имам малко еврейска кръв, но и заради самите хора и проблемите им по онова време. Страшно неприятни неща са се случвали. На дядо ми, например, който е чист евреин, са му дали удостоверение, че няма да получава жълта звезда, тъй като се е оженил за българка, за баба ми Бонка. Освен това е приел християнство. Благодарение на това към Йосиф Фаденхехт не са били прилагани разпоредбите на дял втори от закона за защита на нацията. Един ужасен закон. А и дядо ми е имал добро положение. Не е работил в някакво лагерче, не е имал проблеми с българските власти. Но баба ми, майка ми и баща ми спасиха еврейско семейство, което щеше да бъде депортирано в Германия. Намерих записки на майка ми с тази история.

- Вие срещнахте ли спасеното семейство някога?

- По-късно се запознах с децата им - в Израел, преди около 10 години, може би и повече. Беше невероятно, тази връзка... Беше неописуема. Те бяха пътували в Албания, Италия, Америка, после след войната бяха дошли в София и от София в Израел. Благодарение на това добро името на майка ми остана в Израел като на светица. Това е историята.  Ужасно е лошото отношение към евреите и изобщо към хората с друг цвят на кожата или друга религия. Радвам се все пак, че в България станаха добри неща за евреите благодарение на патриарха и на Димитър Пешев, който, уви, беше убит след 9 септември.

Но да не забравяме, че има и лоши моменти. За да спаси 50 000 евреи, царят е допуснал тези от Гърция и Македония да бъдат депортирани в Германия. Те не се връщат, все пак има нещо гнило тук.

- Все пак гордеете ли се с хората, които са помагали на евреите чистосърдечно по онова време?

- Да, разбира се, има много свестни хора, които въпреки ужасните закони не са избягали от полето на честта. Те държат на нея и успяват да доказват своето високо ниво. Е, разбира се, голямата част от народа ни не е високото ниво, но...

- Какво друго разказваше майка ви за онези години, как е живяло тогава вашето семейство?

- Нашата фамилия е живяла много добре тогава. Дядо Кольо беше голям хайдутин. Направил е спортното дружество "Юнак". До края на живота си се държеше като голям мъжага. Другият ми дядо, Йосиф, беше много интелигентен, умен и странен човек. С много високо ниво на познание. Той беше юрист, министър на правосъдието. Много известен. Три пъти е бил народен представител. Фамилията ни имаше пари и добро положение. Но през цялото време имаше чувство за отговорност към всичко, което става в света. Усещам го и днес. То стои над мен като мантия, макар че има много неща, които не съм правил като семейството ми.

- Обвинявате ли се за нещо?

- Да, за много неща. В тази комунистическа реалност сме били с отровено съзнание. Лошо е. - Как реагирате на това, което виждате днес - на болката на хората, на протестите, на самозапалванията...

- Не ми се говори за това, не ми се говори. Усещането за тази дестабилизация не е от скоро, тя започна доста по-отрано и не е само българска работа. Чужда намеса е.  Путиновата Русия продължава да държи юздите в България.  Много неща се смениха благодарение на тия топли чувства към Москва. Чела ли си "Бунтът на масите" на Ортега и Гасет? Там много добре се разказва как този бунт се превръща в нещо ужасно. И аз, и съпругата ми, и дъщеря ми, и синът ми имаме двузначно отношение към протестите. Разбираме ги, защото партиите имат нужда от дълбоко реформиране, от вглеждане в техните идеи, от учене как да комуникират с гласоподавателите. Но не е добре в съдбовни моменти за България като този до управлението да се допускат безотговорни, незрели и некомпетентни хора. Тези обществени съвети... Толкова е наивно. Детска работа, опасна. Това ми напомня за комисарите по време на войната - ужасни идиоти, които разбиват руската армия. Партиите не бива да флиртуват с гражданите.

Основата на демокрацията е в парламента и партиите, другото е диктатура или анархия, но и тази анархия пак се превръща в диктатура. Не понасям лозунга "Долу партиите". О, Боже, това е голяма смешка. Трябва да се реагира незабавно. Знаеш ли какво си мисля - едно Народно събрание, следващото, трябва да направи закон за лустрацията. Агенти на ДС до ден днешен разгонват фамилията ни.

- В България случи ли се демокрацията?

- Почнахме да я правим, но не успяхме да стигнем до края. Това са причините за тези бунтове сега.  Но демокрацията не става с бунт. Ние го правихме, но тогава беше друго. Сменихме изцяло системата, а сега е полубунт, не е истинско. Какво е демокрацията всъщност? Това е свободата на духа.

- През 1990 г. се разплакахте за манипулирането на изборите. Разкажете за този момент.

- И днес продължава да се лъже. Но все пак има повече сила в хората. Има отворен поглед, има начин да говориш, има сила, приятелство. Когато правихме "Градът на истината", беше ужасно. Толкова много агенти на ДС имаше около нас. Смазаха ни. Палежът на Партийния дом беше тяхно дело, аз го видях много добре. Дори след това ме питаха в милицията какво става. Защото видях как се прави тази лъжа, този пожар.

- Все пак кои от обещанията за по-добър живот се сбъднаха?

- Доброто нещо стана не толкова в материален, колкото в духовен смисъл. И това е самочувствието на човека - но когато нямаш пари, то е смазано. Костов предлагаше да се направи програмно правителство, обаче партиите не желаеха. А то можеше да помогне много в промените в материалното състояние на хората. Сега правим служебен кабинет, който няма да е истински. То е само така. Не ме интересуват обещанията, а това, което ние сме направили. Ние - ти, аз, втори, трети... Те са добри, полезни и смислени.

- Има ли млади актьори, които блестят особено, които ги различавате?

- Много, бе, много са. В Сатирата има страхотни младоци, чудесни. Духът не се губи, напротив - той се развива нагоре, още и още. Има ги и в другите театри. Има проблем обаче, че не знаят някои неща, не знаят какво е миналото, така се отнасят към днешния ден, като към тая машинка - телевизора. Те само от него знаят - не четат, не виждат много неща от живота. А другата машинка - интернет, не я познавам. Но чрез нея хората са като в затвор. Лошо е. Но няма как. Такъв е светът.

- Продължете, моля: България е...

- ...Моята страна, обичаната моя страна.

- Продължете, моля: Аз съм...

- ...Не знам, честно казано. Това, което правя в живота, е безумен театър с толкова много роли, че се забравям кой съм. Не е страшно. То е така. Път, красив път. Но не трябва да се отчайваме. Помня мисълта на Волтер: "Ненавиждам чуждите мнения, но най-много ненавиждам хората, които пречат на чуждо мнение." Ей това е много важно за живота ни.