Косъма: Е, не искат ли поне Владо Пенев за министър?!

Как да те наричам - Косъма, Дъвката, Среброто? Кой си ти?
Косъма и Дъвката са някви роли и те минават и си заминават, даже и двамата са покойници вече, а пък Среброто си е жив и здрав, освен това съм си го измислил сам и аз ще си остана Среброто. Саното също.
А как ти казват най-близките?
Най-близките ми ме наричат Санди, това са семейството ми и най-близките ми приятели, които пак са част от семейството ми. Това са едни 6-7 човека, които са неотлъчно до мен и са в най-близкото ми обкръжение.
Как се почувства след като всички страдаха, когато убиха героя ти в „ Под прикритие“?
Приятно странно, като една пиеса „Приятно страшно”, а при мен е приятно-странно. Приятно, защото това си е един вид оценка за работата ми, иначе и на мен ми стана гадно, когато един от любимите ми актьори Шон Бийн го убиха в Game of Thrones, но не съм страдал чак така. Благодарен съм на всички тези хора за 30-те стихотворения, песни, татуировки… Благодарен съм им наистина и се надявам с новите неща, с които се захващам да продължавам да ги радвам.
Разбрах, че дъщеря ти също се е разстроила много.
Дъщеря ми видя прострелването в крака и после една седмица ходеше след мен и ме пипаше по крака. Като видя снимки от кадъра с дупката във врата се изпаши много и половин час и обяснявах, че това е боровинков мармалад и просто съм се омазал докато ям. Ще трябва да я пазя малко от такива неща. Тя ще порасне, ама да не й нанеса някъв стрес от дете.
Хората искаха Куката за премиер, Косъма за министър, защо никой не искаше Мартин - доброто ченге, за президент, например?
Е, не искат ли поне Владо Пенев за министър?! Това, което Владо направи с образа на Попов, за мен са някакви страхотевични неща. Като не искат Марто, нека е Попов. Иначе ние всички сме добри момчета, просто сериалът ни е разделил на такива и такива.
От какво изкарваш пари?
С удоволствие мога да заявя, че и от актьорство се виждат някакви пари в последно време. Не мога да кажа, че се опирам на него, правя още поне две неща, да не кажа три. Преподавам в една частна школа - имам клас по актьорско майсторство, занимавам се с дигитална дистрибуция на музика, музикалната кариера малко съм я поспрял, но се случва и с нея да изкарам нещо, имам си също предаване по националната телевизия. Не съм спрял да работя, в театъра се върнах. Напоследък от театъра и сериалите съм започнал да изкарвам пари. Но принципно аз съм наследствен милионер и никога не ми е пукало за парите.
Учил си политология, какво смяташ за събитията от последните дни?
Ние си продължаваме почти четвърт век една лумпениада. Ние сме шампиони по лумпениада. Дори последните събития го доказват. Радвам се много, че хората около мен някакси, не че не обръщаме внимание, но сме успели да игнорираме тъпотията около нас и тя е започнала да не ни пречи. Лошото е, че такива хора сме около 1000 човека в тази държава, всички останали са отвъд тази капсула и зависят от тъпотиите на мазни чичковци. Но аз съм оптимист, не само защото съм успял в тези лайна да си подредя живота и да живея нормално, а и поради факта, че чичките са на определена възраст и скоро ще пукнат и с държавата си ще се занимаваме ние. Те не са разбрали, че преминахме в съвсем нова ера и че тоя тип отношения са демоде и тъпанарски, и че това да караш някакви хора около теб да страдат е адски тъпанарско. Не разбирам защо никой от тези тъпанари не прави нищо сносно. Не мога да подминавам свършенето, колкото и да е жалко - то се вижда, че от последното управление нещо има посвършено, то не е достатъчно, разбира се. И пак ще опират нещата до избори и пак тъпотията е, че трябва да изберем по-малко смотаните. На едните не се кефя, а другите просто ме отвращават.
Вярваш ли в промяната?
Чудя се дали сме си такива злета само тука в България. Ама не сме. Теорията за критичната маса твърди, че трябва да има 10 процента критична маса, която ще обърне останалите, но явно още не сме станали 10 процента, защото мизерията по света е всеобхватна. Какви ли не простотии се случиха, за да може този народ да бъде подложен на геноцид… А това може и да е за добре, защото толкова сме се объркали като хора. Може би е по-добре да измрем и тая земя да си отдъхне малко. И всичко е от поколението на нашите родители и от мазните чичковци - не мога да ги понасям, искам да ги ритам.
А оптимистичният вариант си мисля, че е малко да се поразселим. Имаме достатъчно територии, а живеем в някви картонени кутийки и си пречим, щот‘ сме хора и си навлизаме в пространството. А ми се струва най-нормалното нещо е да станем селскостопански труженици, да си гледаме картофки, доматки, краставички. Аз затова съм си купил 2 декара близо до София. Щото като цяло намирам смисъл само в изкуството и селското стопанство, всичко друго в тоя живот е придатък на лумпениадата, в която живеем.